Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 02.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 113/2024
Вид
Решение № 161
Подписан
02.02.2024
В сила
07.03.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

ВиделИ. Ст. Куршумова Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300500113 по описа за 2024 годИ.

Производство по чл. 463 ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК , образувано по жалби на длъжниците по изпълнението А. Г. К., ЕГН – ********** / жалба вх. № 24 286/18.12.2023 г. по описа на ЧСИ / и И. В. К., ЕГН – ********** / жалба вх. № 24287/18.12.2023 г. по описа на ЧСИ/, както и на длъжника, той и ипотекарния длъжник „ Е.Ш.М. „ ЕООД, ЕИК *** / жалба вх. № 24287/18.12.2023 г. по описа на ЧСИ/ срещу извършено от ЧСИ Л.М., рег. № *** по нейно изп.д. № *** г. Разпределение от 12.12.2023 г., предявено на страните с Протокол от 15.12.2023 г..

Жалбоподателят А. К. поддържа следните оплаквания:

В разпределението са включени и удовлетворени като вземания от първи ред / чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД / вземанията за такси и разноски, нямащи характер на привилегировани вземания по тази норма, тъй като не са направени за изпълнителния способ, чрез който е реализирана разпределяемата сума / т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. /;

С разпределението неправилно са удовлетворени публичните вземания на НАП – ТД – П. към длъжниците А. К., на същия в качеството му на ЕТ с фирма ЕТ „ Е.Ш. – А. К. „ и на И. К. – тъй като разпределяемата сума е реализирана от публична продан на имот, собственост на Е.Ш.М. „ ЕООД, който е ипотекиран от дружеството само за обезпечаване на задълженията на К. по договора за кредит с първоначалния взискател „ ПроКредит Банк България „ АД;

Поддържа се още да не е следвало изобщо удовлетворяване на публичните вземания на длъжниците по изпълнението, тъй като същото е единствено в правомощията на публичния изпълнител по реда на ДОПК, но не и на съдебен изпълнител по реда на ГПК.

Жалбоподателите И. К. и „ Е.Ш.М. „ ЕООД възвеждат незаконосъобразност на разпределението поради удовлетворяване с разпределяемата сума на публичните вземания на НАП – ТД – П. към длъжниците А. К., ЕТ „ Е.Ш. – А. К. „ и И. К. - с доводи, идентични с 1 поддържаните в тази насока в жалбата на А. К..

Взискателите – първоначалния и присъединените по право, не са депозирали становища по жалбите.

Приложените са писмените обяснения на ЧСИ М., изпратено е / в препис / нейно изп.дело № *** г..

Съдът установи следното:

Жалбите са допустими – в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесени са дължимите ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Следва да се разгледат по същество.

Изп.д. № *** е образувано от взискателя ПроКредит Банк АД, ЕИК *** за удовлетворяване на подлежащи на принудително изпълнение парични притезания на този взискател към солидарните длъжници „ Е.Ш.М. „ ООД, А. Г. К., ЕГН – ********** в качеството му на физическо лице и като ЕТ с фирма „ Е.Ш. – А. К. – гр. *** и И. В. К., произтичащи от договор за банков кредит. Договорът е обезпечен с ипотека върху собствен на длъжника „ Е.Ш.М. „ ООД недвижим имот, от публичната продан на който е реализирана сумата, предмет на обжалваното разпределение – 296 731, 85 лева. Присъединени по право взискатели по делото са Държавата чрез НАП – ТД – П. и Община П. – за незаплатените местен данък сгради върху продадения имот, лихвите за забава и такса битови отпадъци и лихвите за забава.

