Решение № 261785 от 21.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 261785 Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав

На

21.12

Година 2020

В публично заседание на 17.12.2020 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 7000 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът

И.К.И. от гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **г. на У. на ответното дружество, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – „***)“ и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода ***г. в размер на 12 300 евро, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът

„КЗТ - З.“ ООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Макар и представеният от ищеца Трудов договор на А.Е., сключен между страните на ** г. да е бил изключен от доказателствата по делото поради непредставянето на превод на български език от легализиран преводач на този трудов договор, не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на основание сключен между страните в гр. П. Трудов договор № **г., последно като „**“, от **г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на * г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, като макар и в Заповедта да е вписано, че трудовото правоотношение се прекратява считано от * г., доколкото Заповедта е била връчена на ищеца на * г., съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено именно от * г, с оглед разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото с. И.С., с подадена на * г. Молба ищецът е поискал да бъде освободен от работа поради лични причини – като, както се установява от показанията на с., тази молба е била написана и подписана лично от ищеца на * г., като единствено датата на подаване на молбата е била вписана от тази с. по искане на самият ищеца, който е пропуснал да впише датата и вече е тръгвал, когато това е било установено – поради което съдът намира, че тази молба се явява редовна от външна страна, а искането на ищеца за признаването й за неистински документ – неоснователно, с оглед на което това искане ще следва да се остави без уважение.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително от ищеца е била подадена молба за прекратяване на трудовото му правоотношение и със самото издаване на процесната Заповед ответникът е приел отправеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение между тях в законоустановения 7-дневен срок от получаването му.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително самият ищец е изготвил и подписал предложението до ответника за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие и това предложение е било прието от ответника, съдът намира, че действително е било налице взаимно съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение между тях, поради което и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява недоказан по основание и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а оттук, с оглед на акцесорния им характер следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника страна направените разноски за производството по делото в размер общо на 2 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ** против "КЗТ - З." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, вх.В, ет.3, ап.31В, представлявано от У. Т. К.

З. – К., със съдебен адрес:***, ***., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № **г. на У. на ответното дружество, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „***)“ и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода ***г. в размер на 12 300 евро, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И.К.И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА "КЗТ - З." ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 500 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документ на подадената от него до ответника Молба от *** г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 31.12.2020 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.