Определение № 2136 от 19.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 19.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000502175 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

С решение № 260288/10.05.2024 г., по гр.д.№ 1858/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав съдът е осъдил А. С. С. и И. Н. С. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата от 22 500 евро - главница, представляваща част от 90 882. 30 евро, дължима по договор за потребителски кредит № HL31223/05.03.2008 г. и на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 37. 34 евро – разходи за имуществена застраховка за периода от 24.03.2016 г. до 08.02.2018 г., дължими по чл. 14, ал. 5 от договор за потребителски кредит № HL31223/05.03.2008 г. С решението са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против А. С. С. и И. Н.

С. искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 97. 15 евро - такса за администриране на просрочията по кредита за периода 12.12.2014 г. - 08.02.2018 г. и 933, 70 евро - годишна такса за управление на кредита за периода 19.03.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 0. 3% върху размера на непогасената главница, дължими по договор за потребителски кредит № HL31223/05.03.2008 г.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба вх.№ 273850/19.06.2024 г. от А. С. С. и И. Н. С..

С влязло в сила на 28.07.2025 г. разпореждане от 27.04.2025 г. съдът е върнал въззивна жалба вх.№ 273850/19.06.2024 г. на А. С. С. и И. Н. С. поради нейното оттегляне.

Срещу постановеното решение, в частта му, с която исковете са отхвърлени, е подадена насрещна въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която моли въззивния съд да осъди солидарно А. С. С. и И. Н. С. на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, да заплатят: такси 97.15 евро - такса за администриране на просрочията по кредита за периода 12.12.2014г. - 08.02.2018г. и 933,70 евро - годишна такса за управление на кредита за периода 19.03.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница, дължими по договор за потребителски кредит № HL31223/ 05.03.2008 г., както и да присъдите законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до 1 окончателното изплащане на задължението върху главницата от 22 500 евро, дължима на основание договор за потребителски кредит № HL31223/ 05.03.2008 г. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон.

Съдът отхвърлил исковете в частта относно претендираните от Банката такси на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, поради това, че ЗПК забранявал начисляване на такси за управление и администриране на кредита. В случая ЗПК не бил приложим, тъй като по изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагали за : 1.

(изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. договори за кредит с общ размер по-голям от 75 000 евро, или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора. В предходните редакции на нормата, уреждаща приложното поле на закона, сумата е още по-малка, а по време на действието на отменения ЗПК - прагът е бил 40 000 лв. /чл. 3, ал. 3, т. 5 ЗПК /отм. с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за потребителския кредит - ДВ, бр. 18 от 5 март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.//. В случая, договорът за кредит е за главница 100 000 евро. В насрещната въззивна жалба се прави искане за присъждане на законна лихва върху главницата, която не била изрично искана с исковата молба от тогавашния процесуален представител на Банката. Съгласно Решение № 265/2029 г. по г.д. № 760/2019 г. на ВКС, ГК, трето отделение: „С определение №604 от 23.07.2019г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за преценка допустимостта на произнасянето на съда относно законната лихва върху претендираната главница по насрещния иск, доколкото искане за присъждането й е релевирано за първи път в пледоария по същество на делото пред първоинстанционния съд. Член 214 ГПК урежда условията и сроковете за изменение на иска, като в ал. 2 на същия е прието, че не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Следователно за да се направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на чл.214, ал.

1 ГПК - недопустимост на едновременно изменение на основанието и на петитума на иска и пр., а е достатъчно устното изявление за присъждане на законната лихва от завеждане на иска или от друга дата, следваща предявяването му. Законът не създава ограничения и относно крайния момент на предявяване на това искане. Следователно то може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за лихва. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него. Размерът на законната лихва след предявяването на иска се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата. Поради всичко изложено следва да се приеме, че дори и направено за първи път при второинстанционното разглеждане на делото, производството по това вземане не е разгледаноедно инстанционно, тъй като не се касае за нов спор. По аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена дата, посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл.

214, ал.2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва впредмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът следва дае заявил претенцията най- късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника (арг. от забраната за влошаване на неговото положение). Ако ищецът е направил искането за пръв път в етапа на устни състезания пред инстанция по същество (първата или втората),решението не е недопустимо, но съдът е длъжен да отмени определението задаване на ход на устните състезания, за да 2 предостави на ответника възможност да се защити по претендираната материално-правна последица от предявения иск. “ Тези разяснения на ВКС, давали основание за присъждане на законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението върху главницата от 22 500 евро.

Въззивно гражданско дело № 2175/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 16 състав е образувано по подадената насрещна въззивна жалба.

Ответниците по насрещната въззивна жалба А. С. С. и И. Н. С. оспорват насрещната въззивна жалба. Считат решението правилно и обосновано в частта по отхвърлителните диспозитиви, които са предмет на обжалване. В частта по искането за присъждане на законна лихва „Юробанк България“ АД подало молба с искания за отстраняване на очевидна фактическа грешка, евентуално за допълване на решението.

Жалбата била неоснователна и в частта, касаеща въпроса за законната лихва върху вземанията по осъдителните диспозитиви на съдебния акт.

С разпоредбата на чл. 263, ал. 4 от ГПК законът постановява, че насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.

Съгласно чл. 263, ал. 4 от ГПК първоначалната и насрещната въззивна жалба са в отношение на евентуалност- подаването и разглеждането на втората зависят от подаването и разглеждането на първата. Ако първоначалната жалба бъде оттеглена или върната, насрещната жалба не се разглежда.

С оглед прекратяването на производството по подадената въззивна жалба, на основание чл. 263, ал. 4 ГПК насрещната въззивна жалба не може да бъде разглеждана, поради което и производството по нея също следва да бъде прекратено.

С оглед изложеното и на основание чл.263, ал.4 от ГПК, решаващият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх.№

278239/30.08.2024 г., подадена от „Юробанк България“ АД и прекратява производството по въззивно гражданско дело № 2175/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 16 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3