Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 791 от 17.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8297/2021
Вид
Решение № 791
Подписан
17.02.2023
В сила
17.02.2023
Състав
Анелия Маркова, Десислава Алексиева, Рени Коджабашева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Рени Коджабашева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100508297 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20059952 от 08.03.2021 г. постановено по гр. д. № 27497/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав е отхвърлен предявения от В. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. **** срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. ****, административна сграда на НДК, ет. 11, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, раздразнение, потиснатост, емоционално изтощение и хронично безсъние, които се твърди да са причинени на 18.04.2019 г. в монтиран журналистически репортаж, излъчен в предаването „БТВ новините“ на програма “БТВ“, собственост на „БТВ М.Г.“ ЕАД с изразите: „Блок върху общинска земя – Продадена е, докато С. е шеф на общинския съвет.

Компания, близка до лидера на НФСБ В. С. е построила жилищен блок върху парцела, който С. и фирма СКАТ придобиват от общината през 2008 година. Сделката за земята е сключена докато С. е председател на Общинския съвет в Бургас. Вместо бъдеща централа на кабелната телевизия върху имота се издига жилищна сграда. Жилищна сграда вместо телевизионна централа. Преди седмица прокуратурата обяви, че проверява В. С. за имотни сделки от последните години.“, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.04.2019 г.

(датата на излъчване на материала) до окончателното ѝ изплащане.

Със същото решение е осъден В. С. С. да заплати на БТВ М.Г. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. България 1, административна сграда на НДК , на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 450 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. С., чрез процесуалния му представител. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.

Поддържа, че В. С. като физическо лице не е придобивал парцел от Община Бургас, а 1 търговско дружество съсобственик СКАТ ООД. На аудиторията се внушавал факт, който не е верен. Твърди, че по делото не се установяват каквито и да е връзки между дружество „И..с.х.“ ЕООД с В. С.. Освен в това в репортажа се твърдяло, че върху парцела е построена жилищна сграда, вместо телевизионна централа, докато в документа за учредяване на право на строеж е посочено, че предвидената по проект сграда в имота е смесена с подземен гараж.

Според жалбоподателя на зрителя се внушавало, че В. С. като председател на Общинския съвет в Бургас, закупува през 2008 г. общински парцел и го застроява. Според него по този начин се внушавало на зрителите, че С. бил подставено лице на „И..с.х.“ ЕООД. Невярно и неустановено било, че там трябвало да бъде построена телевизионна централа. От решението на общинския съвет не се установявало, че върху парцела следвало да бъде построена телевизионна централа. Изтъква, че невярно било твърдението, че Прокуратурата проверява В. С., а всъщност от документите се установявало, че ВКП е възложила на друг орган - КПКОНПИ да извърши проверка по сигнал на Главния прокурор за закупени от СКАТ ООД имоти. Твърди невярно възпроизвеждане на информацията от сайта на Прокуратурата. Разгласяването на тази информация в телевизионното предаване на БТВ новините, служителите на БТВ били извършили според жалбоподателя противоправно деяние по чл. 147, ал. 1 НК. Ето защо счита, че всички тези факти са невярно и неточно пресъздадени, а като е стигнал да обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете в цялост, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - ответникът „БТВ М.Г.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, чрез процесуален представител, в законоустановения срок, с който я оспорва.

Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че фактите са изнесени пред зрителя именно защото В. С. е политик и вицепремиер.

Изявлението „компания близка до лидера на НФСБ“ се подкрепяло от изявленията на М.Д.и представляваното от него дружество Е.и. в инициативата на В. С. за построяване на храм Свети Георги. Поддържа, че СКАТ ООД е 95 % собственост на В. С.. Това, че сградата е следвало да бъде телевизионна централа се установява от изявленията на самия ищец, както и от приложени към исковата молба статия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, като с репортажа не се цели злепоставяне на В. С., като самият В. С. не е отрекъл по време на интервюто изложените факти. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от клеветнически твърдения, съдържащи се в материала „Блок върху общинска земя – Продадена е, докато С. е шеф на общинския съвет. Компания, близка до лидера на НФСБ В.

