Решение № 4133 от 17.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100500072 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20251/10.11.2025 по гр.д. № 59629/2024 г. СРС е отхвърлил изцяло като неоснователен иска на „Минолби“ ЕООД с ЕИК: 201995159 и против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980 за осъждане на ответника „А1 България“ ЕАД да заплатина ищеца „Минолби“ ЕООД сумата от 0,73 лева с ДДС /0.61 лева без ДДС/, представляваща заплатена без правно основание от ищеца „Минолби“ ЕООД на ответника „А1 България“ ЕАД сума за едностранно начислени от ответника такси за услуги във фактура № 442063090/04.01.2022 г. за мобилен номер *** с период на фактуриране от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., които не са предоставени и не са ползвани от ищеца /при кредитно известие № 652959131 към фактурата/, издадена въз основа на договор № 503554975, сключен между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се посочва, че решението е неправилно, като СРС не бил изискал от ответника предходната фактура на процесната, въпреки отправено доказателствено искане. От там следвало объркването на СРС, че с процесната фактура са взети такси, по-малки за отчетния период 28.11.21-27.12.2021 г. Описаното приспадане в процесната фактура било на 3 бр. такси, което се отнасяло за предходна фактура. Двете фактури – процесната и предходната обхващали един период. Отправено е доказателствено искане, което съдът е уважил, като е задължил ответника да представи кредитно известие № 652959131.

1

В постъпилият отговор на въззивна жалба от А1 България се сочи, че жалбата е неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на СРС.

В свое определение СГС е указал на А1 България да представи кредитно известие на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, като на страната е посочено, че при неизпълнение съдът ще цени съгласно нормата на чл. 161 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

За да бъде основателен предявеният в произвоодството иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца - даването на престация, а от ответника - основанието, на което същият да я задържи. Ако основанието съществува /осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката/, искът е неоснователен. По исковете по чл. 55, ал.

1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Вземането на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се поражда както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая.

В настоящия случай спорните между страните моменти са два. На първо място, оспорва се от ответника, че именно ищецът е заплатил стойността на процесната фактура, поради което и не на него се дължало връщане на евентуално надплатената сума. По този въпрос настоящият състав е формирал практика, като приема, че на първо място следва да се посочи, че фактът на плащане от трето лице е недоказан. Не е установено трето лице да е платило сумата и то за своя сметка, като доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на ответното дружество. Дори и да се приеме, че такова е било действително осъществено, то изводите за неоснователност на 2 правоизключващото възражение няма да се променят. На следващо място, относно въпроса дали в производството по иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД е необходимо да се изследва вътрешното отношение между лицето, чието задължение се погасява, и третото лице, изпълнило задължението, е налице трайно установена практика на ВКС, според която е без значение каква е причината третото лице да извърши плащането вместо ищцовата страна. Достатъчно е ищецът да установи предаване, съответно получаване на сумата при начална липса на основание /така определение № 195 от 28.03.2010г., постановено по т.д. № 727/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО/.

По горните съображения, както правилно е приел и СРС, не може да бъде споделен доводът на ответника, залегнал и в отговора на въззивната жалба, че се доказва, че плащането е извършено от трето лице, поради което не се дължало връщане на сумата на ищеца, доколкото същият не се е обеднил, за да търси ревандикация.

Следващият според между страните момент е следният: в отговорът на исковата молба от ответника е посочено, че всички суми, начислени по фактурата, са правилно пресметнати и се дължат. Именно в негова доказателствена тежест съобразно предявения иск е доказването на това обстоятелство, а именно, че има основание да задържи изцяло заплатената сума. Твърденията са, че между страните е включено Приложение № 1 от 03.12.2021 г., като в раздел 2, т.2.1. е посочено, че параметрите на мобилната услуга за тел. *** са описани в Приложение 2. Такова е представено по делото и е било подписано на 3.12.2021 г.

От представените по делото доказателства и наведените от страните твърдения съдът прави следните фактически изводи: Между страните е подписано Приложение 1 и 2 от 14.10.2019 г. към договор 503554975. В приложение 2 за процесният мобилен телефон е посочено използването на тарифен план М клас М с допълнителен пакет 5 GB мобилен интернет на максимална скорост „промо“. Съгласно Приложение 1 от 14.10.2019 г. стойността на услугите възлиза на 5.60 лв. без ДДС МАТ и 3.50 за интернет допълнителен пакет от 5 ГБ. Страните са подписани на 03.12.2021 г.

