Решение № 260092 от 22.12.2020, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 35/2020
- Вид
- Решение № 260092
- Подписан
- 22.12.2020
- В сила
- 08.10.2021
- Състав
- РАДИНА ВАСИЛЕВА ХАДЖИКИРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 6 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
Р
Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 35 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Б.Д.“ ЕАД срещу К.А.М. за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 2687,88 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2008 г. за периода 28.11.2014 г. – 08.02.2018 г., 334,32 лв. – договорна лихва за периода 28.11.2016 г. – 08.02.2018 г. (след допуснато в о. с. з. на 11.09.2020 г. намаление на иска от сумата от 4084,33 лв. на сумата от 334,32 лв.), 857,24 лв. – неустойка за забава за периода 17.12.2016 г. – 08.02.2018 г. (след допуснато в о. с. з. на 11.09.2020 г. намаление на иска от сумата от 1296,19 лв. на сумата от 857,24 лв.), 1317,57 лв. – обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 14.11.2019 г. (след допуснато в о. с. з. на 11.09.2020 г. намаление на иска от сумата от 1438,27 лв. на сумата от 1317,57 лв.), и 320 лв.
– такси и несъдебни разноски (след допуснато в о. с. з. на 11.09.2020 г. намаление на иска от сумата от 451 лв. на сумата от 320 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 344/19.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1244/2019 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че сключил на 08.02.2008 г. с наследодателя на ответницата – Ц.М.М., договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ѝ предоставил сумата от 15 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца. Страните уговорили, че кредитополучателят дължи лихви върху предоставената сума, като предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите. Посочено е, че договорната лихва се формирала от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от банката, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“. Последните предвиждали отстъпка от 2 %, в случай че кредитополучателят осигури кредитен оборот по разплащателната сметка в размер, равен на погасителната вноска по кредита, увеличена със средствата за издръжка за един член от семейството/работна заплата, две заявени или платени услуги и „ДСК Директ“. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер на 5,19 %, а стандартната надбавка възлизала на 7,51 %, като след намаляването ѝ с отстъпка от 2 % лихвеният процент по кредита бил в размер на 10,70 %. Твърди се, че при сключване на договора наследодателят на ответницата ползвал отстъпка в размер на 2%, която била отнета през м. април 2008 г. поради нарушаване от негова страна на условията по програмата.
Поддържа, че кредитополучателят починал на 25.07.2010 г., като след смъртта му кредитът не бил обслужван. Последното плащане било извършено на 18.06.2010 г.
Посочено е още, че положил усилия да издири наследниците на кредитополучателя, поради което инициирал производство по реда на чл. 51 ЗН. Призована била ответницата К.А.М., която представила удостоверение за отказ от наследство. Но тъй като ответницата била приела наследството с конклудентни действия преди да извърши отказ от него, с решение по гр. д. № 772/2018 г. по описа на РС Свиленград този отказ бил признат за нищожен. Предвид изложеното счита, че ответницата следвало да отговаря за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Поради това пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч. гр. д. № 1244/2019 г. по описа на РС Свиленград, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение, в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.А.М., с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Поддържа, че дългът е погасен поради изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1244/2019 г. по описа на РС Свиленград в полза на ищеца е издадена Заповед № 344 от 19.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата К.А.М. и поръчителя И.К.У.за солидарно заплащане на следните суми: 11 869,11 лв. – главница по Договор за текущо потребление от 08.02.2008 г., 13 028,81 лв. – договорна лихва за периода 28.03.2010 г. – 08.02.2018 г., 3840,42 лв. – неустойка за забава за периода 28.04.2010 г. – 08.02.2018 г., 4127,51 лв. – обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 14.11.2019 г., и 451 лв. – такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 666,34 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за частично установяване на вземането си срещу ответницата в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2008 г. се установява, че между „Б.Д.” ЕАД от една страна, и кредитополучателя Ц.М.М., от друга страна, е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 15 000 лв. Съгласно чл. 2 от посочения договор срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В чл. 6 е предвидено, че падежната дата е 28-мо число на месеца, а според клаузата на чл. 7 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“. Посочено е още, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 5,19 %, а стандартната надбавка – 7,51 %, като е намалена с 2 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита е общо 10,70 %. Съгласно чл.
4.1 от Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“ кредитополучателят има право на отстъпка от 2 процентни пункта, ако осигури кредитен оборот по разплащателната сметка в размер, равен на погасителната вноска по кредита, увеличена със средствата за издръжка на един член от семейството/работна заплата, две заявени или платени услуги и „ДСК Директ“. Отстъпката се отнема, ако клиентът не осигурява минималните месечни постъпления по разплащателната си сметка, посочени в чл. 4. От погасителния план се изяснява, че кредитополучателят е следвало да погаси главницата и лихвата по кредита на 120 месечни вноски, от които 119 в размер на 204,99 лв. и една в размер на 75,24 лв., считано от 28.02.2008 г. до 08.01.2018 г., като дължимата лихва е в размер на 9361,85 лв.
В чл. 9.3 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част от настоящия договор за кредит (чл. 12 от договора), е посочено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени на България (CPI); въвеждане на рестрикции от страна на Централната Банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната Банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централната Банка; съществена промяна в паричната политика на Централната Банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Според чл. 19.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, а съгласно чл. 19.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Видно от чл. 13 от договора за кредит страните са уговорили кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. В чл. 14 кредитополучателят е декларирал, че е запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на договора. Общите условия на банката предвиждат, че кредитополучателят дължи административна такса за обслужване на кредит с еднократно усвояване, такса за управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, както и други обявени от кредитора такси и комисиони – чл. 23.1, 3 и 6.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 112/27.10.2016 г., издадено от Кметство с. Малко градище, кредитополучателят Ц.М.М. е починала на
25.07.2010 г., като е оставила за наследник нейната майка К.А.М.. По искане на ищеца е образувано ч. гр. д. № 652/2016 г. по описа на РС Свиленград за предоставяне на срок на основание чл. 51 ЗН на ответницата да заяви дали приема или се отказва от оставеното наследство. Видно от съдържанието на Определение № 595 от 20.12.2016 г. по ч. гр. д. № 652/2016 г. молбата е връчена на ответницата на 09.12.2016 г. На 19.12.2016 г. в особената книга при РС Свиленград за отричане от наследство е вписан отказът на ответницата от наследството, оставено от дъщеря ѝ Ц.М.М.. С Решение № 32 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 772/2018 г. по описа на РС Свиленград, влязло в сила на 27.02.2019 г., този отказ е прогласен за нищожен, тъй като преди извършването му ответницата се била разпоредила с оставените от наследодателя недвижими имоти.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
Вещото лице е установило, че ищецът е предоставил кредит за текущо потребление на Ц.М.М. в размер на 15 000 лв. Тази сума била преведена по сметка на кредитополучателя на 08.02.2008 г. Посочено е още, че кредитът не бил погасяван в уговорените в погасителния план срокове. Последното плащане по договора било постъпило на 18.06.2010 г. Съгласно предоставената от ищеца справка към момента на подаване на исковата молба били дължими следните суми: 2687,88 лв. – главница за периода 28.11.2014 г. – 08.02.2018 г., 4084,33 лв. – договорна лихва за периода 28.11.2016 г. – 08.02.2018 г., 1296,19 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2016 г. – 08.02.2018 г., 1438,27 лв. – обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 14.11.2019 г., и 451 лв. – такси и несъдебни разноски. Лихвеният процент бил променян, както следва: април 2008 г.
Разпечатката съдържа 24 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5307ce3-1846-4503-9c43-5451eb4ef5fd