Извършеното от ЧСИ разпределение е както следва:

Вземания от първи ред / чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД / - 480 лв. разноски на ПроКредит Банк; 646 лв. лв. - вземания за дължимите се такси и разноски към ЧСИ и 1 702, 32 лв. такса по т.26 б „г „ от ТТРЗЧСИ за платена от длъжниците директно на банката след образуване на изпълнителното дело сума в размер на 19 976, 65 лева;

Вземане от втори ред – чл. 136 ал. 1 т.2 от ЗЗД – незаплатен данък сгради на реализирания на публичната продан имот / 1202,92 лв. / и лихви за просрочие /171,50 лв. / общо 1 374,42 лева + Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за така събраното вземане в размер на 155, 94 лева с ДДС;

Вземания по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД – окончателно плащане на вземанията по изпълнителния лист на ипотекарния кредитор и първоначален взискател ПроКредит Банк „ АД – сумата 105 530, 59 лв. / главница, договорна лихва, наказателна лихва / + Такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ за така събраното вземане в размер на 4 175,90 лева с ДДС – след намаляване с таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ;

Вземания по чл. 136 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗЗД – няма;

Вземания по чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД:

На общИ. Пловдив за незаплатени за продадения имот такса битови отпадъци и лихва за просрочие – общо 3 511, 10 лв., таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събирането на това вземане – 361,07 лв. с ДДС;

Вземане на НАП – ТД – П. към длъжника Е.Ш.М. ЕООД – 7 590,26 лв. / окончателно събиране на публичните вземания към този длъжник/ + такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 752,66 лв. с ДДС;

Вземане на НАП – ТД – П. към длъжника А. Г. К., вкл. и като едноличен търговец с фирма ЕТ „ Е.Ш. – А. К.“ – 126 909, 93лв. / окончателно събиране на публичните вземания към този длъжник / + такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 6 909,84 лв. с ДДС;

Вземане на НАП – ТД – П. към длъжника И. В. К. – 1 448, 24 лв. / окончателно събиране на публичните вземания към този длъжник / + такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 163,03 2 лв. с ДДС;

Остатъкът от сумата след окончателните погашения на вземанията по изпълнението, а именно сумата 35 200, 55 лв. да се върнат по банковата сметка на длъжника Е.Ш.М.

ЕООД.

При така установеното жалбите досежно удовлетворяване на притезанията на НАП – ТД – П. към длъжника А. Г. К. в качеството му на физическо лице и като едноличен търговец с фирма ЕТ „ Е.Ш. – А. К.“ и към длъжника И. В. К. са основателни по поддържаните в тях доводи – продадения имот, ипотекиран от длъжника „ Е.Ш.М. „ ЕООД обезпечава само погасяването на вземанията на първоначалния взискател ПроКредит Банк АД по и във връзка с договора за кредит, така от стойността на този имот не могат да се погасяват задължения на длъжниците К. към други взискатели, в.т. и публичните такива към фиска. Неправилен е дадения от ЧСИ в писмените му обяснения довод, че задълженията на тези длъжници към държавата чрез НАП – ТД - П. следва да бъдат удовлетворени от стойността на ипотекирания имот, тъй като К., ведно с Е.Ш.М. „ ЕООД са солидарно отговорни за тях. Солидарната отговорност на всички длъжници е само за задълженията им към банката по договора за кредит – обезпечен с ипотеката върху реализирания имот, но не и за публичните такива към фиска. За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователен поддържания от жалбоподателя А. К. довод за незаконосъобразност на изпълнението досежно публичните задължения, тъй като същите следвало да бъдат събирани само от публичен изпълнител в производството по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК Държавата е присъединен по право взискател за дължимите й се от длъжника публични вземания, съответно съдебният изпълнител е длъжен да я конституира като такъв по делото и от имуществото на съответния длъжник да удовлетвори публичните й вземания към него по изпълнението, съобщени му преди изготвяне на разпределението.

Основателно е и поддържаното в жалбата на длъжника А. К. оплакване за удовлетворено в първи ред / чл. 136 ал. 1 т. 1 от ГПК / вземане, неползващо се с тази привилегия. Това е вземането за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 702, 32 лв., събрана върху платена от длъжниците извън изпълнението, но след образуването му сума от 19 976, 65 лева. Това вземане на ЧСИ - съгласно разпоредбата на чл. 137 ал. 1 от ЗЗД, следва да се изплати след вземанията по т.6 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. Всички останали вземания, включени като ползващи се с първа по ред привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД са правилно определени – направените от Прокредит Банк АД разноски, както и таксите и разноските към ЧСИ, всички те индивидуализирани от ЧСИ по вид, основание и размер в разпределението и съгласно тази индивидуализация съставляващи такси и разноски във връзка с реализирания изпълнителен способ и като така вземания за удовлетворяване от първи ред.

