Определение № 1786 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1786 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900380 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. К., действаща лично и като законен представител на малолетния В. М. П., срещу решение № 1237/30.10.2025 г. по в.гр.д. № 1927/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски окръжен съд в частта, с която предявените от касаторите срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД искове по чл.432 КЗ са отхвърлени за разликата над сумите от по 75 000 лв. до пълния размер от по 100 000 лв., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане на законната лихва. Сочи се, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Основното съображение за неправилност на въззивното решение се извежда от довода, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин наличието на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия Мартин П., който е починал в резултат на процесното произшествие.

Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че непоставянето на предпазен колан от пострадалото лице стои в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Според касаторите не са представени доказателства, от които да се установява, че ако пострадалият бе ползвал предпазен колан, не би настъпил леталният изход.

Наведен е и довод, че решаващият съд неправилно е определил на 50 % степента на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД. Не са изложени мотиви в обжалваното решение защо е приет толкова висок процент на съпричиняване. По отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва са наведени доводи, че са представени доказателства за факта, че към 12.05.2023 г., когато е сключено споразумението с ответника, той е бил в известност за 1 настъпване на процесното събитие. Непосочването на банкова сметка в писмената покана на ищците не е основание за отхвърляне на претенцията за законна лихва, доколкото застрахователят е отказал да плати претендираното застрахователно обезщетение като недължимо. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения, защото не са били изследвани в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Иска се от касаторите да се отмени въззивното решение в обжалваните части и предявените от тях искове да се уважат за разликата от по 75 000 лв. до 100 000 лв., както и да им се присъди законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя.

Ответникът по касационната жалба – „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Бикова /пълномощно на лист 282/, е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са спорни елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ - противоправно и виновно деяние на водача на В. К. П. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. СА 1403 РВ - застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, причинил на 06.08.2022 г. ПТП, довело до смъртта на Мартин К. П., който е баща на ищеца и живеещ на съпружески начала с ищцата към настъпване на процесното събитие. Част от релевантните факти са установени и от присъда №15/26.03.2024 г. по НОХД № 55/2024 г. на СОС, с която В. К. П. е признат за виновен в това, че на 06.08.2022 г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в района на 27-ми километър, в землището на с.

Литаково, община Ботевград, област Софийска, с посока на движение от с.

Литаково към гр. Ботевград, при управление на л.а."Фолксваген Голф" СА 1403 РВ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", и по непредпазливост е причинил смъртта на Мартин К. П..

Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за наличието на принос от страна на пострадалото лице. Решаващият съд е приложил критериите по чл.52 ЗЗД и е приел, че дължимото обезщетение на всеки един от ищците възлиза на 150 000 лв.

По възражението за принос въззивният съд е приел за установено от 2 събраните по делото гласни доказателствени средства, протокол за оглед на местопроизшествие от 06.08.2022 г., както и от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че при настъпване на процесното произшествие пострадалият е пътувал на задната дясна седалка в управлявания от делинквента лек автомобил "Фолксваген Голф", движещ се от село Литаково към гр. Ботевград. Платното за движение е било двупосочно, с обща широчина 7,20 метра, а в ляво и дясно е имало каменисти банкети - с широчина по 1,80 метра, без наличие на хоризонтална маркировка. В зоната на произшествието по посоката на движение на автомобил а са били поставени пътен знак "А2" - "Опасен завой наляво", и пътен знак "В24"- "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". Управляваният от причинителя на вредата автомобил с десните си гуми плавно е навлязъл в десния банкет, а водачът е опитал да противодейства и е завъртял волана наляво, в резултат на което автомобилът е навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно движение. След това водачът рязко е навил волана надясно, от което челната част на автомобила се е насочила към десния банкет, но автомобилът е започнал ротационно движение около вертикалната си ос по посоката на часовниковата стрелка. Така автомобилът е преминал през дясната пътна лента, след това през крайпътното пространство и с десните си гуми е навлязъл във водосточната канавка, където се е преобърнал надлъжно през дясната си странична част по таван. Към момента на преобръщането автомобилът с челната си лява част е достигнал до дънера на дърво, в което се ударил с челната си лява странична част и се приплъзнал по него. В този момент тялото на пострадалия, който е седял в областта на задната седалка, поради центробежните сили от преобръщането е изпаднало от автомобила през стъклото на задната лява врата, а в следващия момент автомобилът с тавана си е паднал върху тялото на пострадалия в областта на главата му. Въз основа на направените от в.лице автоексперт фактически констатации въззивният съд е приел за установено, че първопричината за настъпване на произшествието произтича от поведението на водача, който не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлявания от него автомобил, поради което е навлязъл в дясното крайпътно пространство. Преди да започне да оставя следи от гуми процесният автомобил се е движил със скорост около 90 км/час, а в момента на удара в дънера на дървото скоростта му е била около 40 км/час. Прието е за установено въз основа на заключението на в.лица, че настъпилите от произшествието увреждания са несъвместими с живота на пострадалия и представляват непосредствената причина за леталния изход.

