Решение № 149 от 13.07.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 240/2026
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Габрово, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500240 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците по делото в срещу Решение №85/11.03.2026г. по гр.д.№1438/2024г. на Габровски районен съд.
Във въззивната жалба на съделителя Д. Х. се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Не се касаело за наследствена съсобственост, а за обикновена съсобственост, поради което делбения имот не можело да бъде възложен, а следвало да се изнесе на публична продан. Моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част и да постанови друго, с което имота бъде изнесен на публична продан.
Съделителката Ж. И. в депозирания отговор на въззивната жалба на Д. Х. оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Във въззивната жалба на съделителя И. Х. се твърди, че процесния имот е придобит отстраните при обикновена съсобственост и не е наследствен, поради което направената от Ж. И. претенция за възлагане била неоснователна и и ома следвало да се изнесе на публична продан. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, в която делбения имот е възложен на Ж. И. и същия да бъде изнесен на публична продан.
Претендира и за направените по делото разноски.
Съделителят Д. Х. в отговора на въззивната жалба не я оспорва.
Съделителката Ж. И. в депозирания от същата отговор на въззивната жалба на И.
Х. я оспорва и моли съда да я остави без уважение.
В с.з. пълномощниците на Ж. И. правят искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пълномощниците на останалите съделители правят възражение за прекомернот на заплатеното от Ж. И. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ 1 на обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустими.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, в която на осн. чл.349 ГПК е поставен в дял на Ж. Н. И., следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД18-64/ 26.10.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 20.06.2023г., с адрес на имота: **, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор **, с предназначение на сградата: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение. Брой нива на обекта: 1, с площ от 55.25кв.м., при съседни самостоятелни обекти по Схема №15-665901/20.06.2023г. на СГКК- Габрово: На същия етаж- самостоятелен обект №**.6, на: обекта- самостоятелен обект №**.12, заедно 1/2ид. част от прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9, заедно с ½ ид. част от прилежащите му 0.846% ид. части от общите части на сградата с идентификатор **. и заедно с ½ ид. част, от съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор **, като за уравнение на дяловете на останалите съделители Ж. И. е осъдена да им заплати суми съобразно дела на всеки от тях.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си съдът приел, че с Решение №304/18.07.2025г. по гр.д.№1438/2024г. по описа на РС Габрово е допусната съдебна делба между Ж. Н. И., И. Н.
Х. и Д. Н. Х., относно следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/ 26.10.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 20.06.2023г., с адрес на имота: **, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор **, с предназначение на сградата: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение. Брой нива на обекта: 1, с площ от 55.25кв.м., при съседни самостоятелни обекти по Схема №15-665901/20.06.2023г. на СГКК- Габрово: На същия етаж- самостоятелен обект № **.6, над обекта самостоятелен обект №**.12, заедно 1/2ид.ч. от прилежащото му избено помещение №9, заедно с ½ ид. част от прилежащите му 0.846% ид.ч. от 1 общите части на сградата с идентификатор **. и заедно с ½ ид.ч., от съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор **., при следните квоти:
- Ж. Н. И. – 4/6 идеални части;
- И. Н. Х.- 1/6 идеална част;
- Д. Н. Х.- 1/6 идеална част;
С исковата молба ищцата Ж. Н. И. е направила искане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот
Безспорно установено по делото било, че процесният имот е неподеляем.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Законодателят не посочва в какъв период от време и с каква продължителност всеки от съделителите следва да е живял в допуснатия до делба имот.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №200, том V, регистър №5732, н.дело №396/ 03.07.2023г., на нотариус с рег. №299 на НК, на 03.07.2023г., П. Х. е прехвърлила на дъщеря си Ж. Н. И. своята ½ ид. част от процесния имот.
Първоинстанционният съд приел, че когато е извършено разпореждане в полза на трето на наследяването лице, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество. В случая с гореописаната прехвърлителна сделка, характерът на имота като наследствен не се бил променил, а е налице концентрация на правото на собственост в полза на един от наследниците.
2
Установено по делото е, че съделителят с възлагателна претенция има качеството на наследник и е живял в имота към момента на откриване на наследството. По делото нямало данни ищцата да притежава друг жилищен имот, поради което съдът приел, че същата отговаря на условията, визирани в законовата разпоредба на чл.349, ал.2 от ГПК да й бъде възложен в дял съсобствения на страните жилищен имот.
Въззивният съд намира следното :
Безпорно в настоящият случай страните са съсобственици на допуснатия до делба имот.
