Определение № 22544 от 31.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22544 гр. София, 31.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №

20221110171189 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕАД срещу Ж. К. Я., М. В. В., Р. И. В., В. Р. В. и А. Р. В., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Ж. Я. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1268,77 лева – главница, от която сумата 1246,86 лева, представляваща 4/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 21,91 лева, представляваща 4/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Ж. Я. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 211,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,20 лева – главница, от която сумата 311,72 лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71 лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника В. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71 лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71 лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Ж. К. Я., М. В. В., Р. И. В., В. Р. В. и А. Р.

В., като наследници на починалите С. К. Й., Н. К. Г. и Н. К. Г., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнА.ли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр. *******************, с абонатен № ******** през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**********” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че 2 сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ж. К. Я. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Л..

Процесуалният представител признава изцяло предявените срещу ответницата искове, като заявява, че дължимите суми били заплатени в пълен размер. Твърди обаче, че процесното жилище било изцяло нейна собственост, като излага подробни съображения в тази насока.

Процесният имот бил придобит от Н. К. Г. и дъщерите й Н. К. Г. и С. К. Й. по силата на Нотариален акт № 63/23.12.1969 г. След смъртта на майката Н. Г., двете сестри – Н. Г. и С.

Й. извършили съдебна делба на процесния имот и същият бил поставен в дял на С. Й. по силата на решение от 30.12.1988 г., постановено по гр. д. № 1294/1988 г. по описа на Благоевградски районен съд, влязло в сила на 31.01.1989 г. По този начин С. Й. станала изключителен собственик на имота, а след нейната смърт, настъпила на 13.03.2022 г., същата била наследена от сина си Н.ЙО.ЙО., който починал на 09.05.2023 г. и оставил за единствен свой наследник по закон ответницата Ж. Я.. За този ход на наследяването на топлоснабдения имот ответницата узнала едва с връчване на исковата молба, тъй като не поддържала никакви отношения с братовчед си Н.ЙО. и неговите родители. В тази връзка изразява становище, че доколкото останалите ответници не били съсобственици на процесния имот, същите не следвало да отговарят и за натрупаните задължения. Ето защо моли съда да прекрати делото по отношение на останалите ответници и да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК спрямо Ж. Я.. А тъй като последната не била дала повод за образуване на настоящото производство, моли съда на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да възложи направените по делото разноски в тежест на ищеца.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. В. В. и Р. И.

В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отделни, но идентични по съдържание, становища по същата и от двете. Ответниците оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват наличието на договорни отношения между тях и ищеца. Възразяват, че никога не са притежавали вещни права върху процесия имот, като потвърждават изложената от ответницата Ж. Я. фактическа обстановка в тази насока.

Отделно от това твърдят, че никога не са живели в имота, като оспорват в същия реално да е била доставена топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

Оспорват и дължимостта на сумите за сградна инсталация, тъй като същите противоречали на европейското законодателство в областта на енергийната ефективност. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането. Молят съда да прекрати делото по отношение на тях поради недопустимост на предявените искове, евентуално – да ги отхвърли като неоснователни. Претендират направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В. Р. В. и А. Р.

3

В. за отговор, като е постъпило становище по същата чрез адв. Камен Добрев.

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че ответниците не притежавали право на собственост върху процесния имот. Второ, претендираните суми били начислени произволно, доколкото с решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. била отменена методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, приета с Наредба № 16-334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 94 от 2013 г.), на която ищецът се позовавал при определяне размера на вземанията си. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „**********” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ищецът признава, че с извършеното на 11.12.2023 г. плащане на сумата в размер на 3256,59 лева били погасени в пълен размер претенциите за главница, мораторна лихва и законна лихва, както и част от съдебните разноски.

Ответницата Ж. Я. признава изцяло предявените искове.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и всички ответници за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на всеки от ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период като законни наследници на С. К. Й., Н. К. Г. и Н.

К. Г., при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

5. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.