Решение № 4416 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4416 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330102778 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата С. А. Д. е предявила против „ЮтеКредит България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 2 500 лв. - вземане по Договор за кредит № ***** г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 2 500 лв., срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата на 30 месечни вноски за периода от 18.05.2023 г. до 18.10.2025 г., ведно с начислена такса за разглеждане от 889, 28 лв. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите – 53, 89 %. Твърди, че по отношение на сключения между страните договор следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в който изчерпателно е посочено какво следва да бъде съдържанието на договора за кредит. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите, като таксата за разглеждане, която представлява скрито възнаграждение по кредита, не е включена в посочения в договора годишен процент на разходите. Поддържа, че договорът е недействителен, доколкото в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК не е предвидено правото на потребителя по всяко време да иска предоставяне на погасителен план с посочване на осъществените плащания, както и правото на потребителя да 1 прекрати договора и условията за това. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът е изготвен на шрифт с размер – помалко от 12 пункта. Сочи, че таксата за разглеждане на кредита не се дължи на основание чл. 10 а ЗПК. Твърди, че при справка в Централния кредит регистър установили, че сумата от 2 500 лв. е вписана като дължимо вземане. Счита, че заемната сума не се дължи, доколкото е била погасена чрез плащане за периода от 18.05.2023 г. до 29.05.2023 г., като поради недействителността на договора за кредит не се дължат други плащания по последния. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 2 500 лв., със срок на погасяване до 18.10.2025 г., и установени годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите – 53, 89 %. Твърди, че в договора е установено, че рамково споразумение № ***** е приложимо към договора, като това рамково споразумение представлява неразделна част от договора.

Счита, че установените в рамковото споразумение права и задължение на страните следва да се вземат предвид на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото общите условия към договорите представляват неразделна част от неговото съдържание. Сочи, че в т. 8.9 от Рамковото споразумение са установени условията за изчисляване на годишния процент на разходите и неговото формиране, като в годишния процент на разходите е включена таксата за предоставяне на задължителна услуга, която представлява разход по кредита. Поддържа, че в разпоредбите на Рамковото споразумение е предвидено задължение за предоставяне на преддоговорна информация на потребителя, правото на последния да получи погасителен план и правото за отказ от договора. Оспорва твърдението, че договорът за кредит е изготвен с шрифт с размер под 12 пункта. Твърди, че ищцата не е погасила задълженията си по договора за кредит. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявеният иск е допустим за разглеждане, доколкото в исковата молба са изложени съображения, че сумата за главница по кредита е погасена чрез плащане, като предвид недействителността на договора за кредит – други суми не се дължат, поради което целта на производството е да се отпише съществуващото вземане от Централния кредитен регистър. Същевременно – с оглед становището на ответника, между страните е налице спор относно обстоятелството, че сумата по договора е заплатена.

Единственият правен ред за защита е чрез предявяване на процесния 2 иск. Съгласно трайната практика на съдилищата задължението на институцията по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър за подаване на информация за кредитна задлъжнялост е административно, а не е с източник договор между страните, поради което гражданският съд не е компетентен да реши спора относно неизпълнението му. В този смисъл с Определение № 1092 от 20.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1646/2023 г., II т. о., е прието, че е недопустим иск за осъждане на ответника да изпълни свое задължение за заличаване на вписани обстоятелства в „ЦКР“.

С определението за насрочване на делото съдът основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. Договор за кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 2 500 лв., със срок на погасяване до 18.10.2025 г., и установени годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите – 53, 89 %.; 2. че с договора е установено задължение за заплащане на такса за разглеждане от 889, 28 лв.

От представените по делото доказателства се установява, че между ищцата С. А. Д. и „ЮтеКредит България“ ЕООД е сключен договор за кредит № ***** г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищцата кредит в размер на сумата от 2 500 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите от 53, 89 %.

Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 4 164, 28 лв. на 30 месечни вноски, с уговорена възнаградителна лихва от 775 лв. и такса за разглеждане от 889, 28 лв. В договора е посочено, че договорното възнаграждение е 0 лв.

В договора е установено, че последният представлява неразделна част от Рамково споразумение № *****.

В договора е установено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план – приложение към индивидуалния договор за кредит. Установено е, че размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е обективиран погасителен план. Установен е падеж на първата погасителна вноска на 18.05.2023 г. и падеж на последната погасителна вноска на 18.10.2025 г., с размер на първите 29 погасителни вноски от 138, 74 лв. и на последната погасителна вноска от 140, 82 лв.

Представено е Рамково споразумение № ***** от 03.11.2022 г., в което са обективирани общите условия към договора за кредит.

3

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите от 53, 89 % включва всички задължения по кредита, в това число за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разглеждане. Вещото лице е достигнало до извод, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно формулата, установена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, работила с приложените по делото документи в оригинал, се установява, че договорът за потребителски кредит, погасителният план и СЕФ, са изготвени на серифен шрифт от семейството на Roboto Condensed с големина 12 пункта.

Следователно установява се, че договорът е съобразен с изискванията на посочената разпоредба, като е съставен в изискуемата за това форма с шрифт не по-малък от 12 пункта и при сключване на договора е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен 4 принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.