Приложение 1 и 2, с което са променили плана за процесния мобилен телефон на М клас М /МАТ/ с допълнителен пакет от 5 ГБ за интернет, както и допълнителен пакет за трафик на данни на максимална скорост. Така заявените услуги възлизат на 6.51 лв. за МАТ, 4.00 лв. за интернет, както и 1 лв. за трафик на данни на максимална скорост. Според представеното приложение сумите са посочени без ДДС, поради което не може да бъде споделено твърдението на ответника в молба от 03.07.2025 г., че сумите са с начислено ДДС. Доколкото в подписаното на 03.12.2021 г. приложение, поконкретно в Раздел VII, т. 1 от същото, се посочва, че новият тарифен план влиза в сила с подписването на договора, то следва да бъдат пресметнати сумите за процесния период – 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., като се вземе предвид изменението в цените, настъпило с допълнителното договаряне на страните на 03.12.2021 г. Така при предходната тарифа, действаща за периода 3

28.11 до 02.12 включително – 5 дни, при 10.10 лв., дължими за периода на фактурата, стойността на услугата за един ден възлиза в размер от 0.33 лв./ден, а за 5 дни – 1.68 лв. без ДДС общо.

След предоговарянето между страните, стойността на новите услуги за целия процесен период възлиза на10.51 лв. на ден без ДДС, тоест за периода 03.12 до 27.12 общата сума се равнява на 8.76 лв. без ДДС /10.51 лв. разделени на 30 дни и умножени по 25 дни/. Общата стойност на фактурата следва да се равнява на 10.44 лв. без ДДС. Представената от страната фактура е в размер на 11.49 лв. без ДДС като не се включват допълнително начислената цена за изпращани СМС, за която според приложенията към сключения между страните договор се заплаща отделно от тези суми. Така по съглашението между страните дължимите суми за периода са в общ размер от 10.44 лв. без ДДС, а видно от фактурата са били начислени 11.49 лв. без ДДС. При тези изводи в действителност е налице надплащане от дължимото по договор между страните. Доколкото доказателствената тежест да установи, че цялата сума във фактурата, която А1 България е издал, се е дължала, лежи върху ответника А1 България, настоящата инстанция намира, че такова доказване за дължимост на сума за процесния период над 10.28 лв. до начислените 11.49 лв. без ДДС не бе проведено.

В действителност по представената по делото фактура е налична графа „върната сума“, за която се твърди, че е била именно надплатената по фактурата сума, съдът счита, че не може да се сподели извода на СРС, че тази върната сума е била именно отстъпката по процесната фактура и, че същата е в по-висок размер от исковата претенция. Това е така, доколкото в графата „върната сума“ изрично се посочва, че тази стойност се формира „от такси по предходна фактура“ (3бр.), а не по процесната такава. Още повече посочената върната сума не съвпада със стойността, която е следвало да бъде върната по процесната фактура.

Доказателство в подкрепа на твърдението, че по процесната фактура има неоснователно надплащане, е представеното от ответника писмено доказателство на л.60 лице и гръб от делото на първоинстанционния съд.

Същият съдържа неблагоприятно за страната изявление, че в част от фактурите към А1 България е налице надплащане. На гърба на представения документ се съдържа изброяване на услуги, за които е налице надплащане, като на ред 27 от таблицата е посочен процесният мобилен номер, като за него е указана начислената стойност по процесната фактура от 11.49 лв. с посочване, че коректната стойност е друга.

По горните съображения настоящата инстанция намира, че от страна на ответника, чиято е и доказателствената тежест за това обстоятелство, не бе проведено пълно и главно доказване, че заплатената му сума от ищеца е дължимо платена за размера на 10.44 лв. до начислените 11.49 лв. Доколкото искът е за 0.61 лв. без ДДС или 0.73 лв. с ДДС, то същият следва да бъде уважен в пълен размер.

Предвид всичко изложено въззивната жалба се явява основателна, а решението на СРС следва да бъде отменено.

4

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца и за двете инстанции. Пред СГС са претендирани такива за 25 лв. – държавна такса, както и 100 лв. адвокатски хонорар. В молба от ответника, постъпила преди проведеното открито заседание, е отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, както и служебно известното на съда обстоятелство, че между същите страни, за същите обстоятелство, но за различни периоди и мобилни телефони, са предявени голямо количество самостоятелни искове всеки за стойност под 1 лв., както и, че представяните молби и доказателства по всички дела са сходни, без особено различие нито в твърденията, нито в цитираната практика, нито в изложението, както и факта, че по делото е проведено 1 съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца, настоящата инстанция намира, че справедлив размер се явява този от 20 евро за процесуално представителство на ищеца пред СГС.