Решение № 57 от 11.05.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Търговище, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е за разглеждане пред Окръжен съд – Търговище съгласно определение № 72/02.02.2026 г. на Апелативен съд – Варна, постановено на основание чл. 23, ал. 3 ГПК след направени отводи на всички съдии от Окръжен съд – Шумен и Окръжен съд – Разград и невъзможността за формиране на въззивен съдебен състав, който да разгледа делото.

С решение № 689/22.08.2025 г., постановено по гр.д. № 401/2024 г. по описа на РС-Шумен, са уважени изцяло предявените от С. Д. Д. срещу Н. М.

Н., Г. В. Н. и Н. Х. М. установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, с които е признато за установено по отношение на С. Д. Д., ЕГН **********, че:

- Договор за наем от 07.06.2012 г., вписан в Служба по вписванията гр.Т. с вх. рег.№ 05.04.2013 г., сключен между Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Л., бл. 29, вх. А, ет.4, ап.Ю и Г. В. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. К., ул.“Д.Б.“ № 25 относно недвижим имот № 003003, в землището на с. Ч., община Г., С. област, който по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед РД-18-1746/22.10.2018г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 04.05.2022 г., е с идентификатор *** и адрес: с.

Ч., местност Под свинарника, с площ 272 387 кв.м., е прекратен, считано от 07.06.2015 г.;

- Анекс от 15.01.2020 г. към Договор за наем от 07.06.2012 г. относно недвижим имот № 003003, в землището на с.Ч., община Г., С. област, който по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед РД-18-1746/22.10.2018 г.

1 на ИД на АГКК, с последно изменение от 04.05.2022 г., е с идентификатор ***, който анекс е вписан в Служба по вписванията гр. Т. с вх. peг. № 766/07.05.2020 г., сключен между Н. М. Н., ЕГН ********** и Г. В. Н., ЕГН **********, няма правно действие за нито една от стопанските години след стопанската 2015 г.- 2016 г.;

- сключеният между Г. В. Н., ЕГН ********** и Н. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ***, ет. 3, договор от 24.02.2022 г. за пренаемане на недвижим имот № 003003, в землището на с. Ч., община Г., С. област, който по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед РД-18-1746/22.10.2018 г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 04.05.2022 г., е с идентификатор ***, няма правно действие за стопанската 2021 г. - 2022 г.;

- сключеният между Г. В. Н., ЕГН ********** и Н. Х. М., ЕГН **********, договор от 20.07.2022 г. за пренаемане на недвижим имот № 003003, в землището на с. Ч., община Г., С. област, който по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед РД-18-1746/22.10.2018 г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 04.05.2022 г., с идентификатор ***, няма правно действие за стопанската 2022 г. - 2023 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Г. В. Н., чрез назначения й особен представител адв. К. Ш., в която се излагат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност поради противоречие на материалния и на процесуалния закон. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е изследвал какъв е обемът на притежаваните от първия ответник Н. М. Н. идеални части от имота, съответно дали същият е съсобственик с миноритарен или с мажоритарен дял в съсобствеността, което от своя страна да обуслови извод за срока на действие на договора за наем от 07.06.2012 г. и противопоставимостта му по отношение на лицата, които не са участвали като страни при неговото сключване. Счита, че срокът на договора за наем от 07.06.2012 г. е продължил до 07.06.2015 г., след което по силата на чл. 18 от същия наемателят е продължил да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя, с оглед на което срочният договор /редуциран със срок до три години/ се е трансформирал в безсрочен договор. Изразява становище, че двата сключени анекса от 28.02.2013 г. и от 15.01.2020 г. имат правно действие, като съгласно т. 5 и 6 от последния, на наемателя Г. Н. е предоставено правото да пренаема имота, като сключва договори за наем или за аренда с трети лица по собствена преценка и усмотрение. В тази връзка и на основание чл. 4а, ал. 4 ЗСПЗЗ, действие са породили и двата договора за пренамане, сключени между Г. Н. и Н. М. на 24.02.2022 г. и на 20.07.2022 г., по отношение на които, доколкото са сключени за срок до една година, не е налице изискване за тяхното вписване в Агенцията по вписванията – по арг. от чл. 4б ЗСПЗЗ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

2

Въззиваемият С. Д. Д. в срока по чл. 263 , ал. 1 ГПК е депозирал отговор, чрез адв. Г. Г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Изразява становище, че сключеният между първите двама ответници договор за наем от 07.06.2012 г. е имал сила за срок от три години, тъй като наемодателят като един от съсобствениците на процесния имот може да извършва действия само на обикновено управление. В тази връзка сключеният анекс на 15.01.2020 г. за удължаване на срока на наемния договор също не е породил действие, тъй като не може да се продължава срока на договор, който вече е изтекъл.

Следователно, след 07.06.2015 г. действие поражда сключеният договор за аренда на процесния имот от 26.06.2014 г., по който ищецът има качеството на арендатор. С оглед изложеното, счита, че анексът от 15.01.2020 г. към договора за наем от 07.06.2020 г., вписан на 07.05.2020 г. в Служба по вписванията Т., и двата последващи невписани договора за пренаемане от 24.02.2022 г. и от 20.07.2022 г., сключени между втория и третия ответник, са непротивопоставими на ищеца, чийто договор за аренда от 26.06.2014 г. е вписан по-рано в Службата по вписванията Т. – на 27.06.2014 г.

