Протокол № 81 от 29.02.2024, Районен съд - Провадия

ПРОТОКОЛ

№ 81 гр. Провадия, 26.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101023 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, редовно уведомен, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , редовно уведомен, представлява се от юрк. Ч., с пълномощно по делото.

ТРЕТО

ЛИЦЕ

ПОМАГАЧ

„ПЪТИЩА

И

МОСТОВЕ“

ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Х. В., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ докладва постъпило по делото на 23.02.2024 г. становище от процесуалния представител на ищеца за даване ход на делото в негово отсъствие, по доказателствата, по проекто-доклада.

ЮРК. Ч.: Запозната съм със становището. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че с оглед редовното уведомяване на страните за датата на днешното съдебно заседание не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, след изясняване на предварителните въпроси, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като указва на страните, че на основание чл. 145, ал.2 от ГПК същите могат да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.

1

ЮРК. Ч.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по проекта за доклад и моля да бъде обявен за окончателен.

СЪДЪТ докладва, постъпила по делото на 31.01.2024 г. молба от вещото лице А. В., с която същият уведомява съда, че не може да се яви в днешно съдебно заседание, с оглед идентичната му ангажираност пред Районен съд-Варна, поради което и моли да му бъде дадена възможност да защити заключението си в следващо съдебно заседание.

ЮРК. Ч.: Имам препис от заключението на вещото лице.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА материали, постъпили от Софийски районен съд във връзка с изпълнение на допуснато събиране на доказателства по делегация.

ЮРК. Ч.: Запозната съм.

СЪДЪТ докладва постъпило на 19.01.2024 г. писмо от Дирекция „Национална система 112-МВР“, в което е посочено, че е налице един подаден сигнал. Представен е компакт диск с 6 файла и 1 аудио запис.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото като се придържа към изготвения проект за такъв с определение № 1141/07.12.2023г., надлежно съобщен на страните,

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО

Производството е образувано по предявен от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД за осъждане ответника „Агенция Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление– Варна да заплати на ищеца сумата от 11381,64лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 50031261-20-451320 за настъпило застрахователно събитие на 16.10.2020г. около 01.10ч.- внезапно изскачане на пътното платно на две диви кучета при движение по автомагистрала А2 посока гр. Варна, след разклона за гр.

Провадия, в резултат на което са нанесени щети на л.а. „Ауди А8” с рег. № **********, управляван от Г. В., изразяващи се в увреждане на абсорбер предна броня, боя по предна броня, водач ляв предна броня, водач десен предна броня, въздуховод, декоративна решетка, държач парктроник, букси на вентилатор, захранващ блок на вентилатор, интеркулер, боя по калник преден десен, калник преден ляв, калобран преден десен, калобран преден ляв, капаче пръскалка, капаче теглич, конзола калник преден десен, конзола калник преден ляв, конзола предна дясна към рог, конзола преден ляв към рог, кора над предна броня, кора под ДВГ, кора под купе дясна задна, кора купе дясна предна, кора под предна броня, подкалник преден десен, подкалник преден ляв, радиатор воден, радиатор климатик, рамка радиатор, решетка дясна, решетка лява, тръба интеркулер, ведно със законната лихва 2 върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 14.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2658,42лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.05.2021г. до 10.08.2023г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Настъпило е гореописаното застрахователно събитие, в резултат на ПТП на път част от републиканската пътна мрежа по см. на чл. 3 ЗП, стопанисван от ответника съгласно чл. 30, ал.1 вр. чл. 19, ал.1, т.1, ал.2, т. 3 от същия закон и чието задължение е поддържането и управлението му.

Съгласно определението по пар.1, т. 14 ДР на ЗП, твърди че дейността по поддръжка на пътя включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

За настъпилото събитие е бил подаден сигнал до тел. 112. Мястото е било посетено от мобилен екип на застрахователя, както и от автопатрул, за което не е бил съставен протокол за ПТП, след констатиране на щетите.

Твърди, че такова изискване няма и разписано в Наредба № Iз41/12.01.2009г., изм.ДВ бр. 94/30.11.2010г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ.

Пострадалият автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, полица № **********, със срок на действие 12.12.2019г.12.12.2020г. По молба на водача на автомобила, при ищеца е заведена щета № № 5003-1261-20-451320. След извършен оглед на автомобила, по него са били установени повреди, удостоверени в изготвен опис заключение и работна карта. За отстраняване на уврежданията ищецът е определил обезщетение в размер на 11176,02лева и същото е изплатено на 11.02.2021г. на сервиза извършил ремонта. Признал е и разход от 205,62лева за репатриране на автомобила, изплатен на собственика му на 09.11.2020г. С плащане на сумите, твърди че е встъпил в правата на увредения. На 20.04.2021г. ответникът е получил покана за доброволно погасяване на задължението, каквото ищецът твърди да не е получил. С изтичане предоставения срок за доброволно плащане, сочи ответникът да е в забава, поради което и дължи обезщетение за това.

