Присъда № 11 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 104/2025
- Вид
- Присъда № 11
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.92 ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.255 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.14 · Наказателен кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА №11/14.11.2025г. по внохд №104/2025г. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
С присъда №74/15.12.2023г. по нохд №1133/2023г. на Варненски окръжевн съд С. Д. И. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че:
1. През периода от 14.02.2018г. до 13.04.2018г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като осъществяващ фактическото изпълнение на задълженията по извършване на търговската дейност и управлението на търговското дружество, в качеството на упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК 103836133, чрез посредственото извършителство на невиновно лице - чрез квалифициран електронен подпис 3CC25589D326C3F7 с титуляр Щ. С. Г., потвърдил неистина в справки- декларации за данък върху добавена стойност, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 18030 лева /осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, както следва:
- нa 14.02.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.януари 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна основа 52 250 лв. и ползван данъчен кредит 10 450 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 10450 лева;
- на 14.03.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003052323/14.03.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.февруари 2018г., в която включил неизвършени реално доставки по фактури № 291 /28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и ползван данъчен кредит 1098 лв и №294/28.02.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна основа 5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит и в размер на 2200 лева;
- на 13.04.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003069291/13.04.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.март 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 302/05.03.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 5380 лева, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ЗИНЗС 1 да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
2.През периода 01.01.2019г. - 31.03.2019г. в гр. Варна, като осъществяващ фактическото изпълнение на задълженията по извършване на търговската дейност и управлението на търговското дружество в качеството на упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК 103836133, чрез посредственото извършителство на невиновно лице - чрез посредственото извършителство на Щ. С. Г., не подал ГДД за отчетната 2018 година, изискуема по закон - по чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, изискуема до 31 март на следващата отчетна година, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК - корпоративен данък на „Лизингсьрвиз" ЕООД в размер на 32 234, 31 лева /тридесет и две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК м у било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.57 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.23, ал. 1 от НК съдът наложил на подс.И. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.57 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.68 от НК било приведено в изпълнение наказанието наложено на подс. И. с присъда по НОХД № 3124/2013 год. по опис на РС Пловдив, влязла в сила на 16.06.2014 г., в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
С присъдата съдът осъдил подс. И. да заплати на Министъра на финансите, представляващ държавата, сума в размер на 18 030 лева /осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деяние по чл.255 ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 13.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 32 234.31 лева /тридесет и две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ по ЗКПО, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деяние по чл.255 ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 31.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимото лице били възложени и разноските по делото.
Присъдата била атакувана пред Варненски апелативен съд, който с решение №115/03.10.2024г. по внохд №48/2024г. я потвърдил изцяло.
При последвалата касационна проверка с решение №136/24.03.2025г. по кнохд №1009/2024г. било отменено въззивното решение и подс.С. И. бил признат за невинен през периода 01.01.2019г. - 31.03.2019г. в гр. Варна, като упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, чрез 2 посредственото извършителство на да не е подал ГДД за отчетната 2018 година, изискуема по закон - по чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, с което да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК - корпоративен данък на „Лизингсьрвиз" ЕООД в размер на 32 234, 31 лева, поради което и го оправдал за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК . По отношение на първото от престъпленията делото било върнато на Варненски апелативен съд за ново разглеждане.
Предвид изложеното процесуална хоронология то предмет на настоящата втора поред въззивна проверка отново е присъда №74/15.12.2023г. по нохд №1133/2023г. на Варненски окръжевн съд, но само в частта й, в която С. Д. И. е бил признат за виновен в това, че:
През периода от 14.02.2018г. до 13.04.2018г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като осъществяващ фактическото изпълнение на задълженията по извършване на търговската дейност и управлението на търговското дружество, в качеството на упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК 103836133, чрез посредственото извършителство на невиновно лице - чрез квалифициран електронен подпис 3CC25589D326C3F7 с титуляр Щ. С. Г., потвърдил неистина в справкидекларации за данък върху добавена стойност, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 18030 лева /осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, както следва:
- нa 14.02.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.януари 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна основа 52 250 лв. и ползван данъчен кредит 10 450 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 10450 лева;
- на 14.03.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003052323/14.03.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.февруари 2018г., в която включил неизвършени реално доставки по фактури № 291 /28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и ползван данъчен кредит 1098 лв и №294/28.02.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна основа 5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит и в размер на 2200 лева;
- на 13.04.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003069291/13.04.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.март 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 302/05.03.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна 3 основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 5380 лева, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
Изначално въззивното производство е било инициирано по жалба на подс.С. И., подадена чрез защитника му. В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която жалбоподателят да бъде оправдан.
В съдебно заседание жалбата се поддържа както от подсъдимия, така и от защитата.
Представителят на Апелативна прокуратура счита присъдата за правилна и законосъобразна и настоява за нейното потвърждаване.
Процесуалният представител на гражданския ищец също намира присъдата за правилна и законосъобразна и желае нейното потвърждаване.
Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията на защитата, както и становищата на страните в съдебно заседание, а също и събраните по делото доказателства, констатира :
Жалбата на подсъдимия С. И. е основателна. Който извод на този съд логично доведе до отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бе признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съд намира за установено от фактическа страна следното :
През 2017 г. св. Щ. С. Г. бил едноличен собственик и управител на Дружество "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК 103836133, което било учредено през 2010г. През 2011г. дружеството било регистрирано по ЗДДС и дерегистрирано на 20.08.2018г. Св. Г. бил закупил множество фирми на свое име, с които не развивал търговска дейност. За дейността на дружеството имал издаден на негово име електронен подпис 3CC25589D326C3F7 и била открита в КЕЙ БИ СИ БАНК - България (предходно наименование Райфайзен банк) банкова сметка на дружеството. В края на 2017г. Г. със съдействието на неустановено по делото лице на име И. изготвил пълномощно на С. Д. И. да представлява дружеството, като извършва всякакви фактически действия свързани с търговската дейност на дружеството. Електронният си подпис Г. предоставил на лицето И.. Не познавал С. И.. От своя страна подсъдимият И. извършвал действителна търговска дейност - монтаж на метални конструкции .
Тази дейност извършвал като упълномощен представител на дружество 4
„Лизинг Сървиз“ ЕООД - гр.Варна, вследствие на което от името на дружеството сключвал договори, като се подписвал като представител. Той имал право да се разпорежда с банковата сметка на дружеството, като получавал плащанията по договорите, след което лично усвоявал средствата.
Като доказателство банката предоставила копия от спесимени от подписа и документи за касови тегления на пари. Търговската дейност С. И. извършвал заедно със св.П.Д. – строителен инженер. Счетоводната дейност на дружеството се водела от лице на име В.П., впоследствие починало. Той делял един офис със св.М.А., която била счетоводител, но счетоводната си дейност извършвал сам. Фактурите от осъществената строителна дейност И. и Д. предоставяли на П..
От името на „Лизинг Сървиз“ЕООД били подадени три декларации по ЗДДС :
-нa 14.02.2018г. СД по ЗДДС с вх. № 03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.януари 2018г., в която била включена доставка по фактура № 284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК 202204199, с данъчна основа 52 250 лв. и ползван данъчен кредит 10 450 лв.;