Решение № 508 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601479 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

С присъда от 22.10.2025 г., постановена по н. о. х. д. № 16004/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 13-и състав, подсъдимият Н. Н. М. е признат за невинен в това, че на 08.12.2021 г. в гр. София, в търговски център „Сердика център“, находящ се на бул. „********, от магазин „Пеек и Клоппенбург“, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужда движима вещ – 1 брой мъжки суитшърт марка „Хуго Бос“ на стойност 249,99 лева, собственост на „Пеек и Клоппенбург“ ЕООД, от владението на Г.Т.Б.-Т. (зам. управител и МОЛ в магазина) без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 424, ал. 1, вр. чл. 218б НК, вр. чл. 26, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, т.

5 и т. 6 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК районният съд е постановил направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Софийска районна прокуратура, с който се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият М. да бъде признат за 1 виновен в извършване на вмененото му престъпление.

След запознаване с мотивите към присъдата от страна на Софийска районна прокуратура са постъпили допълнителни писмени съображения във връзка с подадения протест. Според представителя на държавното обвинение от мотивите не става ясно защо районният съд е оправдал подсъдимия, след като е приел за установено, че същият е отнел чужда движима вещ от магазин „Пеек и Клоппенбург“. Сочи се още, че първоинстанционният съдебен състав е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до непълнота на доказателствения материал, тъй като е отказал да приеме заключението на изготвената по делото оценителна експертиза, без да посочи доводи защо го счита за необосновано. Намира, че по този начин съдебният състав сам се е поставил в положение да не може да формира правен извод, който да е съответен на установените в хода на съдебното следствие факти. Отделно от това, представителят на държавното обвинение намира, че съдът не е изпълнил задължението си, произтичащо от принципа на служебното начало, да назначи повторна експертиза, като в допълнение се позовава и на показанията на свидетелите Б.-Т. и Х., от които ставало ясно, че когато даден артикул е повреден той следва да бъде унищожен съгласно търговските принципи на магазина. В заключение се посочва, че районният съд е игнорирал напълно събраните в хода на делото доказателствени факти, които според прокурора са напълно достатъчни за формиране на единствено възможния извод, че подсъдимият М. е осъществил всички обективни и субективни елементи на престъплението, за което е обвинен. Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на постановената оправдателна присъда.

Подсъдимият Н. М. и защитникът му адв. И. Н. не са се възползвали от правото си да подадат писмени възражения срещу така депозирания протест и не са изразили становище по него.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства и в разпоредително заседание, проведено на 26.03.2026 г., настоящият съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства пред въззивния съд.

В хода на съдебните прения в производството пред настоящата инстанция представителят на Софийска градска прокуратура е заявил, че не поддържа подадения протест, като напълно се солидаризира с мотивите на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия – адв. Н. моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият М. поддържа казаното от защитника му, а в последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по 2 обвинителен акт срещу Н. Н. М. за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 НК за това, че на 08.12.2021 г. в гр. София, в търговски център „Сердика център“, находящ се на бул. „********, от магазин „Пеек и Клоппенбург“, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. мъжки суитшърт „Хуго Бос“ на стойност 249,99 лева, собственост на „Пеек и Клоппенбург“ ЕООД, от владението на Г.Т.Б.-Т.

(зам. управител и МОЛ в магазина) без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез показанията на свидетелите Г. Б.-Т. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство), М.Х. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство), Н. М., К.С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал.

5, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство) и В.С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство); заключенията на назначените по делото експертизи – комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) и съдебно-оценителна експертиза (СОЕ); както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като прие за установена фактическа обстановка, идентична с възприетата от решаващия съд:

Подсъдимият Н. Н. М. е роден на ******** г. в гр. Етрополе. Същият е българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, ученик, живущ в гр. София, ж. к. „******** и е неосъждан към момента на инкриминираното деяние. Към датата на инкриминираното деяние същият е бил непълнолетен – при навършени 15 години, но ненавършена 18-годишна възраст.

На 08.12.2021 г. подсъдимият посетил магазин „Пийк и Клопенбург“, находящ се в търговски център „Сердика център“ в гр. София, бул. „********.

Там той си харесал мъжки суитшърт „Хуго Бос“ на стойност 249,99 лева и решил да го вземе, без да го заплати. За целта той отишъл със суитшърта в пробните помещения на магазина, където свалил поставената аларма на дрехата, както и етикета с продажната цена. След това подсъдимият облякъл суитшърта под връхната си дреха, оставил алармата и етикета с цената в пробната, излязъл от нея и се насочил към изхода. В магазина имало камери за видео наблюдение, които към този момент били наблюдавани от служител по сигурността М. Х., който забелязал, че подсъдимият излиза от пробната без да носи нищо в себе си и решил да провери за нередности. Служителят отишъл в пробната, където забелязал скъсаните етикет и алармена защита и последвал подсъдимия, който излязъл от магазина. Свидетелят Х. също излязъл от магазина и в общите части на търговския център видял подсъдимия М., 3 разпознал го и го задържал, като установил, че суитшърта се намира във владение на последния. Х. завел подсъдимия обратно в магазина, където М. му предал обратно суитшърта, който бил облякъл. Х. уведомил заместник управителя на магазина – свидетелката Г. Б.-Т. за инцидента и двамата подали сигнал до СДВР. На място пристигнали свидетелите В.С. и К.С. – служители от 05 РУ-СДВР, които задържали подсъдимия. Суитшъртът бил предаден от Х. на Б.-Т.. В магазина съществували вътрешни правила, според които повредените стоки се унищожавали, като преценката за това се извършвала от управителя.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията в протеста, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че липсва противоречие в доказателствената съвкупност относно това, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е посетил магазин на „Пийк и Клопенбург“, облякъл е суитшърт „Хуго Бос“ на стойност 249,99 лева, след което е напуснал магазина, без да го заплати. От показанията на свидетеля Х. се установява времето, мястото, механизма и авторството на деянието, както и обстоятелството, че процесната дреха е носена от подсъдимия, като същата е била предадена на свидетеля и върната на заместник управителя на магазина – свидетелката Б.-Т..

Основните оплакванията на прокурора, релевирани с протеста, касаят изготвената по делото оценителна експертиза и по-конкретно дали районният съд е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да приеме заключението й, без да посочи доводи защо го счита за необосновано. Тези оплаквания 4 въззивният съд намира за неоснователни поради следните съображения.

Правилно районният съд е отказал да приеме заключението на експертизата в частта й относно стойността на вещта след отнемането, доколкото вещото лице, изготвило експертизата, не е извършило оглед на суитшърта. В същото време по делото не са събрани доказателства, от които категорично да може да се установи, че вещта е била повредена до такава степен, че да не може да бъде ползвана по предназначение след връщането й от подсъдимия.

Действително свидетелят Х. посочва, че е открил откъснатата аларма на суитшърта на стол в пробната, от която е излязъл подсъдимият. Не се установява обаче, че дрехата е била повредена, нито унищожена. Напротив, подсъдимият я е върнал на свидетеля Х., който от своя страна я е предал на свидетелката Б.-Т.. Обстоятелството, че фирмената политика на магазина е след откъсване на алармата вещта да бъде бракувана не означава, че обективно вещта е била без стойност. Изводите на районния съд са в същия смисъл, с оглед на което настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с тях, без да е необходимо да ги преповтаря.