Решение № 119 от 13.09.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. В., 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело № 20261300500425 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 17889/20.07.2026 г., подадена от И. В. В., чрез адв. И.

Д., срещу постановление от 02.07.2026 г. на ЧСИ С.Н., рег. № 898 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20258980400446, с което е извършено разпределение на събрана по изпълнителното дело сума.

Жалбоподателят поддържа, че разпределената сума е постъпила в изпълнение на запор върху вземане, представляващо възнаграждение, получавано от него като председател на Общинския съвет – Ч., което по същество било трудово възнаграждение и поради това се ползвало от защитата на чл. 446 ГПК. Сочи, че събраната и разпределена сума следва да бъде ограничена до 1/3 от вземането по изпълнително дело № 20258980401863 по описа на ЧСИ Ст.Н., респ. иска отмяна на постановлението за разпределение и извършване на ново разпределение.

Взискателят Община Ч. оспорва жалбата и счита, че разпределението е законосъобразно. Поддържа, че жалбоподателят не оспорва самия ред на разпределение, а характера на вземането, върху което е наложен запор, като този въпрос е бил предмет на отделно произнасяне на съдебния изпълнител.

От ЧСИ С.Н. с peг. № 898 и Район на действие ОС –В. е постъпило становище /мотиви/ по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба по подробно изложени съображения.

В.ският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

1

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.462, ал.2 от ГПК от надлежно легитимирано лице - длъжника по изпълнението. Жалбата е постъпила при ЧСИ на 20.07.2026 г., разпределението е предявено на 16.07.2026 г. (л.79 от изп. дело) Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От приложеното копие на изп. д. №20258980400446, по описа на кантората на ЧСИ Ст.Н. с рег.№898 се установява, че:

Изп.д.е образувано по молба с вх.№07722/24.03.2025 г. (л.1 по изп.д) от Община Ч. с ЕИК *********, чрез пълномощника адвК.Б.С., срещу длъжника И. В. В. с ЕГН ********** от с.Г.Л., обл.В., ул. *** за принудително събиране на парично вземане по приложен изпълнителен лист, издаден на 10.03.2025 г. от Районен съд-Б. по ч.гр.дело №112/2023 г. по описа на същия съд, както следва: 5540.50 лева, представляващи получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общинския съвет-Ч. за периода месец януари - месец декември 2021 г. главница, както и 87.89 лева - лихва за забава за периода 07.02.2023 г. до 22.03.2023 г.

Покана за доброволно изпълнение на задълженията е връчена редовно на длъжника в хипотезата на чл.44, ал. 1 от ГПК (при отказ) на 16.04.2025 г. (л.24-28 по изп.д.).

По изп.дело на основание чл.458 от ГПК Държавата, представлявана от ТД на НАП Велико Търново, офис В., е присъединена като взискател за дължимите й от длъжника И. В.

В. с ЕГН ********** публични задължения в размер на 335.12 евро (актуално удостоверение по ДОПК - л.71- 72 по делото). „

С молба от 12.03.2026 г. (л.43 част II от изп.д.) взискателят Община Ч. е посочил като способ на принудително изпълнение запор върху вземанията на длъжника И. В. В. с ЕГН ********** в качеството му на взискател по изпълнително дело №20258980401863 по описа на ЧСИ Ст.Н.. Въз основа на това искане съдебният изпълнител е наложил запор на 17.03.2026 г. като длъжникът е уведомен лично на 03.04.2026 г. и е събрана сумата в размер на 1980.19 евро.

Видно от постановление от 02.07.2026 г. (л.75 по изп.д.) е изготвено разпределение на събраната /висящата/ сума. Видно от протокол /за предявяване на разпределение/ от 16.07.2026г. разпределението е редовно предявено на същата дата като страните по изп.дело са били надлежно уведомени за изготвеното постановление за разпределение и призовани за насроченото предявяване на разпределението, както следва: взискателят Община Ч. - уведомен на 03.07.2026 г. на електронен адрес на пълномощника адвокат К.Б. - л.77 по изп.д.; длъжникът И. В. В. - уведомен на 06.07.2026 г. за изготвеното разпределение и за насроченото предявяване чрез адв.И. Д. (л.78 по изп.д.); присъединеният взискател Държавата, представлявана от ТД на НАП Велико Търново, офис В. - уведомен на 03.07.2026 г. за изготвеното разпределение и за насроченото предявяване на електронен адрес - л.76 по изп.делото.

