Протокол № 569 от 26.09.2024, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 569 гр. Смолян, 25.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100419 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

ИЩЦАТА И. Н. Б., редовно призована, не се явява. За нея процесуалният й представител адв. О..

ЗА ОТВЕТНИКА „**“ ООД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. От процесуалния представител адв. Н. Ш. е постъпила молба с вх. № 6047 от 24.09.2024 г., в която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви за участие в съдебното заседание. Не възразява да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в нейно отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Представя заверен препис от договор за паричен заем № 754864 от 17.10.2022 г., ведно с погасителен план. Прави се възражение за размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно. Изразява се становище по същество.

АДВ. О. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. О. – Поддържам исковата молба. Оспорвам писмения отговор.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

1

Предмет на делото е предявения иск от И. Н. Б. срещу „**“ ООД с правното основание на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска „**" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя В.М.И., да бъде осъдено да заплати на И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град ** сумата от 2 749,70 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № 754864 от 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита ищцата установила, че сумата, която трябва да заплатя на заемодателя по този договор не е 5 332,55 лева, както е записано в договора, а е в размер на 8 670,00 лева, тъй като на основание чл.8 от договора е начислена неустойка в размер на 3 337,45 лева за неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение.

Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 3 337,45 лева.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна иобезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката.

Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му 2 форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.

От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо, уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.

Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).

Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

3

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

В изпълнение на Договор за паричен заем № 754864 от 17.10.2022г. съм заплатила на ответника сумата от 6 749,70 лева. Поради недействителността на договора за заем за мен е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която съм получила по него - 4 000,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Следователно, разликата между заплатената сума от 6 749,70 лева до дължимата от 4 000,00 лева в размер на 2 749,70 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД С отговора на ответната страна се сочи, че на дата 17.10.2022г. И. Б. е подала до ** Молба за заем. От текста на молбата за заем е видно, че клиентката, подписвайки молбата, се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем, които са й предоставени за запознаване преди сключване на договора - с попълване на искането (молбата) за заем. Екземпляр от ОУ на дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството.

След оценка и одобрение на така депозираното от ищцата искане за заем на дата 17.10.2022г. в гр. Смолян е сключен посочения в исковата молба Договор за паричен заем № 754864 между заемателя И. Б. и заемодателя „**” ООД. Договора е сключен за исканата сума от 4000 лв. за срок от 17 месеца, с месечен лихвен процент 3,400% и ГПР в размер на 49.369 %. В чл.6 от договора за заем е дадена възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това. В чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3- дневен срок. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищцата е запозната и положила подпис на всяка страница.

4

Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 4000 лв. е предадена в брой на заемателят И. Б. на дата 17.10.2022г. чрез Разходен касов ордер.

Общия размер на получената от „**“ ООД сума по договора за заем е в размер на 6 749,70 лв., с която сума задълженията по договора за кредит са погасени изцяло.

Правят се възражения, че са неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за заем, поради следните съображения:

Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем е ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна информация. Ищцата е знаела за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищцата параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин ищцата предварително е била запозната е последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата е могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на Дружеството. Именно след така направена преценка ищцата е сключил процесния договор за заем. В сключения договор за заем са посочени конкретно сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка. Още повече, че в разпоредбата на чл.10 от ОУ, с които ищцата се е запознала преди сключване на договора са посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното дружество сключва с потребителите.