Протокол № 619 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 619 гр. Варна, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500191 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:03 часа се явиха:

Въззивникът Т. А. М., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Л. Р., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Въззиваемият С. С. С., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.

Д. И., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Вещо лице И. А. Х., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. И.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

1

Съгласно Определение №1328 от 12.03.2025г.

С оглед оплакванията в жалбата и наведените в отговора на исковата молба твърдения Съдът дава възможност на ответницата да уточни твърденията си как е придобила процесния имот - дали въз основа на реституция по ЗСПЗЗ с решението от м. юни 1999г. или по давност, с оглед другата група изложени твърдения и предвид представения констативен нотариален акт от 2023 год. за собственост по давност, включващ и процесния имот № **.

АДВ. Р.: В отговора на исковата молба колегата е записал, че ответницата претендира имота на основание реституция и основание давностно владение, т.к. имаме признато право на възстановяване със съдебно решение от 1993 г., в което не са описани точните граници на имота, но са описани площта и местността. Съответно имаме издадено решение от Поземлена комисия от 1999г., в което също не са описани конкретните граници, но е описана местността и площта. Въпреки всичко трябва да имаме предвид, че в съдебното решение са описани граници макар и не в диспозитива на решението, а в мотивите, но имаме описани граници. Дълго време няма изготвен план по §4, а имотите видно са в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Заявяваме и двете основания. Претендираме първо собственост по реституция.

След това е установено давностно владение върху имота с разпит на трима свидетели.

Давност от както ни е възстановен имота, т.е. от 1993г. Смятам, че имотът е възстановен от 1999г., но претендираме давност от 1993г. Това, което аз съм изчела по делото и съм разбрала, е че всъщност имотът е бил внесен в ТКЗС към 1976 г. Бащата на моята доверителка е останал да го ползва. Намерихме документи в Държавния архив, които трябва да ги видите за да можем да направим тези твърдения и след като имотът е бил внесен в ТКЗС след това възстановяването става със съдебното решение от 1993 г. Моята доверителка твърди давностно владение на имота след постановяване на съдебното решение от 1993г. на Районен съд - П., с което е признато правото ни да си възстановим собствеността върху 10 дка земеделска земя, включително и процесния имот **, който е част от тези 10 дка.

Извинявайте, аз ще остана на уточнението, което е дал колегата в първото заседание, че присъединява владението си към владението на родителите.

Правя последно уточнение, което моля да се счита за меродавно, а именно, че моята доверителка е собственик на процесния имот като част от имота от 10 дка въз основа на давностно владение с начало на владението от 1993г. след постановяване на съдебното решение на Районен съд – П.. На първо място претендираме, че имаме 2 възстановена собственост.

АДВ. И.: С оглед изложеното от процесуалния представител на въззивницата в настоящото производство единственото, което мога да кажа, е че ние оспорваме двете основания, които се твърдят, а именно реституция и давност, т.к. моят доверител от 1966г. е установил владение и никога не е губил владението на процесния имот. Този имот, който той владее към настоящия момент никога не е внасян в ТКЗС. Не са били извършвани никакви отчуждителни процедури по отношение на него, т. е., имотът не е бил отнеман, не е внасян в ТКЗС, в ДЗС или друга кооперативна организация.

СЪДЪТ дава възможност на ищеца, настоящ въззиваем да уточни от кого е купил имота.

АДВ. И.: Той е купил с неформален договор, както съм навела и в исковата молба, имота от лице на име И.Д. и го е купил през 1966 г., когато е излязъл от казармата и от този момент нататък осъществява фактическа власт върху имота като собствен, не е деклариран имота. Както казах и по – рано този имот не е внасян в ТКЗС и фактическата власт е осъществявана единствено от моя доверител. Твърдим давност, която е упражнявана трайно, непрекъснато и явно.

АДВ. Р.: Поддържаме въззивната жалба на всички изложени в нея основания.

Във връзка с изложеното направихме справки в Държавния архив и установихме, че в списъка на стопанството и заетите в селското стопанство лица фигурират имената на бащата на моята доверителка. Също така се запознахме с устав на ТКЗС, в който е записано, че собствениците на имоти, които са внесли имотите си в ТКЗС –то, имат право да ги обработват. Такъв е именно случая с моята доверителка, защото баща й внася имота си в ТКЗС и след това те му позволяват да остане и да си го обработва този имот. На стр.3 е записано неговото име, че обработва имот от 10 дка. Във връзка с изясняване на предмета на делото считам, че това е много важно, защото има едно представено удостоверение, че имотът не е внасян, че не е намерен този човек като лице, което е внесло имота в ТКЗС. Мисля, че тези документи опровергават точно това твърдение. Възможно е, наистина има много папки в ТКЗС „Б.Ж.“ и на АПК –то, но много трудно се намират във всички папки различни документи. Така, категоричен списък кои хора са влезли в ТКЗС –то няма запазен в нито една от папките.