Не е спорно, че не е налице възможност за разделяне на делбения имот съобразно притежаваните от съделителите дялове, т.е. същият е неподеляем.
Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи дела си в натура, като се съобразят притежаваните от всеки от съделителите дялове от общата вещ.
От изложеното по-горе е видно, че в допуснатото до делба жилище е невъзможно да се обособят отделни самостоятелни обекти.
В първото по делото заседание след допускане на делбата пълномощника на жалбоподателката е заявил, че поддържа направеното в исковата молба искане за възлагане на делбения имот.
Съгласно разпоредбата на чл.349 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняван с други имоти или с пари. Основното изискване на закона е делбения недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Същият следва да е служил за жилище на наследодателя. Съделителят направил претенция за възлагане следва да не притежава друго жилище и при откриване на наследството да е живял в жилището на наследодателя.
Съгласно приетото в т.7 ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. но ОСГК на ВКС право на възлагане по чл.288, ал.З ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. В настоящия случай няма съделител, който да има качеството на наследник на лице, притежаващо към момента на смъртта си част от делбения имот.
От представените по делото документи във връзка с установяване на съсобстевността в имота се установява, че същата е възникнала както следва :
С договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 10.08.1978г., страните заедно с майка си са придобили процесния недвижим имот:
Апартамент №9, находящ се в жилищна сграда ЕП5, В, построен върху държавна земя парцел I, квартал **, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 55.25кв.м., заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9, и 0.846 ид. части от общите части на сградата и 0.846 ид. части и от правото на строеж върху държавна земя. При закупуването на жилището наследодателката П. А. Х. е притежавала 1/2 ид.ч., а нейните деца Ж. Н. Ж., И. Н. Ж. и Д. Н. Ж. - по 1/6 ид.ч. от имота.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №200, том V, регистър №5732, н.дело №396/ 03.07.2023г., на нотариус с рег. №299 на НК, на 03.07.2023г., П. Х. е прехвърлила на дъщеря си Ж. Н. И. своята ½ ид. част от имота.
Съгласно приетото в т.7 ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. но ОСГК на ВКС право на възлагане по чл.288, ал.З ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата..
Съсобствеността в процесния имот е възникнала въз основа на облигационни отношения (първоначално между страните по делото и П. Х. въз основа на договор за покупко-продажба, а в последствие съделителката Ж. И. е придобила частите на П. Х. въз основа на договор за прехвърлянето им срещу задължение за гледане и издръжка). Нито един от съделителите, в никакъв момент не е придобил някаква част в наследство, т.е. не е налице съделител, който да има качеството на наследник на лице, притежаващо към момента на смъртта си част от делбения имот
3
Поради изложеното по-горе, тъй като съсобствеността в имота не е възникнала въз основа на наследствено правоотношение, то не може делбения имот да бъде възложен в дял на който и да било от съделителите. Поради липса на една от предпоставките за възлагане съдът не следва да изследва наличието на останалите.
Тъй като имота е неподеляем и не може да бъде възложен на някой от съделителите, то същия следва, на осн. чл.348 ГПК, да бъде изнесен на публична продан, на стойност по средни пазарни цени към настоящия момент 6 423.83евро Ако имотът бъде продаден за сума по-голяма от средната му пазарна оценка към настоящият момент съдебният – изпълнител следва да досъбере съответната държавна такса.
Съобразно направеното искане и уважаване на жалбата на съделителката И. Х. ответницата по жалбата – Ж. И. следва да бъде осъдена да й заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 703,48евро.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №85/11.03.2026г. по гр.д.№1438/2024г. на Габровски районен съд, В ЧАСТТА, в която в дял на Ж. Н. И. е поставен следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД18-64/ 26.10.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 20.06.2023г., с адрес на имота: **, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор **, с предназначение на сградата: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение. Брой нива на обекта: 1, с площ от 55.25кв.м., при съседни самостоятелни обекти по Схема №15-665901/20.06.2023г. на СГКК- Габрово: На същия етаж- самостоятелен обект №**.6, над обекта- самостоятелен обект №**.12, заедно 1/2ид. част от прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9, заедно с ½ ид. част от прилежащите му 0.846% ид. части от общите части на сградата с идентификатор **. и заедно с ½ ид. част, от съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор **, като за уравнение на дяловете на останалите съделители Ж. Н. И. е осъдена да заплати на И. Н. Х. сумата 6 423.83евро /шест хиляди четиристотин двадесет и три евро и осемдесет и три евроцента/, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизането в сила на 12 решението за възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК и е осъдена да заплати на Д. Н.