Решение № 707 от 13.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Пазарджик, 13.07.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

При секретаря Десислава

Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1711/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове с материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в общ размер 1847,62лв., от които: 1497,25лв. – главница на револвиращ кредит; 271,45лв. - възнаградителна лихва за периода 01.02.2018г. – 06.07.2018г. и 78,92лв. - обезщетение за забава за периода 06.07.2018г. – 11.01.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 31.01.2019г., до плащането.

При условията на евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени, ищецът е предявил кумулативно съединени осъдителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумите, които са предмет на заповедта за изпълнение.

Ищецът „Б. П. П.

Файненс С.А. Париж“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А. клон България“, ЕИК *********, седалище и адрес са управление: гр.София, ж.к. „Младост 1“, Бизнес парк София, сгр.14, твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Г.Л.Д. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS-11283915, в изпълнение на който, наред с кредита за покупка на стоки или услуги от 2000лв., е предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит с максимален кредитен лимит от 1500лв., който ответникът е усвоил чрез издадената му кредитна карта №CARD-12192712 посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и др. От момента на първата транзакция за ответника възникнало задължение да върне в уговорените срокове усвоената част от кредита и да заплати възнаградителна лихва и такси съгласно тарифите на ищеца. Усвояването на кредитния лимит станало в периода от 15.02.2017г., когато ответникът е активирал кредитната карта, до 01.02.2018г., когато ищецът едностранно е прекратил услугите по картата поради допуснатото от ответника неизпълнение на паричните задължения, свързани с използването на същата. Към момента на преустановяване на услугата задълженията на ответника възлизали общо на 1768,70лв., в т.ч. 1497,5лв. главница, 271,45лв. възнаградителна лихва и 78,92лв. законна лихва за забава.

Ищецът твърди, че въпреки отправената покана до ответника да се издължи, същият не го е направил. Затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №476/2019г., която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. При условията на евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени поради липса на предсрочна изискуемост на вземането, ищецът претендира осъждането на ответника за плати същите суми при твърдение, че изискуемостта на вземането е настъпила с връчването на исковата молба и приложената към нея писмена покана за плащане.

Ответникът, чрез назначен от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, възразява срещу допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК поради предявяването му извън посочения в същата норма преклузивен срок. Прави възражения относно усвояването, погасяването и за изтекла погасителна давност на задълженията по потребителския кредит за покупка на стоки или услуги, който кредит е извън предмета на делото, тъй като не касае задълженията на ответника по револвиращия потребителски кредит, поради което тези възражения няма да бъдат обсъждани от съда.

Релевантните възражения на особения представител на ответника се свеждат до оспорване на издаването на кредитната карта и усвояването на разрешения кредитен лимит от ответника.

Твърди неизпълнение на договора от страна на ищеца поради неиздаването на периодични извлечения за размера на задълженията по картата. Оспорва размера на задълженията.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

Относно установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД:

За основателността на главния иск за връщане на главницата по кредита ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на което е предоставил на ответника паричен кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, както и изискуемостта на вземането.

За основателността на акцесорния иск за заплащане на договорна лихва, ищецът следва да установи лихвоносния характер на заема и размера на лихвата, както и настъпването на нейния падеж.

За основателността на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, ищецът следва да установи наличието на главен дълг и забавата на ответника.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.

По делото е представен в копие договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-11283915 от 20.05.2015г., сключен между „Б.

П. П. Ф.“ ЕАД и ответника Г.Л.Д., по който дружеството се е задължило да предостави на ответника кредит за потребителски цели в размер на 2000 лв. при фиксирана годишна лихва от 34,28 % с краен срок на връщане 05.06.2017г.

– разсрочено на 24 равни месечни погасителни вноски по 134,91лв.

Със същия договор ищецът се е задължил да предостави на ответника и револвиращ потребителски кредит посредством кредитна карта с максимален лимит от 1500лв., който се усвоява чрез извършване на транзакции с кредитната карта до размера на лимита. Уговорено е, че договорът за револвиращ кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и същият е различен от срока на договора. Уговорено е, че при използване на кредитния лимит ответникът ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от лимита за срока на ползването му. Лихвата е в размер на 35 % и ГПР от 44,9%.

Предвидено е, че ответникът дължи заплащането и на такси, съгласно приложимата тарифа на кредитора. Погасяването на задълженията по кредита става ежемесечно, като минималният размер на погасителните вноски е фиксиран в приложимата тарифа на кредитора и зависи от усвоената част от кредитния лимит. Кредиторът изготвя и изпраща на потребителя извлечение за състоянието на дълга до един месец от извършването на транзакцията, но не по-малко от веднъж годишно. Месечната погасителна вноска се дължи на 1-во число от месеца, следващ месеца, в който е издадено извлечението.

