Решение № 174 от 05.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. С.З., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900233 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 429, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 86 сл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. В. Г. твърди в исковата си молба, че с влязло в законна сила Споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено с Протокол рег.№195/12.05.2025 г. от о.с.з., проведено на 12.05.2025 г. по НОХД №1223/25 г. по описа на РС-С.З., подсъдимият М. А. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес в с.С., община Р., е признат за виновен за това, че на 21.01.2024 г., в гр.С.З., при управление на л.а. марка "Фолксваген", модел „Пасат“, с държ. рег.№ **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал. 1, чл.25, ал. 1, ал.2, от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.З от ППЗДВП и по непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на три лица, едно от които е ищецът Г. В. Г., чиято телесна увреда се изразява в черепномозъчна травма, причинила разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та престъпление по чл.343, ал.3, б."а", във вр.с. ал. 1, във вр.с чл.342 ал. 1 от НК на РБългария.

В молбата се посочва, че около 19:55 часа на 21.01.2024 г. на булевард „**“ ЖП надлез до завод Б., лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от виновния водач М. А. М., навлиза срещу насрещното движение, като вследствие на това навлизане на автомобила, между него и друг срещуположно движещ се автомобил, е настъпил удар - пътнотранспортно произшествие. В резултат на реализираното ПТП ищецът е посетен от екип на ЦСМП като е констатирано, че е с опасност за жИ.та и откаран с линейка до СПО за реанимиране в УМБАЛ „**“. Получените травматични увреждания са както следва: Contusio capitis; thoracis et extremitates; Contusio puimonum; contusio cerebri. В клиниката по неврохирургия УМБАЛ „**“ ищецът е постъпил на 21.02.2024 г. и е изписан на 26.01.2024 г., с болничен престой от 6 1 дни. Установени са данни за мозъчна контузия, белодробна контузия в ляво след проведен КТ на гръдния кош, без фрактури и без хемопневмоторакс, без наложащо оперативно лечение към момента на консултативните прегледи, множество травми по тялото, болезненост в левия глезен, подбедрица, рамо и лакът. Назначено е терапевтично лечение с манитол 10% Зх250мл.; сол. На гр.хлор. 0,9% 2х500мл.; вит.С 2x1 амп.; Аналгин 2x1 амп.; [ател 2x1; Сомазина 1000; Дексаметазон 2x2; Фраксипарин ,4 с.к.; Конвулекс 2x500; конкор 5мг.

1x1 сутрин; Норваск 1x1 сутрин; Кордарек 1x1 сутрин. След болничния престой за терапия в до ла са назначени: дол.Глицерол 60%-3х2с.л.; Вит.С 5002х1тб.; Квамател 40мг х1тб/дн.; Тренсметил 2х1тб.; Конвулекс 500-2х1тб.

Посочва се, че преди датата на събитието ищецът е бил изключително активен човек. Като един млад мъж, обръщаш огромно внимание, както на физическото, така и на психическото си здраве, е спортувал редовно и е бил ангажиран социално през по-голямата част от времето си. Излизанията с приятели са били ежедневен навик. Бил е изключително самостоятелен в бита си и винаги в помощ на другите.

Твърди се, че настъпилото ПТП е било внезапно и е рефлектирало върху ищеца изключително силно. На 21.01.2024 г., ищецът се е качил в автомобила на предната пасажерска седалка. МПС е започнало движението си по булевард „**“ ЖП надлез до завод Б.. Внезапно и без да има каквато и да е видимост, предимство или каквито и да е други предупреждения, ищецът е станал участник във въпросното ПТП.

Посочва се, че съС.ието на пострадалия е било изключително влошено, със загуба на съзнание и опасност за жИ.та. Травмите му са били разположени по цялото тяло. Главоболието и силните болки, разпространяващи се по тялото му, са продължили в дълъг период от време, а някои от тях продължават и до днес. Поради влошеното му съС.ие е постъпил за лечение в клиника по неврохирургия. Повече от месец излизанията от дома на ищеца са били само и единствено за осъществяването на контролни прегледи.

Активността в ежедневието, която е имал преди въпросния инцидент, е напълно преустановена. Голяма част от времето в дома си е прекарвал на легло. Повече от месец се е нуждаел от чужда помощ за обикновените битови задачи, което е в пълен разрез с активния му начин на жИ.т и помощта, която той е оказвал на другите. Всичко това, съчетано с внезапността на събитието, е довело до разтърсващи сътресения на психиката на ищеца. Ежедневните силни болки, съчетани с чувството за безпомощност са трайно залегнали в мислите му, които са довели до изключително негативни емоции, продължаващи и до момента. И до настоящия момент той преживява страхови епизоди вследствие на претърпяното събитие, сънува кошмари и изпитва силен страх при придвижване с МПС. Невъзможността му да изпълнява ежедневните си задачи са засегнали допълнително психиката на ищеца.

Настъпило е социално отчуждение, което не е преодоляно. Ищецът се е отдръпнал от своите близки, за които се чувства в огромна тежест и неудобство.

