Решение № 128 от 30.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20265000600238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 424 НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д. Б. Ш., депозирано чрез изрично упълномощения адв. Г. С., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1065/2025 г. по описа на ОС-Пловдив и на н.о.х.д. № 3176/24г. на РС-Пловдив и отмяна на постановените по тях присъда (с която Ш. е осъден на лишаване от свобода за срок от 1.2 години при „общ“ първоначален режим, глоба от 700 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК), и въззивно решение, потвърждаващо присъдата.

С искането са претендира двете дела да бъдат възобновени поради допуснати съществени нарушения в съдебната дейност, които били довели до порочно осъждане, и осъдителният извод да бъде заменен с оправдателен, а алтернативно – след оправдаване на Ш. по обвинението да бъде реализирана адм.наказателната му отговорност, ако се прецени, че деянието представлява адм.нарушение по ЗДвП.

При пренията осъденият и защитникът му адв. С. потвърдиха искането, без да добавят нещо ново към аргументацията в иницииращия документ.

Прокурорът от АП-Пловдив изрази бланкетно становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

1

Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като се запозна с материалите по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.

420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, но не е основателно.

Крайният съдебен акт, с който е реализирана наказателната отговорност на Д. Ш. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, не се оказа продукт на опорочен наказателен процес.

Преди да изложи своите съображения в този смисъл, ПАС намира за необходимо да отбележи, че необосноваността не е сред поводите за възобновяване на наказателните дела, както изтъкна прокурорът от АП-Пловдив, и същевременно да се съгласи със защитата, че може да прояви значение като последица от процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателствата и оформянето на вътрешното убеждение на решаващите инстанции, т.е. от нарушения на изискванията по чл. 13, 14 и 107 НПК.

В случая подобни нарушения не се наблюдават.

1. Данните по делото сочат, че осъденият зад волана на МПС е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство от спрелите го пътни полицаи. В хода на впоследствие образуваното досъдебно производство била назначена химическа експертиза, изготвена (през м. април 2024г.) съгласно всички процесуални правила. Експертизата е установила концентрация на алкохол от 0.55 промила във взетата му, пак според всички правила, и безпогрешно съхранена основна кръвна проба. Тази установена по „надлежния ред“ стойност, която е над съставомерния праг от 0.5 промила, е в съответствие с отчетените от техническото средство 0.59 промила. Въпросът, на който според ПАС инстанционните съдилища са били прави да дадат отрицателен отговор, е дали отчетеното от назначената от ПРС и изготвена през м. октомври 24г. повторна химическа експертиза намаляване на алкохолната концентрация в основната и в контролната кръвни проби (съответно до 0.36 и 0.39 промила) е опровергало досъдебния експертен резултат, послужил за изграждане на обвинителната постановка.

На централно място в жалбата се поставя неудовлетворената претенция на защитата за повтаряне на експертното изследване преди приключване на досъдебното производство.

Жалбоподателят явно не съобразява, че след изменението на съответния член от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта досъдебните органи не са длъжни да откликват на подобни желания безусловно. Вместо това на общо основание в настоящото досъдебно производство са важали основанията по чл.

153 НПК и при положение че не са реализирани предпоставките за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, експертното изследване правилно не е повторено. Отчитайки 2 това, ПРС е назначил нова химическа експертиза за изследване и на основната, и на контролната проби „за избягване на всякакви съмнения дали би могло да се касае за граничен резултат“ – вж. л. 39 гръб от първоинст.дело. Подобен повод за нова експертиза не фигурира в НПК, така че поредното изследване на пробите не е било основателно.

За пълнота на изложението ПАС ще разсъждава все пак по тази експертиза и по назначената при инстанционния контрол друга експертиза. Както беше споменато, назначената от ПРС и изготвена през м. октомври 24г. ХЕ е получила по-ниски от съставомерната стойност резултати при изследване на основната и контролната кръвни проби на Ш.. Само че пробите са били в епруветки с изтекъл (през м. септември 2024г.) срок на годност. Във връзка с този проблем ПлОС е назначил комплексна съдебномедицинска и химико-токсикологична експертиза по писмени данни, която да отговори на въпроса дали изтичането на въпросния срок на годност се е отразило върху резултата от организираното от ПРС изследване на кръвните проби, респ. да аргументира причината за разминаването в резултатите.

Комплексната експертиза е обяснила, че след изтичане на срока на годност не се гарантира ненарушаване на херметичността и невъзможността за навлизане на въздух и/или изпаряване на пробата. Експертните разяснения са в съзвучие с нормата на чл. 17, ал. 1 от споменатата наредба, според която пробите кръв за изследване на алкохол се вземат във вакуумни епруветки, съдържащи специфичен стабилизатор (натриев флуорид) и антикоагулант, като манипулацията се извършва със затворена система. Тези изисквания целят да гарантират, че пробата няма да бъде променена химически (чрез ферментация или изпарение) или контаминирана. Така че изтичането на срока на годност на епруветките елиминира гаранцията, респ. поставя под съмнение достоверността на всяка експертиза, извършена с такъв биологичен материал.

За отговор на конкретно поставените въпроси комплексната експертиза е сравнила хроматограмите от двете изследвания (априлското и октомврийското). И е установила, че пикът на етиловия алкохол (време на задържане 2.07 мин.) видимо е намалял в изследваните през м. октомври основна и контролна проби, а и при октомврийското изследване е установен нов пик от 1.32 мин., който практически липсвал в първото изследване.

