Решение № 1532 от 13.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110101467 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Й. Д. против „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386 КЗ за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002210043421, валидна за периода 26.09.2022 г. – 25.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.01.2023 г. – датата на изтичане на срока за плащане по щетата, до окончателното плащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 30.12.2022 г., около 14:50 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Зеленка“ № 48, водачът Й. А. К. при завой надясно, нарушавайки правилата за движение, навлиза в лентата за насрещно движение, и блъска движещия се лек автомобил „Пежо 4007“ с рег. № ***, управляван от ищеца, с което реализира ПТП, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди, представляващи повреди по лекия автомобил. Посочва се, че по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002210043421, валидна за периода 26.09.2022 г. – 25.09.2023 г. Твърди се още, че незабавно след установяване на щетата са били уведомени надлежните органи на МВР, съставен е бил протокол за ПТП от 30.12.2022 г., като на същата дата е било уведомено и ответното застрахователно дружество, при което е била заведена застрахователна претенция. Сочи се, че с писмо с изх. № 1088/31.01.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че щетата по автомобила е обявена за тотална и е поискана дерегистрация на автомобила. Последният от своя страна с молба от 09.02.2023 г. е взел пред застрахователя становище, че щетата не е тотална, като е изразил желанието да възстанови автомобила си за движение по републиканската пътна мрежа, както и да му бъде изплатено обезщетение. Твърди се, че с писмо с изх. № 2977 от 24.03.2023 г. ищецът е уведомен, че застрахователят е готов да му изплати сумата от 7350 лв., 1 представляваща 70% от действителната стойност на автомобила, а впоследствие с ново писмо с изх. № 3111 от 29.03.2023 г. ищецът е уведомен, че застрахователят ще изплати 50% от действителната стойност на автомобила след подписването между страните на споразумение. Изтъква се, че на ищеца не е изплатено обезщетение дори и в определения по-нисък размер. По горните съображения се отправя молба за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. В отговора се твърди, че въз основа на подадено до дружеството уведомоление е била образувана преписка по щета, по която след преценка на събраните документи и оглед на автомобила ищецът е бил уведомен, че му е определено обезщетение при условията на икономически тотал. Изтъква се, че в съответствие с разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ от същия е поискано удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на процесното МПС поради настъпила тотална щета. Посочва се, че на 15.03.2023 г. ищецът е подал молба за приключване на щетата като тотална и за изплащане на обезщетение в размер на 8400 лв. Поддържа се, че ответното дружество е било поставено в обективна невъзможност да плати застрахователно обезщетение по щетата, тъй като по ликвидационната преписка не е представен документ за прекратяване на регистрацията на превозното средство, като се навеждат твърдения, че ищецът не е уведомил компетентните органи за настъпилата тотална щета на автомобила и не е подал молба за издаване на удостоверение за прекратяване на регистрацията му поради настъпила тотална щета.

Излагат се доводи, че размерът на претендираното обезщетение не съответства на средната пазарна цена на автомобила към датата на ПТП и се явява прекомерен.

Отправя се молба за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен протокол за ПТП № 1850857 от 30.12.2022 г., съставен от служител на ОДМВР – Велико Търново, от който се установява, че на посочената дата в гр. Велико Търново, ул. „Зеленка“ № 48 е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № *** Й. А. К. при завой надясно навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се лек автомобил „Пежо 4007“ с рег. № ***, управляван от Т. Й. Д., вследствие на което са нанесени материални щети по автомобилите.

От представеното свидетелство за регистрация № *** от 30.06.2021 г. част I се установява, че ищецът Д. е собственик на лек автомобил „Пежо 4007“ с рег. №***.

По делото не се спори, а и от представената застрахователна полица № 93002210043421 от 21.09.2022 г. се установява, че към датата на ПТП между страните е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. Приобщени по делото са и Общите условия на ответника за застраховане на сухопътни средства, без релсови превозни средства. Между страните не е спорно също така, че във връзка с гореописаното ПТП и въз основа на подадено до ответника уведомление при ответника е била образувана преписка по щета № 5004-1261-22-451499. От представенето по делото опис-заключение по щетата се установяват увредените части на процесния автомобил. По делото е приобщено експертно становище от 20.03.2023 г. от Е. Г. – експерт ОАЗ, в което се посочва, че е 2 изготвена калкулация в размер на 9696,50 лв., което определя щетата да бъде приключена като тотална загуба. По делото като безспорно е отделено обстоятелството, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените по процесния автомобил щети.