2

Сочи, че горното се явява само едно бегло описание на болките и страданията на ищеца. Настъпил е пълен разрив с неговия предишен начин на жИ.т, който се е опитвал да води - здравословно и спортувайки активно.

Претърпял е и шестдневен болничен престой.

В молбата се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.492, т. 1 КЗ, действаща към момента на увреждането, минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие от процесното ПТП, подлежащи на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца. В същото време към датата на събитието и до настоящия момент, през който тече и периода на възстановяване на ищеца, икономическите условия в страната се влошават.

Налице са изключителни инфлационни процеси и покачване на потребителските стойности на стоките, услугите и медикаментите, които обуславят в цялост размера на исковата претенция.

По отношение на претендираната от ищеца законна мораторна лихва, посочва, че последната е изчислена за периода от дата 21.01.2024 г. до дата 03.07.2025 г. и е в общ размер на 12 083.03 лв., изчислена, както следва: от 21.01.2024 г. до 30.06.2024 г., брой дни за този период - 162, годишен АП 13.79 %, лихва в размер на 3723.30 лв.; от 01.07.2024 г. до 03.07.2025г., брой дни за този период - 368, годишен АП - 13.63 %, лихва в размер на 8359.73 лв.

Основанието, на което претендира това обезщетение за забава е чл.497, ал. 1, т.2 от КЗ. Съгласно тази разпоредба, ответникът е в забава, смятано от 21.01.2024 г., тъй като е изтекъл законово установеният тримесечен срок за произнасяне по претенцията на ищеца, но размер на обезщетение не е определен и заплатен, въпреки представянето на всички изискуеми и налични документи, които да установят събитието и размера на вредите.

Предвид гореизложеното, посочва, че за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящата искова претенция срещу ответника, като моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 60 000 лв. главница за дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Прави искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 12083.03 лв., представляваща дължима законна лихва за забава върху неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 21.01.2024 г. до дата 03.07.2025 г., изчислена върху претендираната главница от 60 000 лв.

Направено е искане да се определи и да се присъди възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

На основание чл.127 ал.4 от ГПК посочва банкова сметка за заплащане 3 на дължимите суми, а именно: **, разкрита при „**“ АД, на името на адв.И. С.

С..

В срока по чл.367 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото ЗД „Б." АД, с който последният оспорва исковата молба на Г. В. Г. за предявен срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск за присъждане на законна лихва в размер на 12 083,03 лева за периода от 21.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба - 03.07.2025 г.

Ответникът посочва, че исковете са недопустими. Предявяването на застрахователна претенция е задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване и надлежно упражняване правото на иск. В случая е налице несъответствие между съдържанието на застрахователната претенция и обстоятелствената част на исковата молба. Всички факти и обстоятелства, за които ищецът не е предявил застрахователна претенция не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Исковете са недопустими, не само защото застрахователната претенция е несъответна на твърденията в исковата молба, касаещи описанието на претърпените от ищеца неимуществени вреди, но и защото в застрахователната претенция липсва искане за конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди и за обезщетението за имуществени вреди.

Счита, че ищецът е бил длъжен да посочи точно какво по размер обезщетение за неимуществени вреди претендира от застрахователя. Такова задължение ищецът има, тъй като цената на исковете за неимуществени и имуществени вреди, които той впоследствие е предявил, следва задължително да отговарят на размерите, претендирани пред застрахователното дружество.

Посочва, че цената на иска е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба при осъдителни искове, поради което и застрахователната претенция, която е базата, на която се основава искът, следва да съдържа и конкретно искане за точно определен размер на обезщетението. При иск за обезщетение за неимуществени вреди, размерът му се определя от съда по справедлИ.ст. Въпреки това, задължителен елемент от съдържанието на исковата молба по предявен такъв иск е цената на иска, тоест, точният размер на претендираното обезщетение. Пред съда не може да се иска да определи обезщетението по справедлИ.ст, без да е посочен точен размер на обезщетението, който ищецът претендира да му бъде присъден. Посочва, че застрахователната претенция също задължително следва да съдържа искане за плащане на обезщетение в конкретно определен от молителя размер. Това задължение на ищеца следва и от задължителната съдебна практика на ВКС, инкорпорирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., по т.д.№2273/2018 г., съгласно което „Според чл.496, ал.2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл.496, 4 ал.1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен - само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата." Посочва, че с посоченото решение ВКС дефинитивно е приел, че задължителен елемент от застрахователната претенция е посочването на точния размер на обезщетението за неимуществени и/или имуществени вреди, което се претендира. В случая, със застрахователната претенция ищецът не е изпълнил задължението си да посочи точен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Посочва, че в частта, с която ищецът е предявил недопустими искове, касаещи непредявени със застрахователната претенция неимуществени вреди, както и в частта, с която със застрахователната претенция не е посочен точен размер на претендираното обезщетение, следва да бъдат оставени без разглеждане, исковата молба в тази част да бъде върната на ищеца, съответно на ответника да бъдат присъдени разноски по смисъла на чл.78, ал.4 ГПК.