Решение № 1272 от 09.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Бургас, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Т. Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501513 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, образувано по жалбата на С.В.Б., с Булстат 175557377, с адрес в ******, чрез адвокат Нели Гюмова от БАК, със съдебен адрес: гр, Бургас, ул."Сливница" № 26. ет.2 против поправеното с Решение № 260/02.08.22г., Решение №98/14.04.22г., двете по гр.д. №20212150100967/2021 г. по описа на РС-Несебър, с което жалбоподателят е осъден да плати на ищеца по горното дело и въззиваем пред БОС „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД, ЕИК 175062433, на основание чл. 79, ал, 1 от ЗЗД - сумата от 5557,26 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019 и 2020 г. ( по 2778,63 лв. за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „Емералд Резорт Равда" № MMC-S1-EH/400 -06.08 от 24.06.2008 г.; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 654,52 лв.

-лихва за забава върху главницата от 2778,63 лв. за периода от 16.02.2019 г. до 12.03.20г. и от 09.04.2020 г. до 09.07.2021 г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата от 372,80 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 2778,63 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020 г. до 09.07.2021 г.; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сума в размер на 1661,38 лв. направени разноски по делото.

Решението се сочи за неправилно и необосновано в горните части, поради което се моли да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което исковата претенция на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД да бъде отхвърлена изцяло.

Конкретно се възразява срещу изводите на съда за последиците от неравноправността на клаузата на раздел IV (четвърти), т.9 от договора, предвиждаща срокът в раздел V, т.2 автоматично да се подновява на всеки пет години и за същия период от време освен при взето писмено решение не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от 1 собствениците, притежаващи повече от 3/4 от застроената площ на комплекса за подновяването му, в смисъл, че така установената нищожност, поради неравноправност на тази клауза, не влече след себе си нищожността на целия договор, защото той можел да се прилага и без тази клауза по аргумент на чл. 145, ал. 5 от ЗЗП, а възложителят можел да заяви и сам прекратяване на договора не по-късно от 4 месеца преди изтичане на 5 годишния му срок, но по делото нямало твърдения, нито доказателства, за изразено такова желание за прекратяване на договора с изтичане на срока, следователно договорът е подновен за нови 5 години и понастоящем е действащ.

В противовес на горното, въззивникът намира, че цитираната нищожна клауза от договора не поражда права и задължения за страните, т.е. клауза за автоматично продължаване на срока на договора липсва и той е прекратен с изтичане на първоначалния 5 годишния срок, считано от 11.09.2013г.

Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „Емералд Резорт Равда" № MMC-S1-EH/400 -06.08 от 24.06.2008 г., сключен със С.Б. в качеството му на собственик на апартамент Ц403, в сграда Емералд, вход Кашмир, на 4-ти етаж, находящ се в с. Равда, к-с“ Емералд“, представлявал комплексен договор с елементи на договор за поръчка и за изработка, с предмет поддръжката и управлението на курортния комплекс. Той се прекратявал с изтичане на договорения срок и не можел по подобие на договора за наем да бъде продължен със знанието и без противопоставянето на страните.

Затова страната счита за неправилно становището на съда, че въпреки нищожността на клаузата, действието на договора е продължено автоматично, поради липса на изрично заявление за прекратяването му.

Позовава се на Решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. 2615/2016 г., Търговска колегия, 1-во отделение на ВКС, сочещо, че уредбата на нищожността на отделни части от договора в българското право предвижда възможност за запазване на договора и преодоляване обявяване изцяло на нищожността му, когато нищожните клаузи могат да се заместят по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части(чл.26, ал.4 ЗЗД), но намира, че с обжалваното съдебно решение е изменено съдържанието на нищожната клауза по недопустим във вреда на възложителя начин, като е пренебрегната първоначалната воля на контрагентите за срочния характер на договора.Липсвала и повелителна норма в закона, която да замести клаузата за автоматично продължаване.

Счита, че събраните по делото доказателства (съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания), не установяват точно и в пълен обем изпълнение на задълженията на ищеца по договора за сграда „Емералд". Събраните по делото косвени доказателства не задоволявали изискването за пълно и главно доказване на изпълнението на ищцовите задължения по договора, с оглед направеното от въззивника ответник възражение за неизпълнение. Освен това съдът неправилно ги е ценил и съответно е формирал необосновани правни изводи в тази връзка.

Оспорват се показанията на разпитания по делото свидетел С.С.- собственик на апартамент в друга сграда от комплекса-сграда „Икат".Сведените от него данни се сочат за общи и неконкретни, поради което и недостатъчни да подкрепят тезата на ищеца за точно изпълнение по договора.

Заведените разходи в партидата „Пропърти/фасилити мениджмънт", в преобладаващата част били непреки разходи, касаещи едновременно всички дейности, включително хотелиерската.