С писмо с изх. на ответника № 1088/31.01.2023 г. ищецът е уведомен, че по процесната щета е определено застрахователно обезщетение за тотална щета, както и че за изплащане на обезщетението същият следва да представи следните документи за прекратяване на регистрацията на автомобила: удостоверение за дерегистрация и перфорирано свидетелство за регистрация част I . С писмо от 09.02.2023 г. ищецът е уведомил ответника, че счита, че за автомобила не е налице тотална щета и желае да го възстанови до състояние, годно за движение, като е отправил искане за изплащане на обезщетение. С писмо от 15.03.2023 г. ищецът е изразил становище до ответното дружество, че за щетата по автомобила, определена като тотална, следва да получи не по-малко от 70% от пазарната стойност на автомобила, което е около 8400 лв. С писмо с изх. на ответника № 2977/24.03.2023 г. по повод предявена от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, без да прекратена регистрацията на автомобила, същият е уведомен, че застрахователят одобрява искането, като е определено обезщетение в размер на 7350 лв., което представлява 70% от действителната стойност на автомобила. С писмо с изх. на ответника № 3111/29.03.2023 г. ищецът е уведомен, че по ликвидационната преписка ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на автомобила след представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията му, а в случай че регистрацията не бъде прекратена, се определя обезщетение в размер на 50% от действителната стойност на автомобила, както и че за изплащане на последно определеното обезщетение същият следва да се яви в офис на ответното дружество за подписване на споразумение.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че отстраняването на щетите по лек автомобил „Пежо 4007“ с рег. № ***, получени вследствие на претърпяното ПТП от 30.12.2022 г., възлиза на 7958,70 лв. Тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава действителната стойност на автомобила щетата се определя като тотална. Според вещото лице пазарната стойност на лекия автомобил към датата на процесното ПТП е 8278,85 лв. Стойността на запазените части е 550 лв., като от нея следва да се приспадне сумата от 100 лв. за техния демонтаж. Според заключението стойността на причинената имуществена вреда по автомобила е 7778,85 лв. Тя се определя като от пазарната му стойност се приспадне стойността на годните части с включено овехтяване (450 лв.) и стойността на отпадъка с включени разходи за реализацията му като скрап (50 лв.). Според вещото лице е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава действителната стойност на автомобила, но и поради това, че са увредени основни агрегати от автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Уважаването на предявената исковата претенция е предпоставено от установяването на следните материалноправни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключен между страните, 3 настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, в резултат на което на застрахованото имущество са причинени щети, наличието на причинна връзка между тях и събитието, както и размера на причинените вреди.

По делото не се спори, че между страните по отношение на процесния лек автомобил „Пежо 4007“ с рег. № *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 26.09.2022 г. до 25.09.2023 г. Това се потвърждава и от представената застрахователна полица № 93002210043421 от 21.09.2022 г. От същата е видно, че застрахователно покритие по застрахователния договор е по „Клауза 1“, която съгласно представените ОУ покрива щети по застрахования обект, причинени от ПТП.

От представените доказателства се установи, че на 30.12.2022 г., т.е. в срока на действие на процесния договор, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което водачът на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № *** Й. А. К. при завой надясно навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се лек автомобил „Пежо 4007“ с рег. № ***, управляван от Т. Й. Д., вследствие на което са нанесени материални щети по автомобилите. Нанесените по процесния лек автомобил щети се установяват от събраните писмени доказателства, като по делото като безспорно е отделено обстоятелството, че е налице причинна връзка между посочения по-горе пътен инцидент и причинените по автомобила щети.

Не е спорно по делото също така, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие и въз основа на подадено до ответника уведомление при същия е била образувана преписка по щета № 5004-1261-22-451499, както и че на ищеца не е заплатено застрахователно обезщетение по посочената щета. В хода на производството ответникът обосновава отказа си да заплати застрахователно обезщетение с това, че ищецът не е представил по ликвидационната преписка документ за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, доколкото обезщетението е определено при тотална щета на МПС. Според чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Действително съгласно заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, в случая безспорно е налице тотална щета на автомобила, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава действителната стойност на автомобила, но и поради това, че са увредени основни агрегати от автомобила. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съобразно установената съдебна практика обаче липсата на удостоверение по чл. 390, ал. 2 КЗ не се отразява на дължимостта на самото обезщетение, а има значение за поставянето на застрахователя в забава, като в този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т.о. и др. Настоящият съдебен състав споделя цитираната практика, като приема, че прекратяването на регистрацията на МПС не е предпоставка за присъждане на застрахователното обезщетение, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено такова.