Заключила е, че всичко това доказва протекъл в пробите окислителен процес. За причина е приела намаляването на остатъчния вакуум и нарушена херметичност на епруветките с изтекъл срок на годност, довели до изпаряване на част от алкохола, особено след като основната проба е била отваряна (за изготвяне на предходните експертизи).

С други думи въззивната експертиза е обяснила снижаването на промилите като естествен процес на разграждане и химическа промяна на алкохола в пробите с течение на времето. В тази връзка не може да се оформи някакво резонно възражение по отношение изведената от двете инстанции преценка, че след като първата по време (досъдебната) експертиза е изследвала взети и транспортирани по всички правила в годни вакуумирани контейнери проби, именно тя отразява реалното състояние на водача на инкриминираната дата.

3

Отделен е въпросът, че за вина на досъдебните органи не може да става и дума. Те са осигурили качествени консумативи и екзактно съхранение в задължителния тримесечен срок за пазене на пробите, а след изтичането на срока пробите все пак не са унищожени. Да, не са замразени (в който случай би се блокирал процесът на окисляване според вещите лица), но подобно задължение не им е вменено с норми от приложимата наредба.

В заключение трябва да се обобщи, че въззивната експертиза не е назначена за проверка на назначената от районния съд експертиза, както неправилно счита защитата. Тя е допълнителна по своя характер и е предназначена за набавяне на специални знания за обяснение на намаляването на промилите алкохол в съхранената кръв на жалбоподателя.

Очевидно е, че без подобна експертна информация контролиращата инстанция не би могла да стигне до истината относно въпросния феномен. Виждането на защитата, че намаляването говори за некоректност на първото изследване е лаическо и естествено не може да влезе в класическо противоречие с констатациите на авторите на комплексната експертиза.

Подобен казус и отговор на подобни възражения на защитата са развити в Решение № 278 от 09.05.2024г. по к.н.д № 345/24г. на ВКС, Второ н.о.

2. Що се отнася до показанията на полицаите, които спрели и изпробвали осъдения за употреба на алкохол с дрегер, те са събрани по предвидения ред, като ПРС е организирал пълноценни разпити. По-нататък е използвал възможностите по чл. 281 НПК за включване в доказателствения материал на техните досъдебни твърдения относно обстоятелствата, по които не могли да възстановят спомен. ПАС е съгласен със защитата, че приобщените досъдебни разпити са еднакви и в най-дребните детайли, и в граматическото построяване на изреченията, което без друго означава, че единият е послужил за основа на другия, т.е. снемането на показанията на двамата свидетели е компрометирано. Ето защо приобщените твърдения на единия и другия за криволичещо движение по пътното платно на автомобила на осъдения, а също твърдението на св. П., че Ш. лъхал на алкохол, следва да се изключат от използваемата доказателствена съвкупност.

Налице и друго нарушение на процесуалните правила, а именно окачествяването като източник на доказателствени сведения на признанието на осъдения пред полицаите (възпроизведено с техните твърдения), че е употребил алкохол. Както е известно, правото на мълчание и привилегията срещу самоуличаване са основни елементи на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ, като в случая тези права са активирани от момента на спирането за проверка и тестването с техн. средство, защото това е моментът, в който положението на лицето е „съществено засегнато“ от действията на властите (арг. от решението по тълк.дело № 3/15г. на ОСНК на ВКС на РБ). От този момент нататък лицето е трябвало да бъде информирано за своите права, включително правото на мълчание и правото на адвокатска защита. Липсата на предупреждение, особено когато лицето е в уязвимо състояние (например поради повлияване от алкохол), компрометира всяко последващо изявление, което то би направило. ЕСПЧ прави стриктно разграничение между спонтанни изявления, направени по инициатива на лицето, и такива, които са резултат от полицейска 4 намеса. В Решението по делото № 47834 от 11.05.2023 г. на ЕСПЧ е посочено, че всеки коментар/твърдение, инициирани от полицейски служители с цел събиране на информация за престъплението, се третират като формален контакт, а не като „неформална беседа“ или „разговор“. В случая, след като признанието за „изпита бира“ от страна на Ш. е направено в отговор на въпроси на полицаите, то не е имало спонтанен характер, а е представлявало изявление, получено при разпит, за което важат (а не са предоставени) съответните процесуални гаранции.

Констатирането на въпросните нарушения обаче е само първата стъпка в решаването на съдебната задача в производство по възобновяване. Като касационна инстанция ПАС няма компетентност да възприеме различна фактическа обстановка, нито правомощие за доказателствена активност, но може (и следва) да прецени дали елиминирането на един или друг източник на информация относно предмета на доказване би се отразило върху установяването на един или друг факт от този предмет. Защитата не съобразява, че нормите на чл. 422, ал. 1, т. 5 и на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК говорят не за каквито и да са, а единствено за „съществени“ процесуални нарушения. От нарушенията, свързани със събирането, проверката и преценката на доказателствата, към категорията на съществените спадат онези, без които изходът на делото би бил различен. Казано по обратен начин, касационната инстанция трябва винаги да държи във внимание дали изходът от делото би се оказал различен, когато решава дали да отмени инстанционен акт заради нарушения, свързани с доказателствения процес. Това бездруго означава да прецени мястото и ролята на отстраненото поради негодност/неинформативност доказателство или доказателствено средство сред другите от доказателствената съвкупност, а също неговото съотношение и взаимодействие с тях и въобще неговата доказателствена способност.