Решение № 9713 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9713 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110101521 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

08.06.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 1521/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Е. Й. Г. срещу ДГ, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, като ищцата изпълнявала длъжността „старши учител“. Поддържа, че със Заповед № 118/09.12.2022 г. й било наложени дисциплинарно наказание „забележка“. Навежда доводи, че наложеното наказание е незаконосъобразно, като в заповедта не било посочено на кого се налага наказанието, което било сторено само в диспозитива. Освен това не било ясно кой налага наказанието, тъй като в заповедта фигурирали само двете имена на директора. Излага съображения, че в случая фактите не били правилно отразени и били взети предвид едностранно от наказаващия, като същите не отговаряли на обективната действителност, а също така директора не бил обсъдил дадените писмени обяснения. Твърди, че на 19.10.2022 г. й били поискани устно обяснения, във връзка с постъпил устен сигнал от родител на дете, като на същата дата било постъпило 1 писмено обяснение. На следващо място сочи, че в случая се касаело за решение на родителска среща от 29.09.2022 г., като не можела да отговаря за решенията на родители, с които нямала конфликт. Инвокира доводи, че на 27.10.2022 г. било връчено писмено искане за даване на обяснения във връзка с подадена писмен сигнал, като обясненията били предоставени на 31.10.2022 г. Поддържа, че на 22.11.2022 г. било връчено искане за даване на писмени обяснения по сигнала от 20.10.2022 г., но обясненията били поискани до 17:00 ч. на същия ден. Излага съображения, че през м.11.2022 г. многократно била тормозена от директора да напусне. Развива аргументи, че наказанието е било наложено незаконосъобразно, като касаело норми на Етичен кодекс за поведение на служителите и мотиви във връзка с Правилника за вътрешен трудов ред, които не били релевантни, като повторно сочи, че не били обсъдени дадените писмени обяснения. Иска отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва. Сочи, че действително страните се намирали в трудово правоотношение, но наказанието било наложено за действително извършено дисциплинарно нарушение. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във вр. чл. 188, т. 1 КТ.

За да бъде уважен предявеният конститутивен иск в обективната действителност следва да са налице следните материални предпоставки: 1) страните да се намират в трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е изпълнил задълженията си по трудовото правоотношение, съобразно закона, уговореното в трудовия договор, длъжностната характеристика или произтичащи от вътрешните актове на работодателя, или законна заповед на работодателя; 3) работодателят е да упражнил работодателската си власт, но да е наложил незаконосъобразно дисциплинарно наказание.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение за длъжността „старши учител“; 2) със Заповед № 118/09.12.2022 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Следователно правният спор се концентрира върху това дали ищцата надлежно е изпълнила трудовите си задължения, съответно дали работодателят е наложил законосъобразно процесното дисциплинарно наказание.

О т Заповед № 118/09.12.2022 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ се изяснява, че работодателят е мотивирал налагането на дисциплинарното наказание, поради това, че служителят бил нарушил Правилника за вътрешен трудов ред, който въвеждал забрана да се искат пари и средства от родителите по какъвто и да било повод, като служителят бил поискал от родителите на децата от водените от нея група, да бъде закупена острилка за моливи на стойност 186,00 лева. Искането било направено пред родителите на групата деца, с които лицето работи на родителска среща на 29.09.2022 г. Освен това служителят лично е поръчал тази острилка като се е аргументирала пред родителите, че била подходяла с оглед много моливи за острене и е безопасна за децата, факт потвърден от родителя Стела Бобчева. Направеното предложение било предизвикало негативни реакции сред родителите на децата поради високата цена на 2 исканата острилка и довело до напрежение сред тях, за което директора била уведомена на 19.10.2022 г., а след това била подадена жалба от родителя Весела Недкова Тороманова на 20.10.2022 г. В заповедта е посочено, че са взети предвид обясненията на служителя, като при определяне на наказанието били взети критериите по чл. 189 КТ, като с оглед тежестта на нарушението като адекватно наказание е определена „Забележка“.