Ето защо, искането е за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Не оспорва, че път А2 е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от него. Не оспорва и че на територията на Варненска област тази дейност се извършва от специализираното звено на АгенциятаОПУ- Варна /чл. 22, ал.1 вр. чл. 21, ал.2 ЗП.

Оспорва наличието на предпоставките, при които ищецът е изплатил застрахователното обезщетение. Оспорва да е настъпило въпросното ПТП, както и сочените увреждания да са настъпили в резултат и в причинна връзка с ПТП. Претенцията се оспорва и по размер.

Твърди, че не следва да носи отговорност за появата на диво животно на 3 пътното платно. Предвид твърдението животните да са диви, по см. на чл.5, ал. 2 вр. ал.1 Закона за лова и опазване на дивеча, счита, че отговорност следва да носи Министъра на земеделието, храните и горите /чл.4, ал.1 ЗЛОД, както и Североизточно държавно предприятие чрез Държавно ловно стопанство Шерба, по арг. от чл.9, ал. 9 ЗЛОД. В евентуалност се твърди да е налице „случайно деяние“, а не неизпълнение на негови законови задължения.

Произшествието, при което се сочи да е настъпило увреждането на л.а се твърди да е настъпило след разклона за гр. Провадия /пътен възел/.

Съгласно Техническите правила за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП, 1995г.- при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорни стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките, съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най- малко от 100м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Т.е животното, което е било установено на пътя е могло да излезе именно от такова място, което правело без правно значение факта дали е имало или не оградна мрежа.

Посочва, че с оглед характеристиките на автомагистралите, изключено е появата на диви животни по тях, защото предпазната телена мрежа не позволявала появата на диви животни на пътя. В тази връзка акцентира, че ищецът не е извел твърдение относно конкретно задължение на ответника, което той не е изпълнил. В тази връзка твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗП, като са били извършени необходимите работи за обезопасяване движението на автомобилите по пътя при спазване разпоредбите на ЗДвП.

Твърди, че към датата на ПТП е действал договор № РД-3813/18.06.2020г. сключен с ДЗЗД ”Хемус Варна“ ЕООД гр. Варна, в което съдружник е „Пътища и мостове“ ЕООД.

Пледира за неоснователност на претенцията и присъждане на разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

УКАЗВА на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: сключен договор за имуществено застраховане между застрахователя претендиращ регреса и лицето претърпяло щетите; настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; то да е причинено от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е виновно и противоправно поведение, вследствие на което и в причинна връзка, с което да са настъпили вреди на водача на МПС; изплатено на застрахования застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на действително претърпените вреди; падеж на задължението, в т.ч. получаване от ответника покана за изпълнение и размер на дължимото се обезщетение за 4 забава.

УКАЗВА на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че е предприемал предписаните от закона действия по изпълнение на задължението по поддържане на пътя и това е сторено с дължимата грижа; че настъпването на произшествието има характеристики на „случайно деяние“.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че между собственика на л.а. „Ауди А8” с рег. № ********** и ищеца е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Каско», полица № **********, със срок на действие 12.12.2019г.-12.12.2020г.; че път А2, на който се твърди да е настъпило ПТП е част от републиканската пътна мрежа; че ищецът е определил и изплатил обезщетение в размер на исковата сума; че ответникът е получил на 20.04.2021г. покана за плащане на исковата сума.

ЮРК. Ч.: Нямам възражение по доклада.

С Ъ Д Ъ Т , като взе предвид становището на процесуалните представители на страните и на основание чл. 146 ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото проект за доклад.

СЪДЪТ преценява, че представените писмени документи със сезиралата съда исковата молба и с писмения отговор са допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба преписи от писмени документи като писмени доказателства по делото: Уведомление за настъпило застрахователно събитие полица; Застрахователна полица № **********/03.12.2019 г. по застраховка „Каско“ на МПС; Доклад по щета № 5003-1261-20-451320/1/; Доклад по щета № 5003-1261-20-451320/2/; Описзаключение № L0000127251 от 28.10.2020 г.; Опис-заключение №

L0000124457 от 16.10.2020 г.; Опис-заключение от 27.10.2020 г.; Описзаключение от 27.10.2020 г.; Калкулация ремонт № 2470074318/11.12.2020 г.;

Контролен списък № 2470074318/11.12.2020 г.; Възлагателно писмо № 000611439; Приемо-предавателен протокол от 20.10.2020 г.; Работна карта № 12841/20.10.2020 г.; Фактура № 0000038646/13.11.2020 г.; Ф акту р а № 5