Акт от 27.07.2023, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№198 гр. Велико Търново, 27.07.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н. изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 655 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Община Велико Търново с ЕИК *********, административен адрес гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ №2, чрез кмета на общината срещу Заповед № 290/ 23.09.2022 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на „Изпълнителна агенция по околна среда“ /ИАОС/, с която на основание чл. 12, ал. 4 /отм./ от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци /Наредбата/, сега действащ чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7/ 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци /Наредба № 7/, Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за календарната 2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като съществено процесуално нарушение се сочи липсата на мотиви в акта, тъй като същият съдържа бланкетно цитиране на правни норми без конкретна относима фактология. Счита за недоказано изпълнението на чл. 12, ал. 2 /отм./ от Наредбата, според което до 30.09.2017 г. следва да е публикувана информация за предходната година по общини за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО за 2016 година. По същество изтъква, че § 15 от ПЗР към ЗУО не въвежда законово задължение от вида на цитираното в оспорената заповед – до 31.12.2016 г. да е постигната подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко 40 на сто от общото им тегло, като счита, че целта за тази година е 25 на сто от общото тегло на отпадъците. Навежда съображения, че ползваните от ИАОС данни са предоставени от търговци, извършващи дейности по събиране на отпадъци, но различни от тези, с които Община Велико Търново е сключила договор за организирано сметосъбиране. Твърди, че такива търговци са регистрирани на територията на общината, но приемат и обработват отпадъци и от други общини, а съобразно използваната от органа методология, подадените от тях данни обуславят некоректен резултат при изчисленията на постигнатата подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, претендира се присъждане на направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят чрез ***А.М. и чрез Д.Й.– директор на Дирекция „Правно обслужване и управление на собствеността“, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В представена по делото писмена защита доразвива съображенията за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът – изпълняващият длъжността изпълнителен директор на „Изпълнителна агенция по околна среда“, чрез ***С.Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като при издаването й са спазени всички административнопроизводствени правила и същата е в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон. Излага съображения, че правилно са изчислени изпълнението на целите на общината в съответствие с нормативните изисквания, при стриктно спазване както на ЗУО, така и на цитираните в закона разпоредби на общностното право, което обстоятелство се подкрепя от заключението на приетата по делото комплексна съдебна експертиза. Подробни аргументи развива в придружаващото писмо към преписката, в съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на спора е Заповед № 290 от 23.09.2022 г. на и. д. изпълнителен директор на „Изпълнителна агенция по околна среда“, с която Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за календарната 2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%. До издаването на тази заповед се е стигнало, след като с Решение № 179/ 20.07.2020 г. по адм. дело №153/ 2019 г. на АСВТ, потвърдено с Решение № 13661/ 04.11.2020 г. по адм. д. № 9973/ 2020 г. на Върховен административен съд, е отменена Заповед № 50/ 05.02.2018 г. на изпълнителния директор на „Изпълнителната агенция по околна среда“ в частта й, с която Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал.1, т. 1 от ЗУО, и преписката е върната за ново произнасяне.

Видно от представената административна преписка, в началото на 2017 г. в ИАОС са подадени годишни отчети за отпадъци по общини за 2016 г. от „Анес 96“ ООД, „БалБок инженеринг“ АД, „Валемос“ ЕООД, „Веко ойл“ ЕООД, „Дими трейдинг“ ЕООД, „Ей и джи консулт“ ЕООД, „Еко трейд“ ЕООД, „Екологика България“ ЕООД, ЕТ „Ажур – М. Чонева“, ЕТ „Кристал – Ганев – Геолги Петков“, „Инвест стил“ ЕООД, „Крис Р“ ЕООД, „Кристиян 2012“ ЕООД, „Лидл България“ ЕООД, „Мегапорт“ ЕООД, „Метален борд“ ЕООД, „Монопол – север“ ООД, „Норд 2 Авто“ ЕООД, „Рестийл“ ЕООД, „Ровотел стийл“ ООД, „Рот метал“ ООД,, „Си метал“ ЕООД, „Тип топ куриер“ АД, „Трансавто“ ЕАД, „Търговска метална компания – Горна Оряховица“ ЕООД, „УОН“ ЕООД, „Феникс ВТ“ ЕООД, „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД и „Хелтрек“ ЕООД.

През 2020 г., след постановяване на Решение № 179/ 20.07.2020 г. на АСВТ и преди произнасянето на ВАС, с Писмо изх. рег. № 12-269-1/ 28.08.2020 г. /л. 101 от делото/ от общината е предоставена на ИАОС информация за „коректните“ количества отпадъци, касаещи изпълнението на целите, като е поискано те да бъдат съобразени при публикуването на новата информация по чл. 12, ал. 2 /отм./ от Наредбата. „Коректните“ според общината данни са обосновани от Годишни отчети за отпадъци за 2016 г., подадени в ИАОС с Писмо № 93-311-3/ 08.03.2017 г. /л. 102 от делото/ на ДЗЗД „Регионално депо – Велико Търново 2015“, което дружество не фигурира сред цитираните по-горе търговски субекти.

След влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена първоначалната заповед на ИАОС, с Писмо изх. № 3125/ 11.08.2022 г. Община Велико Търново е уведомена от ИАОС, че е публикувана обобщена информация по чл. 12, ал. 2 /отм./ от Наредбата, необходима за изчисляване на целите на общините по чл. 31, ал. 1 от ЗУО, касаеща Община Велико Търново за календарната 2016 година. Към писмото е приложена таблична разпечатка с данни. От общината е подадено Възражение изх. № 12-259-4#1/ 24.08.2022 г., че обявените в сайта на ИАОС количества отпадъци не съответстват на отчетените количества от Община Велико Търново, като се уточнява, че с Писмо изх. рег. № 12-269-1/ 28.08.2020 г., общината е предоставила информация за коректните количества, касаещи изпълнението на целите. Допълнително е оспорен произходът на информацията за количествата отпадъци и начинът на калкулирането им, като е поискана информация за тяхното изчисление по колони. Възражението на общината е прието за неоснователно с Писмо изх. № 3534/ 19.09.2022 г. на ИАОС в което са изложени подробни доводи за методологията на изчисляване на целите на общините – Метод № 4 от Приложение № 1 на Решение на Комисията от 18.11.2011 г., и не е намерено основание за изменение на публикуваната информация. Като източник на ползваните статистически данни е посочен НСИ, а на административните – ИАОС, която ги е получила по съответния ред от лицата, осъществяващи дейности по управление на отпадъците. Посочено е, че въз основа на така получените данни ИАОС е обобщила и публикувала информацията, необходима за изчисляване на целите на общините по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Изложено е, че количествата, подадени от общината с Писмо изх. рег. № 12-269-1/ 28.08.2020 г. са с неясен произход. Последвало е издаването на Заповед № 290/ 23.09.2022 г., с която Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за календарната 2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%. Като мотив за издаване на заповедта е посочено, че съгласно § 15 от ПЗР към ЗУО, целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, която следва да бъде постигната за календарната 2016 г. е най-малко 40 на сто от общото им тегло.

Отбелязано е, че в случая тази цел не е постигната, като постигната степен на рециклиране е определена при използване на методологията по § 4 от ПЗР на Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците /отм./, съгласно която същите се изчисляват по Метод 4 от Приложение № 1 на Решение на Комисията от 18 ноември – въз основа комбинирането на административни и статистически данни.

Посочено е, че органът не е използвал информацията, предоставена с изх. № 12-269-1/ 28.08.2020 г. на Община Велико Търново, тъй като данните, подадени за годината от ДЗЗД „Регионално депо – Велико Търново 2015“, оператор на инсталация за сепариране, са с неясен произход. Заповдта е доведена до знанието на адресата й с Писмо изх. № 3539/ 27.09.2022 г., като липсват доказателства за момента на връчването му.

От Община Велико

Търново е инициирано оспорване на заповедта с жалба изх. № 12-259-7#2/ 10.10.2022 г., подадена чрез ИАОС до Административен съд – Велико Търново, като в преписката няма доказателства за момента на постъпване на жалбата при ИАОС. Във връзка с тази жалба е образувано настоящото съдебно производство. С Определение от 24.10.2022 г. е разпределена доказателствената тежест, като на ответника е указано, че в негова тежест е да установи фактическите основания за определянето на посочената в оспорената заповед постигната степен на рециклиране и изпълнението на законовите изисквания при издаването на административния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника са представени документи от административната преписка, като неколкократно от съда е изисквано попълване на преписката. По искане на жалбоподателя по делото е допуснато изготвянето на комплексна съдебна експертиза от вещо лице еколог и от вещо лице икономист-плановик. Според поставените въпроси експертите са изследвали количеството отпадъци, образувани и предадени за оползотворяване от лица, притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи отпадъци с битов характер, разположени на територията на Община Велико Търново за календарната 2016 година. Дали са становище кои са лицата, които са подали информацията в ИАОС, съответствието на данните за 2016 г., обобщени от ИАОС, и тези, подадени от самата община пред НСИ и ИАОС; процентът битови отпадъци за Община Велико Търново през 2016 г. спрямо общото количество на битовите отпадъци на територията на общината през същия период, като са посочени по видове и количество за кои не е достигнат съответният процент. Заключението е прието без оспорване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, срещу подлежащ на оспорване акт. В представената преписка няма доказателства за момента на връчване на обжалвания акт и за този на постъпване на жалбата при „ИАОС“ – гр.

София. Според справка на съда в официалната интернет страница на Министерството на околната среда и водите https://www.moew.government.bg/ заповедта е била обявена там на 27.09.2022 г. Съобразно тази дата, която съвпада с датата на придружителното писмо, с което заповедта е изпратена на Община Велико Търново, и датата на извеждане на жалбата от деловодството на общината, оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.