Приложени са от самия ищец 2 бр. писмени искания от 19.10.2022 г. и 22.11.2022 г., като се установява, че на ищцата е поискано даването на обяснения по чл. 193 КТ. Като съответно са дадени обяснения под формата на докладна от 19.10.2022 г. и обяснения 20.10.2022 г., 28.10.2022 г., 31.10.2022 г., 22.11.2022 г. (л. 32-33, л. 37, л. 41, л. 48-49 в кориците на делото).

Представена е длъжностна характеристика за длъжност „учител, детска градина“, от която се изясняват основните функции и трудови задължения за посочената длъжност.

По делото е приложен и Правилник за дейността на ДГ № 159 „Олимпийче“ (л. 60-84 в кориците на делото).

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело – ДГ, който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „забележка“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл.

186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова дисциплина, вкл. и установените от него технологични правила, правилник за вътрешния трудов ред или друг акт на работодателска власт – арг. чл. 186, изр. 1 КТ. Следователно, само неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно законните разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно нарушение.

В случая от Заповед № 118/09.12.2022 г., с която на ищцата е наложено 3 дисциплинарно наказание „Забележка“ се изяснява, че работодателят е мотивирал налагането на дисциплинарното наказание, поради това, че служителят бил нарушил Правилника за вътрешен трудов ред, който въвеждал забрана да се искат пари и средства от родителите по какъвто и да било повод, като служителят бил поискал от родителите на децата от водените от нея група, да бъде закупена острилка за моливи на стойност 186,00 лева. Искането било направено пред родителите на групата деца, с които лицето работи на родителска среща на 29.09.2022 г. Освен това служителят лично е поръчал тази острилка като се е аргументирала пред родителите, че била подходяла с оглед много моливи за острене и е безопасна за децата, факт потвърден от родителя Стела Бобчева. Направеното предложение било предизвикало негативни реакции сред родителите на децата поради високата цена на исканата острилка и довело до напрежение сред тях, за което директора била уведомена на 19.10.2022 г., а след това била подадена жалба от родителя Весела Недкова Тороманова на 20.10.2022 г. В заповедта е посочено, че са взети предвид обясненията на служителя, като при определяне на наказанието били взети критериите по чл. 189 КТ, като с оглед тежестта на нарушението като адекватно наказание е определена „Забележка“.

Няма спор и от доказателствата по делото се установява, че е спазена императивната норма на чл. 193 КТ – работодателят е поискал, а служителят е дал обяснения.

Наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, като описаното и твърдяно нарушение е извършено на 29.09.2022 г. от надлежен орган на дисциплинарна власт (арг. чл.

192, ал. 1 КТ), като в противната насока липсват и доводи и възражения. Единственото в тази насока, което следва да се спомене, че в заповедта за налагането на дисциплинарно наказание следва да е индивидуализиран в достатъчна степен органа на дисциплинарна власт. Когато се касае за директор на предприятие, институция, училище или детска градина, освен ако не се спори, че има друго лице със същите име, посочването на две имена е достатъчно, за да е ясно кое е лицето наложило наказание, респ. при оспорване автентичността на положен подпис да е ясно, за волеизявлението на кое лице и неговия завършват елемент е налице оспорване.

Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства намира, че работодателят не е успял да установи пълно и главно, че е осъществено виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца за което да може да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност, респ. да бъде наложено процесното дисциплинарно наказание „забележка“. А съгласно неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока практически трябва да се спомене, че липсват каквито и да било доказателства, че твърдяното нарушение изобщо е извършено. Писмените сигнали по съществото си представляват твърдения на жалбоподателя, които следва да се установят по съответния ред предвиден в ГПК. В обясненията на ищцата по реда на чл. 193 КТ няма твърдения, които да съставляват признания по смисъла на чл. 175 ГПК, които да са подкрепени и от останалите доказателства по делото, а приложените длъжностна характеристика и вътрешни правила на работодателят единствено установяват функции, права и задължения, но извън това същите не установяват пълно и главни поведение, което да е в разрез с тях – т.е. да е виновно и противоправно, за да се обуслови наличието на дисциплинарна отговорност от страна на ищцата.