Определение № 323 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 330/2026
- Вид
- Определение № 323
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500330 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.
№6097/16.02.2026 г., подадена от И. П. С., чрез адв. С. Г., срещу Решение №199/13.02.2026 г. по в.гр.д.№2050/2025 г. на ОС – Пловдив, В ЧАСТТА МУ с характер на определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от И. П. С. частна жалба против Разпореждане №5273/27.06.2023 г., постановено по гр.д.№25/2023 г. по описа на РС – Пазарджик. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост и допуснато процесуално нарушение, като пестелИ. са посочени фактическите и правни основания на съда за прекратяване на част от производството.
Настоява се за отмяна на решението в тази част и връщане в тази част на делото за продължаване на производството.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване преграждащ съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно назначен особен представител с Разпореждане №70/08.01.2026 г. /на л.46 от делото на ПОС/, приведена е в срок в съответствие с изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
В изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството, с което е сезиран, поради което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
1
Във въззивното производство, образувано по въззивна жалба на И. П. С. против Решение №662/27.05.2024 г., постановено по гр.д.№25/2023 г. на РС-Пазарджик, е била съединена за разглеждане и депозирана от същия жалбоподател и Частна жалба, депозирана с молба с вх.№17856/11.07.2024 г. от регистратурата на ОС - Пазарджик, против Разпореждане №5273/27.06.2023 г. по гр.д.№25/2023 г. на РС-Пазарджик, с което на въззивния жалбоподател са били дадени указания да внесе държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на въззивната му жалба /частната жалба впоследствие е изпратена за администриране на РС – Пазарджик, където е приета с вх.№18522/18.07.2024 г. от регистратурата на РС – Пазарджик/.
Обжалваното разпореждане няма характер на преграждащ производството съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него не се слага край на производството по въззивната жалба - видно е от самия акт, в който е инкорпорирано обжалваното определение, въззивното производство по същата въззивна жалба се е развило и приключило с акт по същество. Възможността за обжалване на разпореждането за оставяне без движение на жалбата с указания за отстраняване на нередовности, не е изрично предвидено в закона, поради което и липсва хипотеза на обжалваемост по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. По тези съображения постановеното Разпореждане №5273/27.06.2023 г. по гр.д.№25/2023 г. на РС-Пазарджик не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради липса на хипотеза на обжалваемост, и частната жалба на това основание е недопустима. Поради недопустимостта на частната жалба, съдът не дължи обсъждане на фактическите обстоятелства, относими към обжалваното разпореждане, и наличието или липсата на основания за дадените от съда указания с него, тъй като това са въпроси по правилността на разпореждането, която е въпрос по съществото на частната жалба.
Като е оставил без разглеждане недопустимата жалба, съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №199 от 13.02.2026 г., постановено по в.гр.д.№2050/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА МУ с характер на определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от И. П. С. частна жалба против Разпореждане №5273/27.06.2023 г., постановено по гр.д.№25/2023 г. по описа на РС – Пазарджик.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3