Решение № 1363 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110203262 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Севан“ ООД, с ЕИК: 812077560, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Захари Стоянов“ № 89, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В. М. от АК – София срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за това, че на 19.01.2022 г. в 17:13 часа е установено нарушение

№

D6BB45F8BB014EBE053021F160A677D с ППС влекач „ДАФ ФТ ЦФ“, с рег.

№ А 8747 МР с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в общ. Аксаково, за движение по път А – 2км. 418+ 126, с посока намаляващ километър, вкл. в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол 1 декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство № 10082, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А – 2км. 418 + 126 – нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Дружеството „Севан“ ООД намира издадения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за незаконосъобразен, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е издаден след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Възразява във въззивната жалба, че липсва законова възможност за установено нарушение на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата да бъде издаван електронен фиш за налагане на имуществена санкция, а следва да бъде съставен АУАН и впоследствие евентуално да бъде издадено наказателно постановление. Обръща внимание на съда върху постановеното Решение от 21.11.2024 г., постановено по дело С – 61/ 23, с което СЕС потвърждава, че налагането на фиксирани по размер административни санкции, без възможност за индивидуална преценка, така както е предвидено в българското законодателство, представлява нарушение на принципа за съразмерност, закрепен в правото на Европейския съюз. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Севан“ ООД моли за отмяна на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата № ********** и претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

В проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3262 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, дружеството – жалбоподател „Севан“ ООД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 07.10.2025 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. В. М. от АК – София се заявява, че се поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания, отправя се молба 2 за отмяна на оспорения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата и се претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3262 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща законен или процесуален представител, който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 19.01.2022 г. в 17:13 часа е установено нарушение № D6BB45F8BB014EBE053021F160A677D с ППС влекач „ДАФ ФТ ЦФ“, с рег.

№ А 8747 МР с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в общ. Аксаково, за движение по път А – 2км. 418+ 126, с посока намаляващ километър, вкл. в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10082, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А – 2 км. 418 + 126.

Превозното средство влекач „ДАФ ФТ ЦФ“, с рег. № А 8747 МР било собственост на дружеството на „Севан“ ООД, с ЕИК: 812077560, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Захари Стоянов“ № 89, като за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, бил съставен от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата № **********, с който на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

3

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая според съда не е необходимо да се прави някакъв обстоен и детайлен анализ на събраните в хода на административно – наказателното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, доколкото в процедурата по издаване на оспорения Електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява безусловно основание за отмяна на оспорения електронен фиш.

Аргументите на съда за така застъпената позиция са следните:

Съдът намира, че към датата на извършване на процесното нарушение (19.01.2022 г. в 17:13 часа) законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, но не и за констатирани нарушения по чл. 179, ал.

3б от Закона за движение по пътищата, поради което издаденият електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само въз основа на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата, актовете за установяване на административни нарушения по чл.

179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да 4 заплати таксата предвидена в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на административно нарушение се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал. 2).

Посочената разпоредба ясно, категорично и недвусмислено постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата постановява, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

С последващото изменение на текста (ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), обхватът на нормата вече е изрично разширен до нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б вкл. от Закона за движение по пътищата, което също представлява доказателство, че към датата 19.01.2022 г. санкционирането на осъщественото от дружеството „Севан“ ООД нарушение е било допустимо единствено чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на постановеното решение по дело № С – 61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro – Team и Spiral – Gep, С – 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.

3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат „глоба“ и/ или „имуществена санкция“ в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ 5 пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.

В Закона за движение по пътищата липсва друга правна норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на въззивното дружество.