Решение № 1012 от 09.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100900301 по описа за 2023 година

СГС е сезиран с искова молба от „Е.С.“ ООД, с която е предявен срещу „А.“ ЕООД иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника на 26.03.2018 г. договор за заем, по който е предоставил в заем сумата от 340 000 лв., преведена по банков път на 30.03.2018 г., която ответникът се е задължил да върне до 31.12.2019 г.

Сочи се от ищеца, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да върне получената в заем сума. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от 34 000 лв. – частично от 340 000 лв.

Ответникът не е подал писмен отговор и не взема становище по предявения иск.

Представен е договор за паричен заем от 26.03.2018 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави на ответника сумата от 340 000 лв., а ответникът се е задължил да върне тази сума до 31.12.2019 г.

С анекс от 30.03.2018 г. страните са се съгласили, че на посочената дата ответникът е получил сумата от 355 000 лв., от която сумата от 30 000 лв. да се прихване като плащане по договор за заем от 30.01.2018 г., по който ищецът е длъжник, а останалата част от преведена сума да се счита за плащане по договора за заем от 26.03.2018 г.

Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 30.03.2018 г., в което се сочи, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 355 000 лв. – по договор.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни 1 изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД.

Установи се от представения по делото договор за паричен заем от 26.03.2018 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави на ответника сумата от 340 000 лв., а ответникът се е задължил да върне тази сума до 31.12.2019 г. Доколкото при сключване на договора сумата не е била предадена, съдът намира, че заемното правоотношение не е възникнало автоматично с постигането на съгласие между страните, защото договорът за заем е реален.

В представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 30.03.2018 г. се сочи, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 355 000 лв. – по договор. От страна на ответника не са повдигнати възражения, поради което съдът приема, че сметката му е била заверена с посочената сума, т.е налице валидно безкасово плащане по смисъла на чл.305 ТЗ.

С анекс от 30.03.2018 г. страните са се съгласили, че на посочената дата ответникът е получил сумата от 355 000 лв., от която сумата от 30 000 лв. се прихваща като плащане по договор за заем от 30.01.2018 г., по който ищецът е длъжник на ответника, а останалата част от преведена сума се счита за плащане на ищеца по процесния договор за заем от 26.03.2018 г. С извършеното безкасово плащане на сумата от 325 000 лв. е настъпил предвиденият в нормата на чл.240 ал.1 ЗЗД правопораждащ заемното правоотношение факт – реалното предаване на парите. При тези факти съдът намира за доказано, че между страните е възникнало заемно правоотношение, по което ищецът е предал на ответника сумата от 325 000 лв., а ответникът е поел насрещното задължение да върне сумата до 31.12.2019 г.

Според съда задължението на ответника възлиза на 325 000 лв., защото на този размер възлиза преведената от ищеца по процесния договор сума. В анекса от 30.03.2018 г. страните изрично са се съгласили, че по процесния договор преведената от ищеца сума възлиза на разликата между 355 000 лв. и сумата от 30 000 лв., защото сумата от 30 000 лв. служи за погасяване на дълг на ищеца към ответника по друг договор.

От страна на ищеца не се представиха доказателства за това да е предал на ответника по процесния договор за заем други суми до пълния уговорен размер от 340 000 лв., поради което съдът намира, че вземането на ищеца възлиза до размера от 325 000 лв. Макар и договорът да е сключен за 340 000 лв. и ищецът да е превел на ответника сумата от 355 000 лв., доказателствата по делото сочат, че по процесния договор за заем е преведена сума от 325 000 лв., поради което до този размер възлиза вземането на ищеца.

От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за връщане на получената в заем сума след настъпване на падежа на 31.12.2019 г., поради което искът е доказан по основание.

2

Ищецът претендира сумата от 34 000 лв., поради което съобразно диспозитивното начало в гражданския процес толкова следва да му се присъди.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.Ботевград, ул.“****, да заплати на „Е.С.“ ООД, EИК ****, гр.София, бул.“****, на основание чл.240 ал.1 ЗЗД сумата от 34 000 лв. – частично от 340 000 лв. по договор за заем от 26.03.2018 г., ведно със законната лихва от 13.02.2023 г. върху присъдената сума до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 1360 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3