Решение № 10338 от 16.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9267/2022
- Вид
- Решение № 10338
- Подписан
- 16.06.2023
- Състав
- СЛАВА СЕРГИЕВА ГЬОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 75 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10338 гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 2022111010.7 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. А. Г. срещу П. С. Б., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие нанесени на 27.05.2021г. в магазин, находящ се в ж.к.М., №4, бл.. телесни повреди (мозъчно сътресение, контузия на лява скула и контузия в тилната област на главата) по хулигански подбуди, за което престъпление ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НАХД № .. по описа на СРС, НК, 111 състав, сумата 561,35 лв.- имуществени вреди, от които 61,35 левапредставляващи направени разноски за лечение и медикаменти във връзка с нанесените телесни повреди, и сумата 500 лв., сторени разноски за осъществено процесуално представителство по образуваното Досъдебно производство №671/2021г. по описа на 07 РУ СДВР, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на извършване на непозволеното увреждане 27.05.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е признат за виновен по НАХД № .. по описа на СРС, НК, 111 състав, за посоченото деяние, представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. Твърди, че в резултат на деянието е изпитвал интензивна болка и страдание продължителен период от време след това, като ударът бил нанесен в жизнено важна област, а освен това се почувствал засрамен, тъй като е служител на МВР и по време на инцидента е бил в униформа, тъй като е отивал на работа.
Излага, че в резултат на побоя се чувства некомфортно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно 1 изложени съображения в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от противоправно и виновно поведение на ответника, изразило се в нанасяне на юмручен удар в областта на главата, за което той е осъден с влязла в сила присъда.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на елементите на следния фактически състав: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенцията.
В случая по делото е представена Решение от 13.10.2021 г., постановена по НАХД № ../2021 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с която П. С. Б. е признат за виновен в това, че на 27.05.2021 г., около 07:40 ч., в гр. София, в магазин за цигари, находящ се в гр. София, ж.к.“М.“ № 4, бл.., чрез нанасяне на юмручен удар с ръка в областта на главата на Г. А. Г., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. Решението е влязло в сила на 29.10.2021 г.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Същевременно, доколкото характерът на претърпяното от ищеца телесно увреждане е включено в състава на престъплението, за което е постановена присъдата, по делото е установено причиняване на Г. Г. на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на мозъчно сътресение.
За установяване на причинените на ищеца в резултат на процесното деяние други /освен съставомерните/ неимуществени вреди и техния размер по делото са събрани гласни 2 доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.- Г.а и е прието заключение на съдебномедицинска експертиза.
Свидетелят Г.а – съпруга на ищеца, разказва, че не е присъствала на самия инцидент, а е била извикана непосредствено след това, като заварила съпругът си в болнично заведение да лежи и имал рана на скулата. Посочва, че той останал в болницата за извършване на прегледи, лечения, скенери и бил изписан след три дни. Съобщава, че в продължение на месец бил в болничен, който бил удължен, тъй като не бил в състояние да извършва служебните си задължения, бил със световъртеж, лежал. Разказва, че той е чувствал неудобство да съобщи за случилото се на синът им тийнейджър и на възрастните си родители. Посочва, че предвид получен в предходен момент инсулт и последвалия удар в главата, е имал силна тревога да не се обостри състоянието му. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото те са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно, на ищеца вследствие на нанесения му удар в областта на главата са причинени следните увреждания: мозъчно сътресение; контузия на тилната област на главата; контузия и охлузване на лявата скулна област. Установява се, че периодът на лечение и периодът на възстановяване са продължили не по- дълго от 20- 25 дни. Изяснява се, че в срок от 2-3 дни позивите за повръщане отзвучават. Вещото лице посочва, че няма данни за получени последици от настъпилите увреждания. Вещото лице е установило, че представените от ищеца в настоящото производство фактури и касови бонове за извършени плащания, не са във връзка с процесния инцидент.
В обобщение съдът приема, че по делото е доказано причиняването на Г. на телесни увреждания – мозъчно сътресение; контузия на тилната област на главата; контузия и охлузване на лявата скулна област, и свързаните с тях физически болки и страдания, както и емоционалния отзвук от побоя – срам и неудобство пред околните. При съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската експертиза се налага извод, че всички те са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние на ответника. Предвид изложеното предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения, които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съгласно 3
ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
В настоящия случай при определяне съобразно чл. 52 ЗЗД на размера на обезщетението за претърпените неищумествени вреди от ищеца съдът взе предвид следните обстоятелства: характерът на противоправното деяние, изразяващо се в нанасяне на лека телесна повреда на Г.; неговия механизъм – чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата; причинените няколко различни телесни увреждания на ищеца – мозъчно сътресение; контузия на тилната област на главата; контузия и охлузване на лявата скулна област; медико-биологичните характеристики на телесните увреждания и липсата на опасност за живота му; сравнително неголямата продължителността на периода на лечение и периода на възстановяване –23- 25 дни; сравнително краткия период на интензивни болки и на причинени неудобства в ежедневното обслужване; медикаментозното лечение и липсата на необходимост от оперативно такова; липсата на последици от настъпилите увреждания; емоционалните последици от нанесения удар – изпитван от Г. срам и неудобство пред околните и сина му; обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта.
При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства, поставяйки акцент най-вече върху липсата на опасност за живота на ищеца и на сериозни последици за здравето и емоционалното му състояние от деянието, съдът намира, че на същия следва да бъде определено обезщетение в размер 5000 лв., представляващо справедлив паричен еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани.
По отношение на имуществените вреди:
Съгласно чл. 75 НПК на пострадалия се предоставят редица процесуални гаранции за упражняване на неговите права (да участва в наказателното производство, да има повереник). Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 21.07.2021 г.
(л.24 от делото), ищецът е ангажирал адвокат (повереник), който да го представлява именно в образуваното досъдебно производство. От същия се установява, че ищецът е сторил разноски в размер на претендираната сума от 500 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по ДП, които следва да се възложат на ответника, доколкото са в пряка причинна връзка с вредоносното му поведение. За разликата над 500 лева до 561,35 лева искът за имуществени вреди подлежи на отхвърляне с оглед установеното посредством заключението на вещото лице, че разходът от 61,35 лева не представлява реална вреда, изразяваща се в намаляване на актива на увреденото лице вследствие инцидента.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Доколкото ищецът е бил освободена от внасяне на дължимата държавна такса и разноски по делото, а от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че между ищеца и процесуалния му 4 представител е уговорено безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА, то съдът не присъжда разноски.
Доколкото от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че процесуалния представител на ищеца е приел да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, то същият е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно на уважената част от исковете. Определен от съда съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на 1350,52 лева, а съразмерно на уважената част от исковете е сумата от 703,31 лева.