Определение № 3247 от 14.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 14.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20241100606137 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от „К.А.“ ЕООД срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 134-ти състав, от 30.08.2024г., по НЧД 10889/2024г. , с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП ,от 16.07.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15091/2020г. по описа на 02 РУ-СДВР; пр.пр.№ 49622/20г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.206,ал.1 НК.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдяна некоректност при анализа на материалите по делото, довела до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК и от легитимирано лице, доколкото „К.А.“ ЕООД има качеството на ощетено юридическо лице, съгласно обвинителната теза на СРП.

При разглеждане по същество на депозираната жалба въззивният съд 1 приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП, от 12.05.2021г. и водено за това, че на 02.07.2019г. в гр.София била присвоена чужда движима вещ- лек автомобил „Пежо 807“ с рег.№ СВ **** НТ,собственост на „К.А.“ ЕООД, която вещ била поверена на Д.Е.К. да я владее.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в хода на разследването са били събрани доказателства,които обосновават фактическа обстановка, при чийто правен анализ бил аргументиран извод за липса на изпълнително деяние, годно да изпълни елементите от състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК, тъй като липсвали доказателства за осъществени от Д.К. „присвоителни“ действия.

Прокурорът в своето постановление е приел,че обоснованите с конкретни доказателства/гласни и писмени/ действия на К. не аргументират извод, същите да са били обективно насочени и с тях да са били извършени разпоредителни действия с ползвания, въз основа на договор за финансов лизинг, от него лек автомобил , собственост на „К.А.“ ЕООД, чрез които действия да са били манифестирани неговите присвоителни намерения.

Районният съд, осъществявайки съдебен контрол върху този акт на прокурора при СРП, се е съгласил с изразеното от него становище, като е изтъкнал,че К. е ползвал процесната вещ на валидно правно основаниедоговор за финансов лизинг, от 02.07.2019г., , заплащал е своевременно уговорените лизингови вноски, от които заплатил дванадесет от общо дължимите осемнадесет такива, преустановил е заплащането на вноските ,като през месец 12.2020г. същия е напуснал България, заедно със семейството си и ползвания от него лек автомобил и се установил в Германия, като преустановил контактите си с лизингодателя,поради което К. не получил изпращаните му по електронен път покани да заплати същите и не върнал лекия автомобил, който по-късно бил иззет от немските власти и върнат на „К.А.“ ЕООД, което поведение не сочи на конкретни действия от страна на К. по разпореждане с процесната вещ по неправомерен начин.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил и това, че обоснованото с доказателства поведение на К. /ползване на процесната вещ съобразно 2 условията в договора и нейното предназначение, установяване на същата тази вещ в негово владение и след спиране на плащанията на вноски, липсата на извършени разпоредителни действия с нея или с части от нея, липса на изричен и неправомерен отказ за връщане на вещта във фактическата власт на собственика й/, което поведение обективно не се и оспорва от жалбоподателя, не осъществява съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК, тъй като липсват действия по „своене“ на тази вещ.

Въззивният съд също намира, че липсват достатъчно доказателства за това Д.К. да е осъществил обективните,а и субективни признаци на състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК, както това се претендира от страна на жалбоподателя. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.206 НК е необходимо, а и достатъчно , деецът да е променил отношението си към предоставената, въз основа на валидно частноправно основание, в негова фактическа власт, за ползване или пазене, чужда движима вещ и да е започнал да я държи като своя, което отношение той е демонстрирал, чрез извършване на конкретни фактически или юридически действия по разпореждане с това имущество без да има съответното правно основание за това, при което в резултат на това неправомерно разпореждане се е обогатил самия деец или друго , трето лице, и е настъпила конкретна щета за собственика на тази вещ.

