Решение № 3154 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3154 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330100193 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът Х. К. К. е предявил против „Аксес Файнанс“ АД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че обективираните в Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД клаузи, установяващи задължение за заплащане на разходи за събиране на вземането в размер на 2, 50 лв. на ден и разход за извънсъдебно събиране в размер на 120 лв., както и за заплащане на такса за поддръжка на отворен баланс в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница по сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г., са недействителни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между него и „Аксес Файнанс“ АД е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца револвиращ кредит в размер на 400 лв., срещу насрещното задължение на последния да върне сумата по кредита съгласно условията на договора. Сочи, че в Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД, относима към договора и поместена на сайта на дружеството, е установено задължение за потребителя за заплащане на разходи за събиране на вземането.

При забава в плащанията от страна на ищеца по договора за кредит, ответникът начислявал разходи за събиране на вземането в размер на 2, 50 лв. на ден до заплащане на общото задължение или минимално дължимата сума, а след настъпване на предсрочна изискуемост – еднократно такса в размер на 120 лева, представляваща разход за ангажиране дейността на лице /служител/, 1 което да осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на вземането. В уточнителна молба на ищеца от 22.01.2026 г., същият поддържа, че начислените разходи за събиране на вземането и разходи за извънсъдебно събиране възлизат на сума в общ размер от 170 лв. Твърди, че в Тарифата на ответното дружество е установено задължение за потребителя и за заплащане на такса за поддръжка на отворен баланс в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница. Таксата се начислявала на 6-то число на календарния месец при наличие на остатъчно общо задължение за плащане по договора за кредит и представлявала процент от усвоената и непогасена главница към последно число на предходния календарен месец, включена в общото задължение през текущия месец. В случая се твърди, че начислената такса е в размер на 60 лв. Сочи се, че процесните такси от 170 лв. и от 60 лв. са начислени от страна на ответника, тъй като ищецът не е погасил задължението си по договора за кредит и е изпаднал в забава няколко месеца. Излагат се съображения за недействителност на процесните клаузи, предвидени в Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД, която ищецът поддържа, че е относима към сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г.

Счита, че клаузите от Тарифата на ответното дружество, установяващи задължение за потребителя за заплащане на разходи за събиране и извънсъдебно събиране на вземането, както и разходи за поддръжка на отворен баланс, са установени в противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД) и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Поддържа, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне интересите на ищеца, с цел извличане на изгода за кредитора. Твърди, че с посочените уговорки се цели заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, доколкото със същите се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита, че по този начин се достига до допълнително увеличаване размера на задълженията на потребителя. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Аксес Файнанс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е налице валидно сключен между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г. Посочва, че договорът по съществото си е револвиращ кредит, предоставен под формата на кредитен лимит, който не е вносков продукт.

Ответникът поддържа, че по силата на посочения договор е предоставил на ищеца сумата от 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява с платежен инструмент – платежна карта, а последният се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Твърди, че клаузите от договора съответстват на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени условията, при които е изчислен годишният 2 процент на разходите, както и взетите предвид допускания при неговото изчисляване. Поддържа, че същият включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и е изчислен съобразно изискванията на чл.

19, ал. 2 ГПК, а размерът му съответства на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на възнаградителната лихва се твърди, че същата представлява цената на предоставяната от кредитора услуга – ползването на парични средства, а информация по отношение на дължимия лихвен процент по кредита и условията за прилагането му фигурира в договора. На следващо място ответникът счита, че нищожността на отделни договорни клаузи не влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Позовава се на съдебна практика, съобразно която констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за кредит. Счита за голословни твърденията на ищеца за противоречие с добрите нрави на клаузи от договора.

По отношение на предвидените такси за събиране на вземането се изтъква, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Твърди се, че разходите за събиране на вземането и разход за извънсъдебно събиране, посочени в Тарифата на „Аксес Файнанс“ АД, са дължими само в случай, че кредитополучателят не изпълни договорните си задължения. Относно задължението за заплащане на такса за поддръжка на баланс се поддържа, че същото е условно, доколкото начисляването на таксата зависи изцяло от действията на потребителя. Сочи се, че последната такса се начислява за действията и разходите, които кредиторът има, за да поддържа всички свои системи, разходи към картоиздател, картова схема и др. Изтъква се, че в Закона за потребителския кредит са предвидени специални текстове във връзка с разходите за неизпълнение на задължения на потребителя. Ответникът счита, че начислените разходи в случая са обосновани, с оглед обстоятелството, че в дружеството е ангажиран човешки ресурс и е изграден технически такъв във връзка със събиране на вземания по извънсъдебен път и събиране на просрочени задължения по кредита. Счита, че не е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП, доколкото потребителят е информиран за условията по кредита още при кандидатстването за отпускане на такъв, а размерът на разходите е определен ясно и с точни думи, което не би следвало да създава затруднения в преценката на ищеца за дължимото при неизпълнение от негова страна. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с Предявени са обективно кумулативно 3 съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на обективираните в Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД клаузи, установяващи задължение за заплащане на разходи за събиране на вземането в размер на 2, 50 лв. на ден и разход за извънсъдебно събиране в размер на 120 лв., както и задължение за заплащане на такса за поддръжка на отворен баланс в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница по сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

3 и ал. 4 ГПК е обявил безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, срещу насрещното задължение на последния да върне предоставения финансов ресурс съгласно условията на договора; в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не са включени предвидените в Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД и начислени от ответника разходи за събиране на вземането и разход за извънсъдебно събиране, както и такса за поддръжка на отворен баланс.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 25.01.2025 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва, неустойка, ако такава е начислена, и такси съгласно Тарифата на кредитора. Установено е, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния кредитен лимит.

Установен е годишен лихвен процент от 49, 32% и годишен процент на разходите от 63, 24 %.

По делото е представена Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД, относима към договори за кредит „Бяла карта“. Последната представлява неразделна част от договорното правоотношение, доколкото предвижда задължение за заплащане на такси, свързани с договора за кредит.

С тарифата е установено задължение за заплащане на разходи за събиране на вземането от 2, 50 лв. на ден, които се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя. Установено е, че разходите започват да се начисляват на 6-то число на календарния месец в случай, че не е заплатено общото задължение или минимално дължимата сума по договора за кредит и се начисляват до заплащане на общото задължение или на минимално дължимата сума или до обявяване на предсрочната изискуемост.

Установено е задължение за заплащане на разход за извънсъдебно събиране от 120 лв., който се начислява еднократно в деня – следващ деня на обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита и 4 представлява разход за ангажиране на дейността на лице/служител, което осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението.

Установено е и задължение за заплащане на такса за поддръжка на отворен баланс в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, която се начислява на 6- то число на месеца при наличие на остатъчно общо задължение за плащане по договора за кредит и е процент от усвоената и непогасена главница към последно число от предходния календарен месец, която е включена в общото задължение, дължимо през текущия месец.

По отношение на разходите за събиране на вземането в размер на 2, 50 лв. на ден и разходите за извънсъдебно събиране в размер на 120 лв., съдът намира следното:

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение, правилата установени в ЗПК, доколкото договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.