Решение № 302 от 08.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Ирина Ал. Аспарухова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600645 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. Г. Ц. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. №530/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, приключило с присъда №12/26.03.2025 г., потвърдена с решение №147/12.11.2025 г. по в.н.о.х.д. №193/2025 г. на Окръжен съд – Монтана.

С присъда № 12 от 26.03.2025 г. на РС Монтана по НОХД № 530/2023 г. по описа на същия съд подсъдимият П. Г. Ц. от село ***, обл. ***, бил признат за виновен в това, че на 29.06.2019г. в село ***, обл. ***, се заканил с убийство на Г. П. И. от гр.*** с думите „утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те тука у сред бел ден“, „друг, че дойде да ти счупи тиквата“, „що ще викнем човек те тука, те тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат“, „ще ти отсечем главата“, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционният съд се произнесъл относно веществените доказателства, а разноските е възложил в тежест на подсъдимия.

С Решение Рег.№ 147/12.11.2025 г. по ВНОХД № 193/2025 г. на ОС Монтана, въззивната инстанция е потвърдила присъда № 12 на Районен съд1 Монтана, постановена на 26.03.2025 година по нохд №530/2023 година по описа на РС-Монтана. Осъдил е П. Г. Ц. да заплати на Г. П. И. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представялаваща направени във въззивното производство разноски.

В искането за възобновяване се твърди наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви, непълно обсъждане на защитната теза, неправилна оценка на доказателствата, неправилно кредитиране на свидетелски показания и експертизи, както и наличие на провокация към извършване на деянието. В мотивираното искане, изготвено от упълномощения от Ц. защитник, се поддържа, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви. Необсъдени според защитата са останали наведените възражения, свързани с процесуалната стойност на изготвения видеозапис; данните за провокация към престъпление, от страна на пострадалия; необосноваността на съдебно-психиатричната експертиза и нейната правилност; субективната несъставомерност на деянието. По отношение на справедливостта на наказанието излага, че в случай, че твърдяната от защитата провокация към престъпление не бъде приета като аргумент за липса на извършено престъпление, то би следвало да бъде обсъдена при индивидуализацията на наказанието.

В съдебно заседание упълномощеният защитник – адв. З. С. поддържа искането на посочените в него основания. Моли апелативния съд да уважи искането за възобновяване на наказателното производство, като поддържа, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са били отстранени от въззивната инстанция и са довели до нарушаване правото на защита на осъдения. Прави твърдение за липса на мотиви на първоинстанционната присъда, тъй като съдът не е обсъдил редица съществени възражения. Сочи се, че е налице пропуск да бъдат разгледани основни групи доводи, свързани с допустимостта на част от доказателствата; приемането и процесуалната годност на доказателствените материали; дали определени доказателства могат да бъдат използвани като основа за осъдителната присъда; съдебно-психиатричната и психологична експертиза и нейната доказателствена стойност; липсата на категорично установяване на точния ден и час на деянието. Акцентира, че тези доводи не просто не са били отхвърлени, а изобщо не са били отразени в мотивите на първоинстанционния съд. Сочи, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е обсъдил направените възражения срещу съдебно-психиатричната експертиза. Твърди още, че изготвения видеозапис, който има ключово значение за делото установява, че пострадалият сам се приближава към дома на осъдения; там възниква конфликтът; след случилото се пострадалият спокойно се връща към дома си. Поставя въпроса дали този запис не доказва наличие на провокация от страна на пострадалия и дали поведението на осъдения не е било реакция в резултат на провокативното поведение на 2 съседа. Акцентът е поставен върху това, че вещите лица, изготвили експертизата, са заявили в съдебно заседание, че не са гледали видеозаписа.

Според защитата това създава противоречие между заключението и обясненията на експертите, защото в експертизата се съдържат изводи относно възприемането на тона и поведението на участниците, въпреки че вещите лица твърдят, че не са гледали записа. Поради това защитата поддържа две възможности или вещите лица са дали невярно твърдение пред съда, или част от заключението им е изградено без реално изследване. Поддържа се на следващо място, че въззивният съд не е разгледал аргументите относно липсата на умисъл за извършване на престъпление по чл. 144 НК. Като аргументи за това изтъква: опитите на осъдения да потърси помощ; разговорите му с други лица; необходимостта да бъде извикан полицейски екип; конфликтната ситуация между съседите; фактът, че пострадалият след случилото се се оттеглил спокойно. Приема, че се касае за реакция в рамките на продължителен междусъседски конфликт, а не престъпна закана с убийство. Поддържа се и че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е следвало да бъдат отчетени обстоятелствата около конфликта и поведението на пострадалия. Отправя искане за възобновяване на наказателното производство.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд е дал отговор на направените от защитата възражения и правилно е споделил изводите на Районен съд – Монтана, който е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото. Подчертава се, че първоинстанционният съд е изложил мотиви защо кредитира едни доказателства и не възприема други, като е изпълнил задължението си за обективно изясняване на фактите. Оспорва твърденията на защитата относно видеозаписа, като посочва, че въззивният съд е обсъдил този въпрос и дори е изключил записа от доказателствената съвкупност. Изложени са били и мотиви защо не приема наличие на провокация към престъпление от страна на пострадалия. Приема, че съдът е разгледал възраженията относно съдебнопсихологичната и психиатричната експертиза, поради което не е налице нарушение при оценката на доказателствата. В заключение прокурорът счита, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и моли искането на осъдения да бъде оставено без уважение.

