Определение № 36053 от 09.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36053 гр. София, 09.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110108334 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 09.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на девети септември и през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 8334/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от С. Н. Б. за изменение на Решение № 14355/22.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8334/2024 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че съдът бил присъдил на ищеца сумата от 350,00 лева – деловодни разноски, но не бил присъдил адвокатското възнаграждение, както и разноските сторени в производството по частна жалба. Навежда доводи, че делото било проведено в едно заседание, като процесуалният представител не се бил явил поради служебна ангажираност, но своевременно преди о. с. з. на 08.07.2024 г. бил изпратил молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа, че е направено искане за присъждането на разноски с молбата, както и са ангажирани доказателства в тази насока. Излага съображения, че макар и молбата да е била получена в съда на 08.07.2024 г., последната не била надлежно докладвана, тъй като била въведена в електронната папка на 10.07.2024 г., а освен това било направено искане по реда на чл. 253 ГПК да се отмени хода на устните състезания и съдът да се произнесе по направени искания. Прави извод, че разноските се дължат в пълен размер, тъй като исканията са били направени преди о. с. з. Иска изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се поддържа, че разноските не се дължали, тъй като не били представени доказателства за процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Поддържа, че не са били налице предпоставките за предоставянето на безплатна правна помощ. Евентуално навежда довод за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение, което обосновава. Иска молбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, което обаче не е представило надлежен списък по чл. 80 ГПК, поради което искането за изменението на решението в частта за разноските се явява процесуално недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане.

В т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е възприето виждането, че: „Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.

При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.“. А съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК и т. 2 от същото ТР „страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.“.

В случая списъкът за разноските е постъпил по делото след о. с. з. и обявяването на делото за решаване, поради което и съдът не следва да го взема предвид. Ирелевантно е обстоятелството, че същото е подадено по електронен път, по пощата или друг неприсъствен начин. Страната е длъжна да вземе предвид, че не всички изявления направени в последния момент могат своевременно да достигнат до съда, поради което и не следва да бъдат взимане предвид след това. Съдът дължи да се произнесе по направените своевременно искания и не може да предоставя „допълнително“ процесуално време или да указва на страната как да организира защитата си в производството. Отправянето на процесуални изявления в електронна форма цели да облекчи страните чрез т. нар.

2 електронно правосъдие. Тъй като обаче същото не е напълно изградено, то самите страните следва да имат предвид, че процесуалните им действия в електронна форма не достигат мигновенно до съда, още по-малко в о. с. з. Тоест, отправените непосредствено преди о. с. з. изявления може и да не бъдат взети предвид. Казано с други думи, страната следва да понесе последиците от неправилното ангажиране на защитата си и процесуалното си поведение.

С оглед гореизложеното, молбата по чл. 248 ГПК се явява процесуално недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, подадена от С. Н. Б., ЕГН: ********** за изменение на Решение № 14355/22.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8334/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Софийският градски съд с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3