АДВ И.: Аз не съм се запознала с тези документи, но считам, че срокът за 3 представяне на такива доказателства е преклудиран, поради което Ви моля да не ги приемате.

СЪДЪТ дава възможност на адв. Р. да изложи твърдения за причините относно несвоевременното представяне на представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства.

АДВ. Р.: Тъй като не съм процесуален представител на страната от първа инстанция, но предполагам, че съобщението от Държавен архив е пристигнало по късно, че няма записано такова лице, което да е предало имотите към ТКЗС и тя не е могла да реагира по този начин. Ние направихме много задълбочено търсене в архивите и категоричен списък не намерихме, не знам на какво основание са го дали.

СЪДЪТ като взе предвид становището на адв. Р., относно причините за представянето едва в днешно съдебно заседание на писмени доказателства Правилник за личното ползване на земята при АПК „Б.Ж.“ – П. и списък на стопанствата от общото преброяване на посевите върху неполивни поливни площи, селскостопанските животни и заетите лица в селското стопанство към 15.VI.1955 г., намира изложените причини за неуважителни, а искането на страната - за преклудирано, поради което и представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства не следва да бъдат приобщавани към доказателствата по делото.

Водим от горното Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р. за прилагане към доказателствата по делото на представените в днешно съдебно заседания копия от следните документи: Правилник за личното ползване на земята при АПК „Б.Ж.“ – П. и списък на стопанствата от общото преброяване на посевите върху неполивни поливни площи, селскостопанските животни и заетите лица в селското стопанство към 15.VI.1955 г. – 3 стр. и прилага същите към кориците на делото.

АДВ. Р.: Имам още едно доказателствено искане. Община П. няма никакви запазени документи по отношение на земите по §4, няма доказателства за планове, в които са внесени. В Общинска собственост - гр. П. намерихме единствено този 4 документ, където се казва, че А.Х.М. е записан на основание съдебното си решение от 1993 г. в този протокол на Общинска собственост. Има значение във връзка със заключението на вещото лице.

АДВ. И.: По отношение на това писмено доказателства твърдя, че срокът е преклудиран. Още повече, че на тези листи аз не виждам да изхождат от някаква институция. Пише „инж.С.П. – Общинска собственост“, но не виждам някакво лого на институцията. За мен е неясно какво е това. Още повече, че в кориците на делото безспорно има решение на съда. Аз не считам, че това доказателство променя нещо.

Съдът по направеното доказателствено искане счита следното:

Представеният документ не е ясно от кого изхожда. Освен това искането за събирането му е преклудирано и на следващо място, доводите наведени от процесуалния представител на въззивницата в днешно съдебно заседание относно какви данни съдържа този документ нямат отношение към предмета на повдигания правен спор поради, което и Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р., процесуален представител на въззивницата за прилагане към доказателствата по делото представеното от нея в днешно съдебно заседание копие на списък на лица с посочени номера на имоти и местности, в което е отразено лицето А.Х.М. и ръкописно е изписан текста „инж.С.П. – Общинска собственост, ет.2, ст.216“ и прилага същото към кориците на делото.

АДВ. Р.: Други искания по доказателствата нямам.

АДВ. И.: Нямам други искания.

СЪДЪТ докладва писмо с вх.№7904 от 19.03.2025 г. от Областен управител на областен административен център - Варна, в което се съдържа отговор в изпълнение на указанията дадени на Областна управа с Определение №1328 от разпоредително заседание от 12.03.2025 г., относно това налице ли е процедура по изработване и приемане на ПНИ на м. „Ф.“ землище гр. П. или ако „не“, предвижда ли се такава изобщо.

АДВ. Р.: Запозната съм с писмото.

5

АДВ. И.: Не съм запозната с писмото.

СЪДЪТ дава възможност на адв. И. да се запознае с постъпилото писмо от Областен управител.

АДВ. И.: Да се приеме писмото.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо с вх.№7904 от 19.03.2025 г. от Областен управител на областен административен център – Варна.

СЪДЪТ с Определение №1328 от разпоредително заседание от 12.03.2025 г. е постановил повторно изслушване на вещото лице инж. И. А. Х., изготвил заключението по съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице инж.И. Х. след снемане на самоличността му: