Определение № 2162 от 30.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 30.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20251100603415 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Делото е образувано по постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу определение от 16.04.2025 г., постановено по н.ч.д. № 5335/2025 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, с което е отменено постановление от 19.03.2025 г. на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15335/2022 г. по описа на 06 РУСДВР, пр. пр. 44757/2022 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Протестиращият прокурор твърди, че изложените в съдебния акт на Софийски районен съд мотиви за отмяна на прекратителното прокурорско постановление са неправилни. Излагат се аргументи, че настоящето досъдебно производство е било проведено при пълно, обективно и всестранно изследване на всички относими факти и обстоятелства, включително прокурорът счита, че са били събрани възможните и необходими доказателства относно съгласието на притежателите на марките за поставяне на съответните означения върху инкриминираните стоки, с което дадените от проверявания съд указания са били изпълнени от държавното обвинение в хода на разследването. Прокурорът застъпва тезата, че въпреки събраните по делото доказателства в случая не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че инкриминираните вещи не са произведени от маркопритежателите и е налице обективна невъзможност произходът им да бъде категорично установен. С оглед изложеното се отправя молба въззивният съд да отмени протестираното определение и вместо това да бъде потвърдено отмененото от първостепенния съд постановление.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста и 1 релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Досъдебното производство № 15335/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр.

44757/2022 г. по описа на СРП е образувано с първото действие по разследването – претърсване и изземване от 18.11.2022 г. за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия претърсване и изземване в търговско помещение – магазин за дрехи „Fashion house”, находящ се в гр. София, бул. „*********, за което е съставен протокол на 18.11.2022 г., който е одобрен с определение от 19.11.2022 г., постановено по н.ч.д. № 14745/2022 г.; разпитани са в качеството на свидетели – Д.К.М. – К., И. А.К., полицейските служители и поемните лица, участвали при извършеното претърсване и изземване, както и упълномощените представители на маркопритежателите на приобщените по делото веществени доказателства; изготвени са съдебно маркова и съдебно оценителна експертизи; събрани са писмени доказателства.

По досъдебното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

С постановлението от 19.03.2025 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2, вр. чл. 9, ал. 2 от НПК. Решаващият довод за прекратяване на наказателното производство от прокурора е липсата на престъпление от общ характер (по чл. 172б, ал. 1 от НК), изводим от невъзможността да се установи по безспорен начин, че инкриминираните стоки не са пуснати на пазара от маркопритежателите или с тяхното съгласие. В основата на този извод на прокурора са поставени заключението на изготвената по делото маркова експертиза и факта, че стоките вече са били въведени в търговския оборот, доколкото св. К. е заявил, че е закупил същите онлайн и от трети лица посетили търговския обект. Изложени са съображения и за липса на субективна съставомерност на деянието, тъй като св. К. е заявил незнание относно определени обстоятелства, приети от прокуратурата за съставомерни от обективна страна. Въведени са аргументи за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

С определението от 16.04.2025 г., предмет на настоящата въззивна проверка, Софийският районен съд е приел, че не са извършени всички възможни действия по разследването за разкриване обективната истина в наказателното производство, като е посочил, че не са събрани доказателства относно съгласието на правопритежателите на марките за поставяне на съответните означения върху стоките.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че депозираният частен протест е допустим, като подаден в срок, от легитимирана да атакува определението страна, както и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледан по същество, същият е неоснователен, като 2 съображенията за това са следните:

Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната инстанция, а изводът й за непълнота на доказателствения материал по делото е законосъобразен. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в досъдебното производство не са събрани всички възможни доказателства относно наличието, респективно липсата на съгласие от страна на маркопритежателите за поставяне на съответните означения върху инкриминираните стоки. Не могат да бъдат споделени възраженията на прокурора, изложени в сезиращия съда частен протест, че в хода на разследването са изчерпани способите за събиране на доказателства в тази насока, чрез провеждане на разпити в качеството на свидетели на упълномощените представители за Р България на правопритежателите. В тази връзка следва да се отбележи, че още при разпита на Л.Б. от 23.05.2023 г., свидетелката е посочила, че може да съдейства на разследващите органи за изготвяне на продуктова идентификация на част от иззетите стоки чрез изпращане на снимки до експертните отдели на съответните маркопритежатели с цел установяване дали инкриминираните стоки са оригинални или фалшиви. Въззивният съд счита, че подобна продуктова идентификация е допустима в наказателното производство и се явява необходима с оглед установяване произхода на иззетите вещи, доколкото единствено оторизираните представители на маркопритежателите могат да установят с категоричност дали съответните означения са поставени върху инкриминираните стоки със или без съгласието на правопритежателите. В тази връзка съдът съобрази изнесеното и от останалите упълномощени представителите на засегнатите юридически лица, че оригиналните стоки от съответните марки се характеризират не само с високо качество на използваните материали, но и със специфики при използваните шевове, етикети, вкл. наличието на скрити етикети, които могат да бъдат лесно разпознати от експертните отдели към съответните маркопритежатели, чрез изпращането им на общи и детайлни снимки на съответните продукти. Макар само адв. Л.Б. да е посочила, че може да се ангажира с подобна продуктова идентификация, а останалите представители на засегнатите юридически лица да са заявили пред разследващия орган, че не желаят да участват в досъдебното производство в качеството на пострадали от деянието лица, то тази тяхна процесуална позиция не дерогира вмененото им от закона задължение да съдействат на разследващите органи за разкриване на обективната истина по делото, поради което се явява целесъобразно и от тях да се изиска подобно съдействие.

По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че разследващите органи не са извършели всички възможни действия по разследването, а изводът на прокурорът, че не може да се установи произходът на иззетите стоки - за преждевременно направен.

Отделно от това, настоящият въззивен състав не споделя становището на прокурора, че лицето срещу което се води разследването не е съзнавало елемент от фактическата страна на престъпния състав, а именно, че не е знаел, че за извършването на търговска дейност със съответните стоки му е било необходимо разрешение от маркопритежателя или 3 лицензопритежателя. Незнанието на закона не може да се използва като оневиняващо в случая обстоятелство, доколкото всички лица, не само търговци, са длъжни да познават правните норми и специфичните изисквания при продажбата на подобни вещи. Още повече, че цялата информация относно обектите на интелектуална собственост е публична и общодостъпна и всеки би могъл да провери за наличието на съществуващ притежател на изключително право, респективно дадено съгласие за използване.

В мотивната част на настоящото постановление прокурорът е изложил аргументи в насока значително ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние, поради което е формиран извод за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивният съд намира този извод за необоснован, доколкото водещ критерий на прокурора в тази насока е единствено броят на предлаганите за продажба стоки, в какъвто смисъл е и цялата цитирана от него практика. Не са коментирани нито броя на засегнатите от деянието притежатели на изключителното право върху марките, нито стойността настъпилите за тях неблагоприятни изменения, изцяло пренебрегнато е останало заключението на изготвената по делото СОЕ, видно от което иззетите стоките са оценени на значителна стойност, надхвърляща 83 000 лева. Същевременно, са обсъждани обстоятелства, относими към обществената опасност на дадено лице, притежаващо единствено качеството на свидетел в наказателното производство, което буди недоумение при положение, че същият не е привлечен като обвиняем.

Предвид изложеното дотук въззивният съд споделя крайния извод на СРС, че постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено.

Същото е незаконосъобразно и необосновано, доколкото формираните в него фактически и правни изводи са прибързани, необосновани и при непълна оценка на доказателствата.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2025 г., постановено по н.ч.д. № 5335/2025 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 19.03.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15335/2022 г. по описа на 06 РУСДВР, пр. пр. 44757/2022 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5