Разпределянето на тези разходи ставало на база получените приходи в съответната година от 2 видовете дейности и като процентно съотношение. Прецизността в разпределението не била цел, тъй като когато е определяло цена на кв.метър за обслужване на имотите, дружеството било преценило, че тази сума е в състояние да покрие разходите му. Тези разходи били заложени предварително константно, без да се търси прецизно определяне себестойността на съответната услуга и финансов резултат от нея. Политика на дружеството било при възникване на съответния разход, в края на годината да се извършва разпределение на натрупването по партидите. Тези разходи в голяма част били относими към почти всички дейности на дружеството.Така, че процентното или пълното отнасяне на някакви разходи по ведомостта, не доказвало изпълнението на договорните задължения по конкретния договор. Ищецът бил собственик на множество обекти в сградата и в действителност развивал голям обем дейности, свързани с предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги в к-с „Емералд“. Дружеството имало множество разходи за поддръжка на собствените си обекти. Липсвали конкретни доказателства то да е извършвало разходи точно в сграда „Емералд", в която е имотът на ответника.

Поддържа се, че в процесния договор е уговорена годишна поддръжка на комплекса в пълен обем, което определя и размера на дължимата такса, следователно ако липсва изпълнение в пълен обем, не следва и не е справедливо да се заплаща възнаграждение за услуга, която не е изпълнена. Ищецът не бил осъществил услуга през 2019 г. и 2020 г., нито се е отчел за извършените дейности (ако такива са извършени) съгласно задължението му, предвидено в раздел II (втори) „Цена и начин на плащане", т. 10 на договора.

На стр. 11 от експертизата била представена аналитичната оборотна ведомост за задълженията на С.Б., сред които не фигурирало вземане за такса за поддръжка за 2019 г. и 2020 г..Декларирано е, че другите издадени фактури са плащани в брой от ответника. Съдът е приложил неправилно и чл.76 от ЗЗД съобразно възраженията на ответника по отношение извършеното от него през 2021 г. плащане в брой. Прието е, че ответникът следва да докаже, че е направил избор кое задължение да погаси, а твърдението на ответника е именно обратното, че не е направил избор, поради което плащането е трябвало да послужи за погасяването на най-старото и обременително задължение. Поддържа, че ЗЗД не предвижда изборът да бъде направен от кредитора, чрез едностранно посочване на основанието във фактурата. Същото важало и за фактурата от 26.03.22г.

Не се ангажират нови доказателства.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем „Емералд Хоспиталити“ ООД.

Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид въведените оплаквания за неправилност на съдебното решение на Несебърски районен съд, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№967/21г. на Несебърски РС е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

„Емералд Хоспиталити” ООД е искал осъждането на С.В.Б. за сумата от 5557,26 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019г. и 2020г. (по 2778,63 лв. за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „Емералд резорт Равда” № ММС-S1-ЕН/400-06.08 от 24.06.2008г., както и за заплащането на сумата от 676,13лв. – лихва за забава за периода 15.02.2019г. – 09.07.2021г. и 394,41 лв. – лихва за забава за периода 3

15.02.2020г. – 09.07.2021г.

Ищецът позовава вземането си на сключения между страните горепосочен договор, в който се е задължил да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на комплекса, срещу заплащане на месечна такса от 1,10 евро без ДДС за кв. м. площ на собствения на възложителя имот. Таксата следвало да се заплаща до 15.02 на текущата година. Сочи се за изправна страна по този договор, но ответникът не заплащал дължимите за извършената услуга такси за посочените две години.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е подал отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни. Твърди, че считано от 12.09.2013г. договорът не действа, т.к. срокът му е изтекъл. Отправя и възражение за нищожност на клаузата в раздел IV, т. 9 от договора по смисъла на ЗЗП, като неравноправна и, че в случая тя не може да бъде заместена по чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Като нищожна се оспорва и клаузата на раздел VII, т. 2 от договора. Оспорва се и размерът на претендираното възнаграждение по договора, като се сочи, че според правилата в договора то би следвало да е 4284,40 лв. Твърди, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора през 2019г. и 2020г. Дружеството не е свикало общо събрание за даване на отчет, дейностите по поддръжката били изпълнявани от етажната собственост. Молил е за отхвърляне на претенциите.

Първоинстанционният съд е счел претенциите за главница за изцяло, а тези за мораторни лихви за частично основателни, като е приел неоснователни изложените от ответника защитни възражения.Договорът между страните е квалифициран като такъв със смесен правен характер(съдържащ елементи на поръчка и изработка), насочен към поддръжката не само на общите части в сградата, обитавана от ответника, но и на общодостъпните за него и останалите собственици на самостоятелни обекти части от комплекса и е намерен за валиден. Само клаузата на чл.9 от раздел ІV от същия е счетена за частично недействителна(досежно вземането на решението за непродължаването на срока от трети лица), а тази на чл.2 от раздел VІІ от договора, е намерена за изцяло нищожна.Така посочената недействителност според РС не засягала уговорката за автоматично продължаване на срока на договора на всеки пет години, освен това нямало пречки възложителят да заяви прекратяването преди изтичането на този срок, но това не е сторено, поради което договорът продължавал действието си и пораждал задължение за заплащането на претендираните суми.

Въззивният съд приема, че страните не спорят в настоящото производство по следните надлежно установени факти: