Решение № 4158 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4158 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110130836 по описа за 2025 година

С. Т. Т. е предявил срещу **“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1237424/29.01.2025 г. поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 29.01.2025 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 1237424, по силата на който ответникът отпуснал на ищеца заемна сума в размер на 2200 лв., която кредитополучателят се задължил да върне на 12 равни месечни вноски съгласно погасителния план към договора. Уговорени били размер на ГПР по кредита – 62,35% и размер на фиксиран ГЛП – 50%. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора отпуснатият кредит следвало да се обезпечи с поръчителство в полза на кредитора, а по силата на чл. 7, ал. 5 в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 2762,05 лв. Ищецът релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречието му със закона. Твърди, че уговорената между страните възнаградителна лихва е прекомерна и надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва, че в размера на ГПР не е включена дължимата се по договора неустойка за непредоставяне на гаранция. Излага, че договорът е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР, липсва яснота как е формиран неговият размер и кои точно разходи се включват в него, липсва ясно разписана методика на формирането му. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване по кредита. В условията 1 на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за потребителски кредит за действителен, ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 7, ал. 5 от същия поради противоречието с добрите нрави. Излага, че предвидената в тази клауза неустойка е уговорена извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и цели заобикаляне на чл. 71 ЗЗД. Счита, че нейната единствена цел е неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че кумулирането на неустойката с погасителните месечни вноски води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като по този начин размерът на ГПР нараства, въвеждайки допълнителен източник на доход за икономически по-силната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният договор за кредит е действителен предвид валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви, в изискуемата от закона форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна клауза не обуславя недействителност на целия договор, доколкото в случая оспорената неустоечна клауза не е част от съществените параметри на договора. Излага, че всички условия по договора, в т.ч. плащането на неустойка, са индивидуално договорени с потребителя. Твърди, че е налице ясно посочване в договора на лихвения процент и условията за прилагането му. Поддържа, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговорената между страните неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение на главното вземане е дължима след сключване на договора при неизпълнение на това задължение, поради което не може да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в посочения в договора размер на ГПР, но поддържа, че същият не следва да се добавя към него. Твърди, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на поето с договора задължение от кредитополучателя за представяне на договорно обезпечение, като ищецът е имал възможността да се съгласи или не с клаузите на договора, разполагал е с правото на отказ от същия, но не се е възползвал. Излага, че неустойката е договорена под отлагателно условие, което следва от чл. 2 на сключеното между страните споразумение за консолидиране на плащания. Счита, че не е налице хипотеза на чл. 143 ЗЗП, като клаузите на договора не са във вреда на потребителя и за ищеца е съществувала яснота за разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР и неустойката. Поддържа се, че между ищеца и ответното дружество са сключени общо 3 договора, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, поради което при сключване на всеки следващ договор за ищеца е била налице яснота относно условията за предоставяне на обезпечение и за заплащане на неустойка при неосигуряване на такова.

Заявява, че е налице идентично дело между страните - гр. д. № 30837/2025 г. на СРС, като единствената цел е в тежест на ответника да се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Подадена е насрещна искова молба, с която **“ ООД е предявило срещу С. Т. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 2200 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за 2 потребителски кредит № 1237424/29.01.2025 г., ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2200 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 1237424/29.01.2025 г., ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът по насрещните искове твърди, че на 29.01.2025 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1237424, по силата на който дружеството е предоставило в брой на ответника сумата от 2200 лв. срещу задължението за връщането на 12 месечни погасителни вноски за периода 28.02.2025 г. - 29.01.2026 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 50%. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената в заем сума при условията и сроковете на договора, както и да представи обезпечение съгласно условията на чл. 6, поради което подписаното между страните на 29.01.2025 г. споразумение за консолидиране на плащания е влязло в сила.

Поддържа, че кредитополучателят не е извършвал каквито и да е плащания по процесния договор, като към 30.07.2025 г. той е в просрочие на 6 погасителни месечни вноски с падежи в периода 28.02.2025 г. - 29.07.2025 г., поради което и на основание чл. 6, ал. 3 от договора кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че общата неплатена сума по договора възлиза на 5388,33 лв., от които главница в размер на 2200 лв., чието плащане единствено се претендира от ищеца по насрещните искове. Излага, че към насрещната искова молба е приложено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, което да бъде връчено на ответника. В условията на евентуалност и в случай че процесният договор за потребителски кредит бъде обявен за изцяло нищожен от съда, ищецът по насрещните искове претендира сумата от 2200 лв. като недължимо платена сума по нищожен договор, която подлежи на връщане съгласно чл. 23 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на насрещната искова молба, с който не оспорва основателността на евентуално предявения насрещен иск за връщане на претендираната сума като недължимо платена, доколкото същата следва да се счита за платена по изцяло нищожен Договор за потребителски кредит № 1237424/29.01.2025 г. Не оспорва, че дължи на **“ ООД отпуснатата по договора главница в размер на 2200 лв., неизплатена от кредитополучателя към момента. Поддържа първоначалните искове за обявяване нищожността на процесния договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответника и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустоечно вземане. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената неустоечна клауза е индивидуално уговорена.

3

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит № 1237424/29.01.2025 г.; предоставянето от кредитора, респ. получаване от кредитополучателя на заемната сума в размер на 2 200 лв.; че в клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договора; че разходът за неустойка не е включен в размера на ГПР по договора.

По делото е представен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1237424 от 29.01.2025 г., сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 2200 лева, която следва да бъде върната на 12 месечни вноски: 5 х 91,67 лева и 7 х 368,80 лева при фиксиран лихвен процент от 50% и ГПР от 63,35%. С оглед представения погасителен план, според който последната погасителна вноска е с падеж на 29.01.2026 г., съдът намира, че срокът на договора е настъпил, което обстоятелство с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето от съда.

В чл. 6 от договора е предвидено обезпечение с поръчител, който следва да отговаря на определение условия. В чл. 7, ал. 5 от договора е поосчено, че при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2672,05 лева.

Следва да се изтъкне, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.

1 ЗЗП. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.