С. е построила жилищен блок върху парцела, който С. и фирма СКАТ придобиват от общината през 2008 година. Сделката за земята е сключена докато С. е председател на Общинския съвет в Бургас. Вместо бъдеща централа на кабелната телевизия върху имота се издига жилищна сграда. Жилищна сграда вместо телевизионна централа. Преди седмица прокуратурата обяви, че проверява В. С. за имотни сделки от последните години.“, излъчен от страна на ответника в телевизионно предаване "БТВ новините" на 18.04.2019 г.

С уточнение на исковата молба в съдебно заседание от 18.06.2020 г., ищецът чрез процесуалния си представител уточнява, че с исковата молба посочва изрази в излъченото 2 предаване се явяват позорящи и преписващи престъпление и в този смисъл следва да бъде тълкувано цялото съдържание на исковата молба.

По съществото на спора, съдът намира следното:

По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) извършено виновно от служители на отметника, причинени от действието вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства и приетото като неоспорено заключение на съдебната видео-техническата експертиза /л. 78-82/ относно съдържанието на представеният по делото оптичен носител – компакт диск от видео запис се установява, че на 18.04.2019 г. в телевизионно предаване "БТВ новините" на "БТВ М.Г.“ ЕАД е излъчен анонс на водещия Ю.К., продължил с монтиран журналистически репортаж на П.Н., съдържащи кадри от жилищна сграда в гр. Бургас, интервю с ищеца В. С., със следните изрази: „Блок върху общинска земя – Продадена е, докато С. е шеф на общинския съвет.

Компания, близка до лидера на НФСБ В. С. е построила жилищен блок върху парцела, който С. и фирма СКАТ придобиват от общината през 2008 година. Сделката за земята е сключена докато С. е председател на Общинския съвет в Бургас. Вместо бъдеща централа на кабелната телевизия върху имота се издига жилищна сграда. Жилищна сграда вместо телевизионна централа. Преди седмица прокуратурата обяви, че проверява В. С. за имотни сделки от последните години.“ В същото интервю съгласно приетата по делото съдебно видео –техническа експертиза се установява, че на зададен въпрос от П.Н.: „ Какво бихте отговорили на хората, които биха се усъмнили във факта, че днес има жилищен блок и хипотезата „Ами ако те СКАТ и Е.и. са си разделили печалбата от продадените апартаменти вътре?“, отговорът на интервюираното лице В. С. бил: ..няма, не мога да разубедя хората, имат право да мислят така, защото е така / смее се/. А сега, хаха хванахте ме. Да така е. А как мислите, че би трябвало да действа една фирма, която е инвестирала в един имот повече от един милион, замразени средства десет години, смисълът на бизнеса е да инвестираш в нещо, да го продадеш и да изкараш повече, отколкото си инвестирал. “ Не е спорно по делото, че изявлението е станало достояние на неограничен кръг от лица, доколкото е разпространено чрез национален ефир.

По делото е спорно дали употребените от ответника думи и изрази в предаването, разкриват признаците на противоправност- дали същите са позорящи и приписващи престъпление на ищеца, като основание за ангажиране на отговорността му. Спорно е още дали вследствие на изказванията са причинени неимуществени вреди - болки и страдания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с изявленията на ответника.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 39, ал. 2 КРБ, това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания.

С Решение № 7 от 04.06.1996 г. по конст. дело № 1/1996 г. на Конституционния съд (КС) е дал обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема, че правото на 3 свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията ). Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст, като е постановил, че принадлежащите към първата категория определено се ползват с по - висока степен на защита.

В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана.

Европейския съд по правата на човека допуска, че "журналистическата свобода обхваща също така и възможно прибягване до определена степен на преувеличаване или дори провокация, което единствено може да гарантира истинската свобода на словото" (10).