Решение № 410 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря В. Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100502569 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20000107/04.01.2022 г., постановено по гр. д. № 62473/20 г. по описа на СРС, 77 състав, е прогласена на основание чл. 146 във вр. с чл.

143, ал. 1 ЗЗП по иск, предявен от В. А. Д. и А. Ж. Д., в качеството им на платили задължението по договор за кредит с „ОББ“ АД наследници на кредитополучателя и застрахован по застраховка „Живот“ при ответника Ж.Г.

Д., срещу застрахователя „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, нищожността на клаузата, обективирана в застрахователно удостоверение № 000036 по Групова застрахователна полица № 5500, застрахователна програма „Защита на кредита“, по която наследодателят на ищците Ж.Г. Д. е имал качеството на застрахован кредитополучател по сключена застраховка „Живот“ със застраховател „ОББ - Ж.“ ЕАД и притежател на полицата и бенефициент „ОББ“ АД, съгласно която „Посочените покрития са в сила при условие, че застрахованият е на възраст между 18 и 64 години, срока на кредита е не повече от 84 месеца, а сумата по кредита е не повече от 35 000 лв. При навършване на 65, но не повече от 69 години на застрахования, както и ако 1 застрахователното събитие настъпи между 18 и 120 месец от срока на кредита, покритието се ограничава до смърт вследствие на злополука“, поради нейната неравноправност. С решението „ДЗИ – Ж.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. А. Д. и А. Ж. Д. сумата от 8092,07 лв. разделно – на всеки сумата от 4046,03 лв., дължима на основание застрахователно удостоверение № 000036 по Групова застрахователна полица № 5500, застрахователна програма „Защита на кредита“, поради настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя Ж.Г. Д., чиито законни наследници са ищците, представляваща платена от ищците в периода след настъпване на застрахователното събитие – 24.10.2018 г. главница по договор за кредит от 23.04.2018 г., сключен с „ОББ“ АД, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 11.12.2020 г. до окончателното плащане, и сумата от 377,66 лв. разделно – на всеки сумата от 188,83 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2020 г. до

10.12.2020 г., като са отхвърлени иска за главница над уважения размер до предявения размер от 8115,49 лв. и иска за лихва над уважения размер до предявения размер от 1487,84 лв. С решението „ДЗИ – Ж.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. А. Д. на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1158,19 лв. – направени в производството разноски, съобразно уважената част от иска, както и на А. Ж. Д. на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 1158,19 лв. – направени в производството разноски, съобразно уважената част от иска, а В. А. Д. и А. Ж. Д. са осъдени да заплатят на „ДЗИ – Ж.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки сумата от 11,80 лв. – направени в производството разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ – Ж.“ ЕАД срещу решение № 20000107/04.01.2022 г., постановено по гр. д. № 62473/20 г. по описа на СРС, 77 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че неправилно съдът е прогласил за нищожна клаузата от застрахователния договор, на която дружеството – застраховател се е позовало, за да мотивира отказа си за плащане на застрахователната сума.

Твърди, че при тълкуване на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, страните по договора могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Поддържа, че обявената за нищожна клауза от застрахователния 2 сертификат не попада в обхвата на посочената в чл. 143 ЗЗП дефиниция – не е налице недобросъвестност от страна на застрахователя и не е налице значително неравновесие в отношенията на застрахователя и застрахования.

Твърди, че клаузата е обективирана в приложения по делото застрахователен сертификат на български език, като е подчертана с „italic”, за да се откроява от останалия текст на договора, като застрахованият се е запознал и е приел условията, което е удостоверил с полагането на подпис върху сертификата.

Поддържа, че клаузата, с която се индивидуализира застрахователното покритие по полицата, не нарушава баланса в отношенията между търговеца и потребителя, поради което същата съответства на изискването за добросъвестност при предлагане и сключване на потребителски договори.

Твърди, че решението не е съобразено с критериите и практиката на СЕС /дело № С – 415/11, дело