По делото не е спорно, а и от представените материали се установява, че по изпълнително дело № 20258980400446 е събрана сума в общ размер на 1 980,81 евро, от които 1 980,19 евро са постъпили в изпълнение на наложен по делото запор върху вземане на длъжника по друго изпълнително дело № 20258980401863, а 0,62 евро представляват начислена лихва по специалната сметка.

С постановление от 02.07.2026 г. ЧСИ е разпределил събраната сума съобразно реда на чл. 136 ЗЗД. Посочени са вземане на взискателя Община Ч., публично вземане на държавата, както и дължимите разноски и такси по изпълнението. Сумата е разпределена първо за разноски по принудителното изпълнение, след това за публичното вземане на държавата, а 2 остатъкът – за взискателя Община Ч..

В производството по чл. 463 ГПК съдът проверява законосъобразността на разпределението в пределите на оплакванията в жалбата. Съгласно задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, незаконосъобразността на разпределението може да се изразява в неправилно приложение на правилата относно привилегиите и реда на удовлетворяване, неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, неправилно прилагане на чл. 136, ал. 3 ЗЗД или в грешка при изчисляване на сумите. С други въпроси съдът не може да бъде сезиран при обжалване на разпределението.

Оплакването на жалбоподателя, макар да е формулирано във връзка с постановлението за разпределение, по същество се основава на твърдение, че сумите, върху които е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20258980401863, са несеквестируеми по чл. 446 ГПК. Този въпрос обаче е бил предмет на изрично произнасяне на ЧСИ с постановление от 04.05.2026 г. /л.63 изп.д./, постановено след направено от длъжника възражение, че получаваното от него възнаграждение като председател на Общинския съвет – Ч. е защитено от правилата за несеквестируемост.

С постановлението от 04.05.2026 г. ЧСИ е приел, въз основа на данните за действително получаваното възнаграждение, разликата между полагащото се и изплатеното възнаграждение и приложената съдебно-счетоводна експертиза, че получаваният доход надхвърля несеквестируемия минимум и подлежи на принудително изпълнение в съответната секвестируема част. Видно от материалите по делото, това постановление не е било обжалвано от длъжника и е влязло в сила на 20.06.2026 г.

След като въпросът относно секвестируемостта на вземането е разрешен с влязъл в сила акт на съдебния изпълнител, той не може да бъде пререшаван в настоящото производство по жалба срещу последващото постановление за разпределение, доколкото жалбоподателят не сочи порок на самото разпределение, произтичащ от неправилно определяне на реда на удовлетворяване, от неправилно приложение на чл.136 ЗЗД или от аритметична грешка.

Дори да се обсъжда по същество твърдението за несеквестируемост, същото не води до извод за незаконосъобразност на атакуваното постановление. По делото е установено, че запорът е наложен на 17.03.2026 г., длъжникът е бил уведомен лично на 03.04.2026 г., а впоследствие по запора е събрана сумата от 1 980,19 евро. При определяне на секвестируемия доход ЧСИ е отчел размера на действително получаваното възнаграждение, минималната работна заплата за съответните периоди и вече удържаните суми по друго изпълнително дело, като съобразно тези данни е приел, че събраната сума е в рамките на секвестируемия доход.

Не се установява и нарушение при самото разпределение. ЧСИ е определил общия размер на вземанията и е приложил реда на чл. 136 ЗЗД, като е поставил на първо място разноските по принудителното изпълнение, след което публичното вземане на държавата, а остатъка е отнесъл към непривилегированото вземане на Община Ч.. Отразените суми – 3

422,34 евро разноски в полза на взискателя, 164,59 евро такси в полза на ЧСИ, 1,74 евро банкови преводи и 335,12 евро публични задължения – съответстват на посочените в постановлението суми, като остатъкът от 1057,02 евро е отнесен към вземането на Община Ч..

В тази връзка не се установява нито неправилно приложение на реда на привилегиите, нито грешка в пресмятането, нито друго нарушение, което да обуславя изменение или отмяна на постановлението за разпределение.

По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а постановлението за разпределение от 02.07.2026 г. по изпълнително дело № 20258980400446 – потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 463 ГПК В.ският окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 17889/20.07.2026 г., подадена от И. В. В. с ЕГН **********, чрез адв. И. Д., със заявен съдебен адрес: гр. В., ул. „*** срещу постановление от 02.07.2026 г. на ЧСИ С.Н., рег. № 898 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20258980400446, за разпределение на събраната по делото сума.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 02.07.2026 г. за разпределение на събраната по изпълнително дело № 20258980400446 сума в размер на 1 980,81 евро.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4