Решение № 143 от 18.05.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 614/2022
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- Галя Иванова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 91, ал. 3, т. 5 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г, ал. 1, пр. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Добрич, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Ив. М.а при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. М.а Административно наказателно дело № 20223230200614 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „...“ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. К., обл. Д., ул. „.., представлявано от К. Д. Г., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 23-0000016 от 18.01.2022 г. на Директор РД „АА” гр. В., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, т. 6, вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно призован чрез процесуалния си представител, представляващият жалбоподателя не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
На 26.10.2021 г. св. А. С. К. и св. Б. В. И. - инспектори от РД „АА“ – В., извършили комплексна проверка на ЕТ "...“, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10760/29.05.201Зг.
В хода на проверката контролните органи установили, че на 26.10.2021 г. регистрираният търговец ЕТ „.....“, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10760/29.05.201Зг., е извършил таксиметрова дейност с водача К. М. М.ЕГН: **********, който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Извършената таксиметрова дейност е видна от пътен лист № 20/26.10.2021 г. на пътна книжка cep. „АА" № 24, заверена на 24.09.2021 г. от превозвача ЕТ "..." и отчет на водача № 2911 от 26.10.2021 г., разпечатан от монтирания в автомобила ЕТАФП № ЕС018719 с Ф.П. № 46084101.
От направена справка в информационната система на ИА „АА“ е установено, че водачът К. М. М. е имал УПГ № 506238, което е било валидно до 25.10.2021 г., след което е придобил УПГ № 734025 на дата 07.11.2021 г.
Предвид така констатираното, св. К. съставил на търговеца АУАН Сер.
А-2021, бл. № 295911/09.12.2021 г. за нарушение на чл. 34, т. 6, вр. чл. 18, ал.
1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – В. издал Наказателно постановление № 23 – 0000016 от 18.01.2022 г., с което за нарушение на чл.
34, т. 6, вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр наложил на ЕТ „....“ имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
В хода на съдебното производство от жалбоподателят са били представени писмени доказателства, че към датата на вмененото му с акта и НП нарушение, едноличният търговец е прекъснал дейност. Както и по почин на жалбоподателя е бил допуснат до разпит в качеството на свидетел и водачът К. М. М., управлявал таксиметров автомобил без да притежава валидно УПГ. Св. М. посочил, че е бил предупреден от жалбоподателят, че УПГ изтича и не следва да управлява таксиметровия автомобил, както и че е прекъснал дейността си, но св. М. на своя отговорност решил да работи в периода, като сам си попълвал предварително подпечатаните от ЕТ пътни листи.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К. и на св. И.. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, както и тези на св. М., доколкото същите са еднопосочни и последователни и не противоречат на останалите приобщени по делото писмени доказателства - Заповед РД-08-30/24.01.2020 г.; Заверено копие на Пълномощно с рег. № 11-51-3343/11.02.0202 г.; Заверено копие на Удостоверение за правоспособност № 784/2017 г.; Жалба с рег. № 52-00-51451#1/11.02.2022 г. ведно с пощенски плик 9101202042; АУАН Серия А-2021 № 295911/2021 г.; НП № 23-0000016/18.01.2022 г.,; Справка от 2 информационната система на ИА „АА“ към 09.12.2021 г.; ; Копие на пътен лист № 19/25.10.2021 г.; Копие на пътен лист № 20/26.10.2021 г.; Копие на пътен лист № 21/27.10.2021 г.; Копие на пътен лист № 22/28.10.2021 г.; Копие на отчет на водача № 2911/26.10.2021 г.; Копие на пътна книжка серия „АА“ № 24/24.09.2021 г.; Копие на Удостоверение за регистрация № 10760/29.05.2013 г.; Заверено копие на Удостоверение за декларирани данни с изх. № 0801922104033798/14.12.2021 г.; Заверено копие на Удостоверение № РД 05-38/25.01.2022 г. - 2 бр.; Заверено копие на Справка от НАП за историята на осигуряването на самоосигуряващо се лице към 14.12.2021 г. - 2 л.; Заверено копие на Декларация от 06.01.2020 г.
Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда фактическа обстановка навеждат на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – гр. В.. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.
91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, каквото безспорно качество притежава и актосъставителят.
В атакуваното НП и в АУАН нарушението е описано в достатъчна степен, за да може санкционираният субект да разбере вида и характера на вмененото му нарушение. Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от въззивника нарушение, като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество, посочени са данни за издаденото разрешение за извършване на таксиметров превоз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – осъществяване на таксиметрова дейност с водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, с което изцяло е охранено правото на защита на въззивника.
От ПРАВНА СТРАНА съдът стиган до следните изводи:
Според разпоредбата на чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници „Регистрираният търговец е длъжен да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл. 18 и са вписани в регистъра по чл. 20“.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год.
3
„Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В случая по делото няма спор, че санкционираният търговец е регистриран и притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз. В това си качество същият е имал задължение да осъществява таксиметровата дейност само с водачи, които отговарят на изискванията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год., а именно с водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
От събраните по делото доказателства непротиворечиво се установява, че на 26.10.2021 г. водачът К. М. е извършил от името на въззивникапревозвач таксиметров превоз. В горната насока са приложената към административната преписка пътна книжка, издадена на превозвача, в частност пътен лист № 20/26.10.2021 год. и прикрепения към него дневен финансов отчет свален от фискалното устройство, монтирано в автомобила.
При това положение водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а въззивният едноличен търговец е бил натоварен със задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не притежава валидно такава.
Относно наведените доводи за прекратена дейност от ЕТ в периода на нарушението, съдът ги намира за неоснователни, доколкото въпреки прекъсването на дейността, за превозвача е съществувало задължение така да организира това обстоятелство, че да не допуска други лица от негово име да осъществяват таксиметрова дейност през периода. Видно от приложените по делото пътни листи, св. М. е извършил дейност в периода 25-28.10.2021 г., още повече, че ЕТ е бил наясно и с обстоятелството, че УПГ на св. М. изтича и го е предупредил за това /според показанията на св. М./.
Ето защо съдът намира, че с едномесечното прекъсване на дейност от ЕТ, за него не отпада задължението да спазва нормата на чл. 34, т. 6 от Наредбата, още повече, че в Удостоверението му е включен и друг водач – св.
М., извършващ дейността от името на ЕТ, но за своя сметка.
Правоотношенията между регистрирания търговец /жалбоподателя/ и водача /св. М./, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор, който не губи правното си действие в случаите на временно прекъсване дейността на ЕТ.
При това положение водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а въззивникът е бил натоварен със задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не притежава валидно такава.
Административно-наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с 4 подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и съответната санкция.
От друга страна, очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на нарушение по този текст на закона са „назначи на работа“ или допусне. В случая в НП ясно е посочено, че ЕТ се санкционира за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП поради което и няма никакво съмнение за какво изпълнително деяние е наложена санкцията. Задължението на регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 34, т. 6 вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год. за таксиметров превоз. Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвтП, тъй като е издадена на основание чл. 12а, ал. 5 от същия закон.
От приложената справка /л. 16/ от Регистъра за психологически изследвания на водачите е видно, че водачът М. е имал удостоверение за психологическа годност, издадено на 25.10.2018 г. Според редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., която е действала към 26.10.2021 г., както и към датата на съставяне на АУАН и НП /ДВ бр. 41/2012 г. / валидността на това удостоверение е била три години, т. е. до 25.10.2021 г. От същата справка е видно, че следващо удостоверение за психологическа годност на водача е било издадено на 07.11.2021 г. Следователно съгласно действащата към посочения момент нормативна уредба водачът М. е извършил превоза на 26.10.2021 г., без да е имал валидно удостоверение за психологическа годност.
Следователно, като е допуснал същия да управлява МПС и да извършва таксиметров превоз, ЕТ е осъществил състава на нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.
Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c52a6b00-6b46-47ad-b5b1-c960e7eb9408