Решение № 9 от 05.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120102866 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.229 от КЗ /отм./, предявен от П. Г. Г. от гр.Бургас против “Дженерали застраховане“ АД, гр.София.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 74283/2024г. на РС Со-фия. Сочи и че то е било уважено за сумата от 1 250 лв., представляваща регресно вземане за платена от Г. мораторна лихва от общо 20 968.27 лв., дължима за периода 12.05.2012г. – 10.01.2014г. върху главниците от 124 150 лв., присъдени като обезщетения по изп. лист, из-даден по НОХД № 524/2013г. на ОС Бургас в полза на Ан.В.Б. ведно със законната лихва, считано от 12.12.2024г. до окончателното плащане, както и за разноските – 25 лв. за ДТ и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Излага съображения, че за лекия автомо-бил, с който е причинено ПТП, е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговор-ност” с ответното дружество – универсален правоприемник на “ЗАД Виктория“ АД, и плате-ната сума следва да му бъде възстановена. Твърди, също така, че след като е получил препис от заповедта ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК.

Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на “Дженера-ли застраховане“ АД, че дължи горната сума. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че не дължи мораторната лихва, тъй като не е уведомен надлежно от ищеца за настъпилото застрахователно събитие съобразно раз1 поредбата на чл.224, ал.1 от КЗ /отм./, евентуално – възразява за погасяване на вземането по давност. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковата сума по ч. гр. дело № 74283/2024г. на РС София, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК дружеството е подало възражение.

Това обуславя и наличието на правен интерес у Г. от водене на предявения установителен иск.

С Присъда № 170/04.07.2013г. по НОХД № 524/2013г. на ОС Бургас, изменена с Решение № 132/02.10.2013г., постановено по ВНОХД № 135/2013г. на АС Бургас, и влязла в сила на 25.10.2013г., П. Г. е признат за виновен в това, че на 12.05.2012г., около 15.00 часа, в гр.Бургас, на *****, при управление на МПС – лек автомобил ”Мерцедес – Ванео”, с рег.№ **** е нарушил правилата за движение, визирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като при движение назад, без да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното сред-ство, е допуснал ПТП с пресичащия пътното платно зад управлявания от него автомобил пе-шеходец – Я.К.Б., и по непредпазливост е причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия – престъп-ление по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. с чл.343, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.54, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, на ищеца е наложено наказание от една година и четири месеца ”Ли-шаване от свобода”, чието изпълнение е отложено, съгласно чл.66 от НК, за срок от три годи-ни, както и по чл.343б от НК – ”Лишаване от право да управлява МПС” за срок от две годи-ни. Осъден е и да заплати на наследниците на Б. обезщетения за претърпени неимущест-вени вреди – по 80 000 лв. на децата му К.Я.Б. и К.Я.Б., и 120 000 лв. на съпругата му Ан.В.Б. на последната и общо 4 150 лв. – за имуществените такива, на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от да-тата на деликта, за 2 000 лв. – от 27.03.2013г., до окончателното плащане, както и общо 840 лв. – деловодни разноски.

На 06.11.2013г. в полза на гражданските ищци е издаден изпълнителен лист за присъде-ните им по горното НОХД суми.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че към датата на ПТП за управлявания от Г. лек автомобил, собственост на ”Стройтек 90” ЕООД, гр.Бургас, е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност” със “ЗАД Виктория“ АД, чиито универсален правоприемник е “Дженерали застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № 15111890750544, срок на действие от 09.11.2011г. до 08.11.2012г.

С молба от 19.11.2013г. наследниците на Б. са поискали от “ЗАД Виктория“ АД да им изплати присъдените по НОХД обезщетения, ведно с лихвите и разноските.

На 19.12.2013г. тримата са сключили споразумение с дружеството за заплащане само 2 на главниците, а по отношение на мораторните лихви и разноските – претенциите им не са били удовлетворени, за което застрахователят се е позовал на разпоредбите на чл.223, ал.2, във вр. с чл.224, ал.1, чл.271, ал.5, във вр. с ал.1, и чл.223, ал.4 от КЗ /отм./.