Въззивният съд е приел, че от заключението на повторната КСМАТЕ се потвърждават изводите на първоначалната КСМАТЕ, но се установява и че първоначално е настъпил ударът на автомобила в дървото, след който поради сложни ротационни движения тялото на пострадалия е изпаднало през прозореца на задната лява врата на автомобила, а след това главата му е била притисната между земята и автомобила. В това заключение е посочено от вещите лица, че при ползването на обезопасителен колан пострадалият със сигурност нямаш е да изпадне от автомобила и да получи тежката черепномозъчна травма, довела до смъртта му. Разяснено е от в.лица, че 3 предпазният колан не позволява на тялото на пасажера или н а водача да изпадне от автомобила при преобръщане, поради което при неговото поставяне биха се избегнали травматичните увреждания, настъпили извън автомобила. В дадените от в.лица обяснения пред съда те с а пояснили, че травмите нямаше да са с летален изход, ако пострадалият е бил с поставен колан.

Решаващият съд е възприел фактическия извод на в ещите лица, че ако в конкретния случай пострадалият бе поставил предпазен колан, тялото му нямаше да изпадне от автомобила и да настъпи леталният край.

За определяне на обективния принос на пострадалия въззивната инстанция е извършила съпоставка между неговото поведение, което е прието, че е в нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, и това на водача на автомобила, който е извършил нарушение на 20, ал. 1 ЗДвП . Съобразено е обстоятелството, че извършеното от водача на автомобила нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП представлява първопричината за възникване на процесното ПТП, но е отчетено, че в конкретния случай правилно поставен предпазен колан от пострадалия не би позволил тялото му да изпадне от автомобила. При тези факти въззивният съд е приел, че допуснатото от увредения нарушение обосновава степен на съпричиняване в размер на 50%. При тази степен на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД исковете са приети за основателни до размерите от по 75 000 лв., а за разликата до 100 000 лв. решението на окръжния съд за отхвърлянето им е оставено в сила.

По отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва въззивната инстанция е намерила, че са неоснователни. Констатирано е, че ищците не са изпълнили изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ за представяне н а точни данни за банковата сметка, по която да плати застрахователят, поради което решаващият съд на основание чл.380 ал.3 КЗ е приложил последиците от забавата на кредитора и е приел, че не се дължи от застрахователя лихва по чл.409 КЗ.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – 1. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?“

2 „Необходимо ли е да се докаже приносът за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД?“

3. „Ако не е доказано категорично и безспорно, че коланът във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице доказателства, че е възможно с поставен колан да настъпят други телесни увреждания, които да доведат отново до летален изход, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такъв?“

4. „Длъжен ли е съдът при преценката относно експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, да изложи мотиви, 4 обосноваващи преценката му за годността на всяко от експертните заключения, като се аргументира защо възприема или не едно от тях?“ 5. „Следва ли всички факти, които имат отношение към прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на делото?“ 6. „При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?“

7. „При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“

8. „При определяне на степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“ 9. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“