Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 06.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8824/2025
Вид
Решение № 57
Подписан
06.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б.а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б.в · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110108824 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството образуването по искова молба от „***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от изпълнителни директори *********** срещу Т. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ***********.

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че Т. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *********** дължи на „***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от изпълнителни директори *********** сумите, за които е издадена Заповед № ***********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.***********г. на РС Варна както следва: 1329,21 лв., от която 500 лв. главница, 772,34 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 01.04.2024 г., и 56,87 лв. - лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., дължими по Договор за издаване на револвираща международна 1 кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *********** г., сключен между "***********" АД и Т. И. ***********, цедиран на „***********" ЕАД с договор за цесия от 02.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност в случай, че съда не приеме, че е настъпила изискуемостта на вземането се предявяват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за осъждане на Т. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *********** да заплати на „***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от изпълнителни директори *********** следните суми: 1329,21 лв., от която 500 лв. - главница, 772,34 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 01.04.2024 г., и 56,87 лв. лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *********** г., сключен между "***********" АД и Т. И. ***********, цедиран на „***********" ЕАД с договор за цесия от 02.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с разпореждане на съда по ч.гр.д.***********г. на ВРС, с което на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Твърди се, че между „***********" АД (Банката) и Т. И. И., (Кредитополучател) бил сключен Договор за издаваме на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *********** г. (Договор за овърдрафт). На основание Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, Банката предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 500 лева. Предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) бил усвояван и погасяван многократно по сметка с IBAN:

***********, открита на името на Кредитополучателя в Банката.

2

Кредитополучателят се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, установени в Договора и Общите условия.

Съгласно т. 2 и т. 3 от Договора за овърдрафт срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафта) бил до 26.06.2018 г., като същият можел да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на *********** АД за издаване и ползване на револвнращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD И VISA (Общите условия).

Съгласно т. 7 от Договора за овърдрафт за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отметени през един отчетен период, кредитополучателят имал право на гратисен период със срок съгласно Общите условия на Банката, според вида на картата. Титулярят имал право на гратисен период, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период.

Съгласно клаузите на Договора за овърдрафт, кредитополучателят заплащал договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасените суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края на гратисния период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитния лимит, кредитополучателят заплаща договорна наказателна лихва (т. 8 и сл. от Договора за овърдрафт).

Кредитополучателят усвоил изцяло сумата по предоставения кредитен лимит. Последната дата, на която изцяло е усвоената сумата до кредитния лимит била 20.09.2018 г. Съгласно Общите условия изискуемостта на вземанията по Договора настъпва с определената месечна падежна дата. В настоящия случай, това е 5-то число от месеца, следващ отчетния месец.

Изискуемостта на претендираното вземане е настъпила на 05.07.2020 г.

С договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „***********" АД прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на „***********" ЕАД. „***********" ЕАД упълномощено от „***********" АД от негово име да уведоми длъжника за извършената цесия. Уведомление за цесия било изпратено на длъжника с препоръчана пратка на „Български 3 пощи" АД, като същата не била връчена на лицето. Предвид това ищецът се счита уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с връчването на искова молбата и приложеното уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

На горните основания се моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна чрез назначения й особен представител:

В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Заявява, че предявените искове са погасени по давност. Задължението за главница било погасено с пет годишната погасителна давност на основание чл.111, б.а от ЗЗД, като на основание чл.114 от ЗЗД давността започвала да тече от момента на изискуемостта на вземането.

Оспорва твърдението на ищеца, че датата, на която била настъпила изискуемостта на процесното вземане била 05.07.2020г., липсвало доказателства затова.

Твърди, че изискуемостта на претендираното вземане настъпила на 05.10.2018г., предвид посоченото в исковата молба, че датата, на която сумата е изцяло усвоена до кредитния лимит била 20.09.2018г. Съгласно ОУ изискуемостта на вземанията настъпвала на 5-то число на месеца, следващ отчетния период т.е. давността била изтекла считано от 05.10.2023г.

В т.3 от Договора било посочено, че срока за ползване и погасяване на кредитния лимит бил до 26.06.2018г.

Поради това към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК давността за процесните вземания била изтекла.

Доколкото искът за главница бил неоснователен, такъв се явявал и акцесорния иск за лихва. Лихвата се погасявала с 3-годишна давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД.

В процесният договор за кредит имало множество неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗПК по отношение на кредитния лимит, ГПР, лихвения процент и договорната лихва. Клаузите в договора не били индивидуално уговорени и били неравноправни.

Ответницата имала качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 4 вр. с т.12 от ДР на ЗЗП.

В процесния договор не било посочено кои точно компоненти участвали в образуването на ГПР, каква била неговата структура и как се формирал той. Поради това ответницата не била наясно с всички разходи по кредита, това водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Договорът за цесия не породил действие спрямо ответницата, тъй като не й бил съобщен, поради което титуляр на вземането за ответницата оставал цедента. С това била нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК. Не можело да се приеме, че ответникът бил уведомен с връчване на исковата молба, тъй като тя му била връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.

Предвид гореизложеното моли да бъдат отхвърлени предявените главни и евентуални искове.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени. Твърди, че възраженията на ответницата за погасяване по давност на процесните вземания и за наличие на неравноправни клаузи за неоснователни.

Ответницата чрез особения си си представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта е чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *********** /26/06/2017 г., Общи условия към договора за банков кредит, приложими към датата сключване на договора се установява, че между „***********" АД и Т. И. И., е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *********** г. (Договор за овърдрафт) с кредитен лимит в размер до 500 лева. Съгласно т. 2 и т. 3 от Договора за овърдрафт срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 26.06.2018 г., като същият може да бъде подновен автоматично при 5 условията и по реда, предвидени в Общите условия на *********** АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD И VISA. Съобразно т.19.1.1 от тях срокът за ползването на овърдрафт се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условията, че никоя страна не е уведомила другата за прекратяване на договора. Съобразно т.19.6 от ОУ банката има право едностранно да прекрати договора без предизвестие при неизпълнение на което и да е от задълженията на титуляра.

Съгласно т. 7 от Договора за овърдрафт за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, кредитополучателят има право на гратисен период със срок съгласно Общите условия на Банката, според вида на картата. Титулярят има право на гратисен период, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период.

Съгласно клаузите на Договора за овърдрафт, кредитополучателят заплаща договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасените суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края на гратисння период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитния лимит, кредитополучателят заплаща договорна наказателна лихва (т. 8 и сл. от Договора за овърдрафт).

За първите 4 отчетни периода от датата на издаване на кредитната карта лихвата е 0%, при условие, че няма просрочени плащания повече от 30 дни и при условие, че до 31.12.2017г. титуляра не закрие кредитната карта.

Уговорен е фиксиран лихвен процент 16% при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо, формирано в резултат на ПОС транзакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката.

При непогасяване в срок на минималната сума за отчетния период или при надхвърляне на кредитния лимит е уговорена наказателна лихва.