Разпореждане № 154 от 30.01.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 154 гр. Перник, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20251700100518 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 129 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на С. Д. Д., Н. Д. и Л. Д. , срещу С. К., и искове да се осъди ответника да заплати на ищците суми , представляващи дадени вместо нея за издръжката на малолетното й дете М. ( дъщеря и на първия ищец, внучка на втория и племенница на третия. в частност, общото искане на Н. Д. и Л. Д. е да се осъди К. да им плати, при условията на кредиторова солидарност, общо 63901.25 лева , платени за издръжката на детето разходи. Посочено е, че за тези две години на детегледачка е плащано от Н. Д. по 50лв. на ден, като общо за тези две години е платена сумата 35650лв.

Тъй като е липсвало посочване на това, кой от двамата ищци каква сума претендира и какво представлява сумата от 28251.25 лева.( 63901.25-35650) лева, то с определение от дата 15.08.2025г., исковата молба е оставена без движение, докато ищците не уточнят откъде ( от какви факти) произтича твърдението им за това, че са солидарни кредитори, или да посочат поотделно всяка от тях каква сума претендира, и до уточнение на фактите, като се каже какво представлява сумата от 28251.25 лева.( 63901.25-35650) лева.

С уточняваща молба от дата 17.09.2025г, ищците Н. Д. и Л. Д. са изложили, че остатъчната сума от 28251.25 лева представлява сбор от дадени от тях за задоволяване на основни потребности на детето суми в исковия период ( без индивидуализация на конкретните разходи ) , а кредиторовата им солидарност произтичала от нормата на чл. 140 ал. т. 3 от СК поради това , че „ има дадено платено е дадено в натура не само от бащата……, но и бабата Н. и от лелята на детето Л.“ .

Въпреки така направените уточнения, съдът е счел исковата молба по този иск за все още нередовна и е дал поредни указания по реда на чл.127 от ГПК, като Н. Д. и Л. Д. уточнят поотделно какви суми претендират, и какво представляват тези суми, платени ли са , на кого , и за какво.

1

На дата 28.10.2025г . от тримата ищци е постъпила втора допълнителна молба ,в която се уточнява , че Н. Д. претендира сума от 25 200 лева, „ която сума тя е плащала само за гледачката К.“ . Не е уточнено дали тези 25200 лева се претендират само от Н. в лично качество, или и от двете като солидарни кредитори, като такова посочване няма и за остатъка до пълния размер на предявените искове от 63901.25 лева. Липсва и посочване на това, коя от двете ищци е направила изложените там разходи , нито кога са платени, а сбора на посочените в уточнителните молби суми за отделните разходи не е равен на общата претенция ( по – нисък е като стойност) , при което за част от общата претенция липсва изложена фактология как се формира.

Отделно, със същата уточняваща молба вх. № 6699/28.10.2025г., на практика е създадена нова нередовност на исковата молба , като ищеца Н. Д. вече претендира сума от 25200 лева, която според нея съставлява платени на гледачката К. по 50 лева всеки ден в продължение на две години. Общата сума на тези твърдяни плащания обаче е значително повече от 25200 лева, при което е следвало да се уточни дали иска за равностойност на платеното на К. е предявен като частичен , или не.

С разпореждане от дата № 1375 / 20.11.2025г, . ОС Перник е оставил за пореден път без движение исковата молба вх. № 4971/14.08.2025г. ,като е дал на ищците указания да посочат:

1. дали претендират сумата от 63901.25 лева от двете като солидарни кредитори, или те се претендират само от Н. в лично качество или от Л. в такова, и ако се иска разделно осъждане – да се посочи всяка от тях каква сума претендира и коя от посочените в уточнителните молби покупки е платила.

2. Да се каже от Н. , дали иска от 25200 лева за равностойност на платеното на К. е предявен като частичен , или не, като и в двата случая се уточни пълния му размер.

3. Да се отстрани несъответствие между сбора на твърдяните суми за разходи по детето и общия размер на претенцията.

Това не е направено.

На първо място, ищците Н. Д. и Л. Д. претендират да им се присъди обща сума от 36 500 лева, представляваща платено вместо майката възнаграждение на детегледач, която според техните твърдения била „плащана от Н. Д. и Л. Д.

„ за периода от 2021г до 2023г. Такова искане не практика представлява иск за осъждане на ответника при условията на кредиторова солидарност, каквато обаче закона не предвижда нито по принцип , нито при конкретната хипотеза.

Затова кредиторова / т. нар. активна / солидарност може да бъде изведена единствено при тълкуване на волята на страните по договор , и съответно – такава не е налие в отношениета Затова и съдът е дал – в три последователни разпореждания по реда на чл. 127 от ГПК - указания да се посочи откъде произтича тази солидарност, а ако така формулираното искане не се поддържа, то да се посочи кой от двамата ищци каква сума претендира , и какво точно представлява тази сума. Това не е направено , няма посочване нито на това откъде такава солидарност би произтекла , нито на това , коя от 2 двете ищци какво точно е платила или кога . Абстрактното посочване на това , че и двете са плащали на детегледач за период от общо 730 непрекъснати дни не съставлява индивидуализация на спорно право , тъй като не е ясно за чия сметка К. се е обогатила , и с каква сума . Същото се отнася и до твърденията за това, че Н. Д. и Л. Д.” са осигурявали всички необходими средства за храна на детето.

При така твърдяните факти , и при липса на нарочен иск , с който ищците могат да се защитят , то исковете им следва да се подведат под нормата на чл.

59 от Закона за задълженията и договорите. Тази норма обаче предполага да се изследва произхода на конкретния разход за ищците , за да може да се прецени дали има насрещно избягване на същия разход от страна на ответника, и дали те произтичат от общ фактически състав. Затова конкретизацията на направените от двете разходи по вид , дата и размер е необходим елемент на произнасянето на съда с решение по делото. Без такова посочване , не е индивидуализирано спорното право и съответно – решението на съда би било недопустимо.

Затова недостатъците на исковата молба по иска на Н. и Л. Д. не са отстранени , и в тази част тя следва да бъде върната , а делото – прекратено.

Воден от изложеното и но основание чл. 129 ал. 3 от ГПК , ПОС РАЗПОРЕДИ:

Връща исковата молба вх. № 4971/14.08.2025г и прекратява проиизводството по делото , но само в частта , с която Н. К. Н. – Д., ЕГН ********** и Л. Д. Д., ЕГН **********, искат да бъде осъдена при условията на кредитовора солидарност С. М. К., ЕГН **********, да им заплати сумата от 63901.25 лева разходи за издръжка на детото М. С. Д., поради неотстранени недостатъци на исковата молба.

Разпореждането се обжалва пред състав на Апелативния съд в гр. София , в срок от една седмица от датата на съобщението до ищците Н. К. Н. – Д. и Л. Д.

Д..

След стабилизирането му, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на С. Д..

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 3