Сключването на договора не се оспорва от особения представител на ответника. Материалната легитимация на ищеца като страна по облигационното правоотношение се установява от представените с исковата молба извлечения от търговския регистър на Република Франция и на Република България, от които е видно правоприемство, основано на сливане между дружеството по договора за кредит „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ищеца Б. П. П. Ф.

С.А. Париж“. При това положение съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно договорно правоотношение за предоставяне на потребителски револвиращ кредит, издаване и обслужване на кредитна карта.

По делото е представен сертификат №PLUS-11283915 от 20.05.2015г., установяващ сключена от името на ответника пакетна застраховка „Защита на плащанията“ и „Злополука“, покриваща изпълнението на неговите задължения по револвиращия кредит и кредитната карта. Уговорена е месечна застрахователна премия в размер на 0,56% от усвоения лимит, която се начислява от ищеца в справката за задълженията по кредитната карта и се заплаща от ответника.

Издаването на кредитната карта и предаването й на ответника се установява от представената от ищеца товарителница с дата на доставка 02.02.2016г. и от месечните извлечения за размера на задълженията по картата, от които е видно, че същата е активирана на 15.02.2017г.

От заключението на СИЕ се установява, че усвояването на кредита до размера на одобрения лимит от 1500лв. е извършено, както следва: на 15.02.2017г.

– 1500лв., на 06.04.217г. – 1480лв., на 18.07.2017г. – 180лв., на 16.11.2017г.

– 270лв. и последно на 22.01.2018г. – 130лв. Усвояването е осъществено чрез парични преводи от кредитната карта в банкова сметка. ***, че преводите са извършени въз основа на четири писмени декларации, подписани от ответника. Усвояването на лимита е отразено и в представените от ищеца месечни извлечения за задълженията по кредитна карта на името на ответника Г.Л.Д. за периода 14.01.2017г. – 15.06.2018г. Общият размер на усвоената главница за периода 15.02.2017г.

– 22.01.2018г. е 3560лв. От нея е са върнати 2607,99лв. чрез погасителни вноски, които са направени в периода 09.03.2017г. – 04.01.2018г. Според изчисленията на ВЛ, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.01.2019г. натрупаните задължения по кредитната карта включват 1527,47лв. главница /в т.ч. 1441,39лв. усвоен лимит по картата, 56,08лв. дължими месечни вноски по застрахователната премия с падежи 15.01.2018г. – 15.06.2018г. и 24лв. дължими месечни такси за обслужване на кредитната карта за периода 15.01.2018г. – 15.06.2018г./ и 247,23 лв. договорна лихва за периода 01.02.2018г. – 15.06.2018г.

От гореизложеното е видно, че ищецът е предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит с лимит 1500лв. и на 02.02.2016г. му е предал кредитната карта с ПИН код, посредством която може да се усвои кредитния лимит.

Усвояването на лимита е започнало на 15.02.2017г. и е продължило до 22.01.2018г. Последната погасителна вноска от ответника е направена на 04.01.2018г. в размер на 120лв., с която същият е погасил задълженията по картата, отразени в месечното извлечение за отчетния период 16.11.2017г. – 15.12.2017г., чиито падеж е настъпил на 01.01.2018г. /първото число на месеца, следващ месеца, през който е издадено извлечението/. Считано от 01.02.2018г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията по картата, натрупани през отчетния период от 16.12.2017г. до 15.01.2018г. в размер на 120лв., съгласно представеното от ищеца месечно извлечение от дата 15.01.2018г.

В резултат на забавата, за ищеца е възникнало правото по чл.20 от приложения договор да блокира картата в деня на забавата. Тъй като същата е продължила над 2 месеца, за ищеца е възникнало правото по чл.5 според който, считано от падежната дата на втората просрочена месечна погасителна вноска, в случая 01.03.2018г., ответникът дължи връщане на цялата усвоена главница по кредита, ведно с дължимата възнаградителна лихва, такси, разноски и обезщетение за забава, без да е необходимо да уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Ищецът обаче е банкова институция, което е видно от регистъра на лицензираните банки в България, поместен на на електронната страница на БНБ. Следователно, независимо от уговореното в чл.5 от договора, за него важи изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ да обяви на длъжника предсрочната изискуемост на кредита (т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ако такава не е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, а именно предсрочната изискуемост.