Предвид изложеното обжалваното разпределение се отменя от съда и се извършва нова такова съгласно изложените мотиви.

Поради основателността на жалбите на жалбоподателите се присъждат направените от тях разноски за съдебното производство – заплатени такси по жалбата, договорени и заплатени възнаграждения за един адвокат съгласно представените договори за правна защита и таксите, заплатени от тях по ТТРЗЧСИ за администрирането и окомплектоването на жалбите.

И съдът

РЕШИ:

Отменя извършено от ЧСИ Л.М., рег. № *** по нейно изп.д. № *** г. Разпределение 3 от 12.12.2023 г., предявено на страните с Протокол от 15.12.2023 г. на събраната сума 296 731, 85 лева, реализирана от публична продан на ипотекирания недвижим имот, собственост на длъжника „ Е.Ш.М. „ ЕООД;

Извършва Разпределение на сумата 296 731, 85 лева както следва:

– 1 126 / хиляда сто двадесет и шест / лева – вземания с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, съставляващи разноските по изпълнението, направени от ПроКредит Банк АД в размер на 480 лв. и такси и разноски на ЧСИ в размер на 646 лева;

– 1 374, 42 лв. / хиляда триста седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки / - вземане по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД на Община П. за местен данък сгради за продадения недвижим имот / 1 202,92 лв. / и лихви за забава / 171,50 лв. / и 155, 94 лв. / сто петдесет и пет лева и четири стотинки / с ДДС - такса по т. 26, б. „ в „ от ТТРЗЧСИ;

– 105 350, 59 лв. / сто и пет хиляди триста и петдесет лева и петдесет и девет стотинки / окончателно плащане на ПроКредит Банк АД - вземане по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД и 4 175, 90 лв. / четири хиляди сто седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки / с ДДС – такса по т.

26 б. „е „ от ТТРЗЧСИ;

Вземания с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 4 от ЗЗД – няма;

Вземания с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 5 от ЗЗД – няма;

– 3 511, 10 лв. / три хиляди петстотин и единадесет лева и десет стотинки / вземане по чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД на Община П. за такса битови отпадъци за продадения имот и лихви за забава и таксата по т. 26 б. „в „ от ТТРЗЧСИ от 361,07 лв.

/ триста шестдесет и един лева и седем стотинки / с ДДС;

– 7 590,26 лв. / седем хиляди петстотин и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки / – вземане по чл. 136 ал. 1 т.6 от ЗЗД, съставляващо публично задължение на Е.Ш.М. ЕООД и 752, 66 лв. / седемстотин петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки / с ДДС – такса по т. 26 б.“в „ от ТТРЗЧСИ;

– 1 702, 32 лв. / хиляда седемстотин и два лева и тридесет и две стотинки / с ДДС такса по т. 26 б „ г „ от ТТРЗЧСИ за платена от длъжника директно на взискателя ПроКредитБанк АД след образуване на изпълнителното дело сума в размер на 19 976, 65 лева.

Остатъкът от сумата 170 631, 59 лв. / сто и седемдесет хиляди шестстотин тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки / да се върне по банковата сметка на длъжника, той и ипотекарен длъжник „ Е.Ш.М. „ ЕООД.

Осъжда ПроКредит Банк АД, ЕИК ***да заплати на „ Е.Ш.М. „ ЕООД, ЕИК *** направените за делото разноски в размер на 793 / седемстотин деветдесет и три / лева.

Осъжда ПроКредит Банк АД, ЕИК ***да заплати на А. Г. К., ЕГН – ********** направените за делото разноски в размер на 793 / седемстотин деветдесет и три / лева.

Осъжда ПроКредит Банк АД, ЕИК *** да заплати на И. В. К., ЕГН – ********** направените за делото разноски в размер на 793 / седемстотин деветдесет и три / лева.

Решението може да се обжалва пред Апелативен Съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________