Така, в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се обосновават, дори в минимална степен, конкретни разпоредителни действия, извършени от К. с ползваната от него процесна вещ, чрез които същия да е демонстрирал своето присвоително намерение и настъпилата промяна в неговото отношение към тази чужда за него вещ. По делото липсват, каквито и да било доказателства за осъществени такива конкретни действия от страна на К., чрез които същия е осъществил изпълнителното деяние на претендираното престъпление по чл.206,ал.1 НК и в този смисъл търсеното от жалбоподателя присвоително намерение не е било манифестирано,чрез активно поведение от страна на лизингополучателя. Напускането на пределите на България от страна на К. с ползвания от него чужд лек автомобил, не представлява такова разпоредително действие, тъй като същото е в съответствие с условия за ползване на вещта, както това правилно е съобразил и районния съд. За К., с лизинговия договор , не е уговорена забрана да ползва автомобила в чужбина, както и задължение за получаване 3 на съгласие от страна на собственика, респ.за уведомяването му, за това обстоятелство.

На следващо място, събраните по делото и коректно анализирани от първия съд, а и от прокурора доказателства не позволяват и на въззивния съд да изгради обоснован извод за това,че присвоителното намерение у К. е било демонстрирано от него, чрез пасивно поведение- неправомерен отказ за връщане на ползваната от него чужда движима вещ. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства не се обосновава обстоятелството, че К. е бил изрично уведомен за желанието на собственика на вещта да получи обратно владението /фактическата власт/ върху нея. Веднъж това е така, тъй като липсват доказателства изпращаните от страна на лизингодателя до К. покани да са били получавани от него, а втори път същите/поканите/ не са категорични и еднозначни, тъй като основното искане до К. е за заплащане на дължимите вноски или за връщане на вещта, като акцента на искането е поставен върху паричните претенции. Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство,че предпоставките и условията за връщане на лизинговата вещ били уговорени в договора за финансов лизинг, не е в състояние да замести необходимостта от отправяне на изрично и недвусмислено искане до държателя на вещта за нейното връщане и получаване на това искане от страна на последния, за да бъде насочена спрямо него и наказателна претенция, в случай на неправомерен отказ за изпълнение на това му договорно задължение. Тази необходимост/за изрично уведомяване/ е породена от недопустимостта, визирана и в разпоредбата на чл.303 НПК, предположенията да се ползват с доказателствена стойност. Именно такова предположение прави и жалбоподателя в жалбите си до районния съд и до въззивния съдебен състав, изтъквайки уговорените за К. задължения по договора за финансов лизинг и твърдейки, че тяхното неизпълнение от негова страна несъмнено сочи на осъществено престъпление по чл.206,ал.1 НК. Това е така, тъй като липсата на отправяне на изрично искане до К. за връщане на вещта, е лишила последния от възможността да обективира своето отношение към така възникналия гражданско-правен спор и към отправените спрямо него претенции/в условие на алтернативност-плащане или връщане/, а оттам изключва възможността за коректна наказателно процесуална оценка на евентуалния негов отказ, който отказ, както това е посочил и районния съд, би 4 се явил съставомерен по чл.206,ал.1 НК единствено, ако същия е неправомерен и не се основава на твърдяно правно основание,напр. на претендирано „право на задържане“. Поради това коректни са изводите на прокурора при СРП и на районния съд, че в конкретния случай е налице гражданско правен спор, който би следвало да намери своето разрешение по друг процесуален ред и пред друг орган на съдебната власт.

Правилно и в съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми тази липса на гласни и писмени доказателства, които да обосновават обективната и субективна съпричастност на Д.К. към инкриминирано деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.206,ал.1 НК, както и изчерпването на процесуалните възможности за попълване на материалите по делото и с други доказателства и доказателствени средства, са били последователно оценени от прокурор при СРП и от районния съд, като обстоятелства аргументиращи наличието на предпоставките на чл.243,ал.1,т.1 НПК, налагащи воденото наказателно производство да бъде прекратено.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което е било потвърдено постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 15091/20г. на 02 РУ-СДВР, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 243, ал.8 НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение ,от 30.08.2024г. , по НЧД 10889/2024г. на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 134-ти състав, с което е потвърдено постановление на прокурор при Софийска райнна прокуратура, от 16.07.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15091/2020г. по описа на 02 РУ-СДВР; пр.пр. № 49622/20г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.206,ал.1 НК.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6