В лична защита и при предоставената му последна дума искателят заявява, че подържа становището на защитника си. Счита се за невинен и моли да бъде оправдан.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по делото, намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения 3 срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Съгласно трайната съдебна практика производството по възобновяване не представлява трета инстанция по същество на делото. В рамките на това извънредно производство съдът не извършва нова цялостна преценка на доказателствата и не заменя вътрешното убеждение на предходните инстанции със свое, а проверява единствено дали са налице изчерпателно посочените в закона основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт.

В настоящия случай такива основания не се установяват.

По оплакването за наличието на съществени нарушения на процесуални правила, настоящият съдебен състав прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Решаващите първоинстанционен и въззивен съдебни състави са направили обстоен и верен анализ на доказателствените материали и са изяснили правилно релевантните за предмета на делото факти. Действително източник на същите са основно показанията на пострадалия, лице от семейството му и такова, с което са били в близки съседски отношения.

Независимо от това, обаче и тримата са очевидци на случая и ако частният обвинител и съпругата му имат интерес от осъждането на Ц., то такъв не може да бъде търсен при И. П.. Нещо повече фактологията по делото е установена по категоричен начин, като ясно и последователно съдът е изложил съображенията си защо кредитира именно тази група гласни доказателства и не счита за достоверни тези на свидетелите Б. И. П.-Ц. - съпруга на подсъдимия Ц., Г. И. Н. и Й. Ц. Н. в частта им, касаеща отричане на инкриминирания случай изобщо, поради това, че подсъдимият се е намирал на друго място. В тази насока са проследени създалите се отношения между подс. Ц. и частния обвинител Г. И., които са били в лоши съседски отношения в продължение на дълъг период от време преди инкриминираната дата, свързано с нарушаване на правото на собственост и спокойното използване на имота. В подкрепа на заявеното от пострадалия са не само показанията на съпругата му, но и тези на свид. П., за която няма налице данни да има интерес от изопачаване на възприетите от нея обстоятелства, но и наличния по делото частен видеозапис – на случилото се между подс. Ц. и св. Г. И.. Вярно е, че в конкретния случай материалният носител, съдържащ звукозапис от разговора между подсъдимия и частния обвинител е годно доказателство, което може да послужи за изграждането на изводите на съда относно фактите.

Макар че записът е бил изготвен без знанието на записаното лице, той има основно значение за вярното решаване на делото и „случаен“ характер, тъй като е изготвен преди образуването на наказателното производство и не е направен за да обслужи бъдещи негови цели. Не на последно място, касае се за пропорционална намеса в личната сфера на записаното лице, тъй като се отнася до защита на обществените отношения, свързани с гарантиране на правата на личността, извършен е от частно лице, със знанието и съгласието 4 на участник в разговора, и не се е отразило на достоверността на доказателствата, тъй като св. Г. И. е потвърдил участието си в него, провеждането на разговор идентичен със записаният не е било отречено и от подс. Ц.. От своя страна заключенията на техническите експертизи са доказали липсата на манипулации и монтаж в изследвания аудиофайл. Не без значение е и възприетото като обективно и компетентно дадено заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза, според което И. е апсихотичен, изпитал е основателен страх за осъществяването на отправените му на 29.06.2019г. закани за убийство, като последствията са повишена ситуитивна и личностова тревожност, депресивни и страхови изживявания, които според вещите лица са продължили и към момента на освидетелстването му. Вярно е, че вещите лица не са изслушали лично записа, но са били запознати с материалите по делото, респ. със съдържанието на проведения с подсъдимия Ц. разговор. Преценени в съвкупност тези факти правилно са дали основание на съда да приеме за житейски логични и правдиви именно твърденията на пострадалия, като е поставен необходимия акцент и на решаващото съображение, че съобщеното от него е потвърдено и други гласни доказателствени средства.