№ С – 226/12/, според които за да се прецени евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, следва да се отчита характера на стоката или услугата, за които е сключен договора, като се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от договора. Поддържа, че съдът е смесил понятието „покрит риск“ по застраховката и „изключен риск“ по застраховката – предпостаки, при наличието на които въпреки настъпването на покрития риск /застрахователно събитие/, застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение /чл. 449 КЗ/. Твърди, че в случая договореното застрахователно покритие е само смърт от злополука, поради което само при настъпване на този риск застрахователят отговаря. Поддържа, че в противоречие с условията по застрахователното покритие по полица № 2033, съгласно които застрахователният договор е сключен за остатъчната стойност на кредита, т. е. само стойността на главницата – без лихви и банкови такси, както и без други разноски, дължими от застрахования – кредитополучател към банката, съдът е осъдил дружеството да заплати освен главницата по кредита, и възнаградителните лихви към банката. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемите страни - В. А. Д. и А. Ж. Д. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват жалбата като неоснователна. Посочват, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП 3 неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Твърдят, че в случая е налице точно такъв договор, а насрещната страна не е представила никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че оспорената клауза е била индивидуално уговорена. Посочват, че от клаузите на процесното застрахователно удостоверение е видно, че застрахователното покритие включва рисковете смърт вследствие на заболяване, смърт вследствие на злополука, пълна трайна нетрудоспособност и временна нетрудоспособност. Твърдят, че в изрична клауза, обективирана непосредствено след изброяване на покритите рискове, е уговорено, че „Посочените застрахователни покрития са в сила при условие, че застрахованият е на възраст между 18 и 64 години, срокът на кредита е не повече от 84 месеца, а сумата на кредита не повече от 35 000 лв. При навършване на 65, но не повече от 69 години на застрахования, както и ако застрахователното събитие настъпи между 18 и 120 месец от срока на кредита, покритието се ограничава до смърт вследствие на злополука и пълна и необратима загуба на зрението на двете очи, и/или загуба чрез отделяне на два или повече крайника /при или над китката или глезена/ вследствие на злополука“. Считат, че правилно съдът е приел, че тази клауза е уговорена като клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на определени обстоятелства, а именно – при възраст над 64 години /между 65 и 69 години/ покритието се ограничава до смърт вследствие на злополука и пълна и необратима загуба на зрението на двете очи, и/или загуба чрез отделяне на два или повече крайника /при или над китката или глезена/ вследствие на злополука. Твърдят, че изводът на съда, че така формулираната клауза, разгледана съвместно с останалите факти по делото, създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните, респ. че е неравноправна, е правилен. Сочат, че застрахованият дължи вноските по застрахователната премия за целия срок на договора за кредит, т. е. до 23.06.2020 г., а от друга страна – към датата на сключване на договора за кредит наследодателят на страните е бил на 67 години и 9 месеца, т. е. 69 години е щял да навърши на 07.07.2019 г. – почти година преди изтичане на срока на договора за кредит и в този момент застраховката няма да осигурява 4 никакво покритие, въпреки посоченото в нея, че срокът й е равен на срока на кредита. Считат, че обосновано съдът е приел, че оспорената клауза ограничава правата на застрахования по договора за застраховка, уговорена е в негова вреда и внася неяснота и объркване по отношение на срока на застрахователното покритие – дали срокът на застраховката е до изтичане срока на кредита или само до навършване на 69 години от застрахования.

Поддържат, че застрахованият не е имал възможност да се запознае предварително, преди да се обвърже с договора, с необходимата съществена информация, касаеща условията за плащане и изпълнение, от страна на застрахователното дружество, тъй като дружеството не му е предоставило такава информация. Намират, че твърденията на въззивника, че застрахованият е бил запознат и е приел условията на застрахователното покритие, като е подписал декларация в този смисъл, не са доказани. Считат, че по делото не е доказан факта на връчване на ОУ на застрахованото лице, поради което последните не са част от облигационната връзка между страните и застрахователят не може да се позовава на тях за регулиране на отношенията между тях, както и за да обоснове изключване на застрахователен риск. Поддържат, че процесната клауза, обективирана в сертификата, е с различен вид и размер на шрифта, като този начин на изписване на текста значително затруднява възприемането и осмислянето на информацията. Освен това този начин на изписване противоречи на императивни разпоредби на закона, според които търговецът е длъжн да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя.

Считат, че поведението на ответника е недобросъвестно не само защото не е изпълнил законовите изисквания във връзка с поднасянето на информация на потребителя, но и с оглед на това, че към момента на обвързване на страните, търговецът е бил наясно, че застрахованият не отговаря на условията за пълно покритие по застраховката, и въпреки това съзнателно е въвел физическото лице в заблуждение. Считат, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не може да бъде направен извод, че размерът на застрахователната премия е формиран с оглед вида и броя на конкретно покритите по полицата рискове или с оглед възрастта на застрахования, а е определен като процент от отпуснатата по кредита главница. Посочват, че съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КЗ застрахователят издава застрахователен сертификат по 5 искане на застрахования само по отношение на застрахования му интерес. В този случай застрахованият има право да получи информация и за останалите договорни условия, които се отнася до неговия застрахован интерес. Считат, че в случая ответникът не е изпълнил това свое задължение. Оспорват твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че приложените по делото ОУ по застраховката не обвързват застрахования, респ. наследниците му. Поддържат, че ответникът по делото не е ангажирал доказателства, че е предоставил на застрахования екземпляр от ОУ, и че същите са изрично писмено приети от него, като считат, че декларацията за получаването им, включена в индивидуалния договор, не е доказателство за това. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират разноски.