С преводни нареждания от 10.01.2014г. “ЗАД Виктория“ АД е изплатило по 80 000 лв. на К. и Кр. Б.и, а на А. Б.а – общо 124 150 лв.

По молба на тримата, въз основа на издадения им по НОХД № 524/2013г. на ОС Бургас изпълнителен лист, на 13.05.2014г. е образувано изп. дело № 20147050400205 на ЧСИ И.Б. – за дължимата върху главниците законна лихва за периода от 12.05.2012г. до 10.01. 2014г.

С Разпореждане на съдебния изпълнител от 11.12.2024г., влязло в сила на 27.12.2024г., изпълнителното производство е приключено, поради пълно изплащане на дълга от Г., общо 56 338 лв. – така представеното с исковата молба Удостоверение, в това число – 20 968. 27 лв. на А. Б.а и по 13 635.90 лв. на К. и Кр. Б.и, разноските и таксите по изпълнението.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.229 от КЗ /отм./, застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

Според чл.223, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./, обезщетението включва и лихвите за забава, ко-гато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В изр.2 от цитирана-та разпоредба, пък, е предвидено, че застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъде-ни в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./.

Съгласно чл.224, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност.

Безспорно се установява по делото, че в хода на изпълнителното производство по изп. дело № 20147050400205 на ЧСИ И.Б. ищецът е платил на А. Б.а дължи-мата законна лихва върху главниците – общо 124 150 лв., считано от 12.05.2012г., за 2 000 лв. – от 27.03.2013г., до 10.01.2014г., в общ размер от 20 968.27 лв.

Не се спори между страните и за това, че застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ да уведоми застрахователя за настъпилото на 12.05.2012г. заст-рахователно събитие – процесното ПТП.

При това положение и съобразно цитираната по-горе разпоредба на чл.223, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./, уреждаща въпроса за отговорността за лихвите за забава в отношенията между застрахован и застраховател, следва да се приеме, че ответното дружество не дължи на ищеца възстановяване на платената от последния на А. Б.а сума по изпълнителното дело на ЧСИ Б.

Извод в такава насока може да се направи и от разпоредбата на чл.227, т.2 от КЗ /отм./, според която застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното съ-битие до датата на съобщаването на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от застрахованото 3 лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина.

Доказателства, а и твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ по причини, които не могат да му се вменят във вина, по делото няма.

В случая няма и предявен пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, а наследниците на пострадалия са депозирали искане до застрахователя за заплащане на дължимите обезщетения по реда на чл.271 от КЗ /отм./, сключили са споразумение с него и са получили претендираните главници в рамките на 3-месечния срок по ал.1, поради което застрахователят не дължи лихва за забава и за периода 19.11.2013г. – 10.01.2014г., както се настоява в писмените бележки на Г. – така ал.5, която е специална, досежно застраховките ”Гражданска отговорност на автомобилистите” – с оглед сложността на казусите и необходимостта от повече време за събиране и оценка на доказателствата.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявения установителен иск за неоснователен и като такъв – ще го отхвърли изцяло.

На основание чл.78, ал.8, вр. с ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 76.69 евро /150 лв./ – юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Г., ЕГН: **********, от гр.Бургас, съд. адрес: гр.Бургас, **** – чрез адвокат К. К., иск за установяване по отношение на “Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: 030269049, седалище и адрес на управление: град София, район ”Оборище”, бул.”Княз Александър Дондуков” № 68, че дружеството, в качеството си на универсален правоприемник на “ЗАД Виктория“ АД, дъл-жи сумата 1 250 лв., представляваща регресно вземане за платена мораторна лихва от общо 20 968.27 лв., дължима за периода от 12.05.2012г. до 10.01.2014г. върху главниците – 124 150 лв., присъдени като обезщетения по изп. лист, издаден по НОХД № 524/2013г. на ОС Бургас в полза на Ан.В.Б. ведно със законната лихва, считано от 12.12.2024г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 74283/2024г. на РС София, като неоснователен.

ОСЪЖДА П. Г. Г. да заплати на “Дженерали застраховане“ АД су-мата 76.69 евро /150 лв./ – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4

5