При условията на евентуалност, счита, че дори и да се приеме, че процесният договор за наем от 07.06.2012 г. по своето съдържание представлява договор за аренда, то анексът от 15.01.2020 г. към същия, с който е продължен срокът на договора, не може да се ползва от предимството на първото вписване предвид изискването за ново вписване на продължаването на договора за аренда съгласно чл. 18, ал. 1 и 2 ЗАЗ, което в случая е извършено на 07.05.2020 г., т.е. след вписването на арендния договор на ищеца на 27.06.2014 г. Възразява се срещу доводите в жалбата, че наемателят е продължил да ползва имота, като по силата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът се считал продължен за неопределен срок, предвид липсата на ангажирани доказателства в този смисъл. Акцентира се, че по въпроса за противопоставимостта на сключените между отделните страни договори следва да се съобрази редакцията на чл. 3, ал. 5 ЗАЗ към момента на сключване на договора, от който ищецът черпи правата си. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Постъпило е писмено становище-отговор от адв. А. Д. от АК-Шумен, в качеството на особен представител на ответника Н. Н., с което поддържа възраженията си, направени и пред първата инстанция, че договорът е фиктивно сключен поради липсата на реализация на задълженията по него, както и нищожен поради противоречието му със закона и с добрите нрави, по които РС не се е произнесъл. В открито съдебно заседание адв. Д. от АКШумен се присъединява към въззивната жалба на Г. В. Н., депозирана чрез назначения й особен представител адв. К. Ш., като моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на 3 насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да е допустим установителен иск за защита на гражданско право, е достатъчно ищецът да твърди, че притежава право, чието пораждане и съществуване се отрича от насрещната страна по спора, или упражняването му би било осуетено от претенциите на тази страна, т.е. достатъчно е да е налице твърдение за конкуренция на права върху един и същи обект от двете страни по спора.

В процесния случай допустимостта на предявените отрицателни установителни искове се обуславя от наличието на конкуриращи се основания за ползване на един и същи имот през един и същи период от различни лица, в качеството им съответно на арендатор /ищецът С. Д./, респективно на наемодател /ответникът Н. Н./, наемател /ответницата Г. Н./ и пренаемател /ответницата Н. М./ на процесната земеделска земя, включително и като кандидати за получаване на подпомагане. Арендаторът на земеделски земи с вписан договор по чл. 3, ал. 2 ЗА има правен интерес да установи, че вписан съгласно чл. 4б, ал. 3 ЗСПЗЗ договор за наем за същите земеделски земи и за същия период от време няма действие след изтичането на тригодишния срок по чл. 229 ЗЗД, доколкото в случая с отричане правата на ответниците ползватели ищецът има възможност да придобие право да получи финансова помощ като земеделски производител. Налице е гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред /Решение № 247 от 13.08.2025 г. на ВКС по т.д. № 2564/2022 г., II т.о и Определение № 464/21.06.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 595/2023 г., I т.о./.

Производството пред Районен съд – Шумен е образувано по искова молба на С. Д. Д. срещу Н. М. Н., Г. В. Н. и Н. Х. М., в която са изложени фактически твърдения, че между първия ответник, като съсобственик на земеделски имот, в качеството на наемодател, и втория ответник, в качеството на наемател, бил сключен договор за наем от 07.06.2012 г. на нива с площ 272,30 дка, представляваща недвижим имот № 003003 в землището на с. Ч., община Г., С. област, за срок от 8 стопански години, считано от датата на сключването, т.е. до 07.06.2020 г., който по силата на сключен между двамата анекс от 15.01.2020 г. към същия договор бил продължен за срок от още 10 години, т.е. до 31.05.2030 г. С договори за пренаемане от 24.02.2022 г. и от 20.07.2022 г. имотът бил предоставен от Г. Н. за ползване на третия ответник Н. М. последователно за стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г.

Същевременно ищецът е станал арендатор на процесната земя по договор за аренда от 26.06.2014 г., сключен с М.Т.Г., друг съсобственик на процесния имот, за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2034 г.

С уточнителна молба вх. № 1080/06.03.2026 г., депозирана в хода на настоящото производство по повод дадени му от въззивния съд указания за 4 конкретизиране на исканията си, ищецът въззиваем посочва, че претенцията му по първия отрицателен установителен иск е да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че не съществува наемно правоотношение между Н. Н. и Г. Н., произтичащо от договор за наем от 07.06.2012 г., поради изтичане на срока на договора. Следователно не предявява иск за установяване, че същият договор е прекратен, считано от съответната дата, в който смисъл е формулирал първоначално своя петитум, респективно и по който начин се е произнесъл в диспозитива на решението си първоинстанционният съд.

По отношение на останалите предявени искове, описани в т. 2-4 от петитума на исковата молба, уточнява, че се касае до отрицателни установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че сключеният анекс от 15.01.2020 г. към договор за наем от 07.06.2012 г. между Н. Н. и Г. Н., както и сключените договори за пренаемане от 24.02.2022 г. и от 20.07.2022 г. между Г. Н. и Н. М. нямат правно действие – не са противопоставими на сключения от ищеца договор за аренда от 26.06.2014 г., поради по-ранната му дата на вписване съгласно чл. 3, ал. 5 ЗАЗ в редакцията му към датата на сключване на договора за аренда.