Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 09.12.2019, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 414/2019
Вид
Решение № 192
Подписан
09.12.2019
В сила
06.07.2020
Състав
ЦВЕТАН ХРИСТОВ ПЕТКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 изр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192 гр.Б., 09.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №414 по описа за 2019година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***”

ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***” №136 ет.3 представлявано от С.Д.Д. – изпълнителен директор е обжалвало в законния срок наказателно постановление №*** от ***г. на заместник-председател на Държавна агенция метрологичен и технически надзор, упълномощен със заповед №***г. на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.83 от ЗАНН във вр. чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1 т.39 и ал.4 от ЗВ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, предвид на това, че е изтекъл срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и че случая е маловажен, и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от представител на „***” ЕАД, в което се сочи, че се поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление.

Въззивната организация – ДАМТН не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от представител на ДАМТН, с което се оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: заповед № ***г.; писмо до „***“ЕАД-2 бр.; известие за доставяне; АУАН ***г.; пълномощно; възражение; КП ***г.; протокол № ***г.; заповед №***г.; нотариален акт за собственост на недвижим имот –акт № ***, том ІІ, рег. № ***, дело № ***г. – заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите - В.Г.А. актосъставител - на длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията за тях” – Западна Централна България при ДАМТН и И.М.С., се установява следната фактическа обстановка:

На 13.11.2018г. в изпълнение на Заповед ОА – ***г. на

Областния управител на Софийска област, междуведомствена комисия по чл.138а ал.3 от ЗВ, извършила проверка за техническото и експлоатационно състояние на язовир „***”, находящ се в землището на гр.Б., обл.Софийска, собственост на „***” ЕАД- гр.С. с ЕИК ***, който е и оператор на язовирната стена и съоръженията към него. Тогава членовете на комисията установили, че втория спирателен кран на основния изпускател е неработещ и се нуждае от подмяна. С оглед на констатациите от извършената проверка, проверяващите съставили констативен протокол № ***г. като със същия издали предписание на „***” ЕАД- гр.С. с ЕИК *** – в срок до 18.03.2019г. да подмени втория спирателен кран на основния изпускател. Присъствалия на проверката, представител на „***” ЕАД- гр.С. – инж.Х. Г. бил запознат със съдържанието на констативния протокол. На 20.03.2019г. св.В.Г.А. - актосъставител - на длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията за тях” – Западна Централна България при ДАМТН и неговия колега св.И.М.С., в присъствието на Г.Ц.Г.

– организатор в ХТР – Б. при „***“ ЕАД – гр.С. извършили проверка на горецитирания язовир. При проверката св.С. и св.А. установили, че вторият спирателен кран на основния изпускател е в неработещо състояние, като същият е с разрушено тяло и премахнат клиновиден шибър и в този смисъл, те констатирали, че „***” ЕАД- гр.С. не било изпълнило даденото задължително предписание с № ***г, а именно: в срок до 18.03.2019г. да подмени втория спирателен кран на основния изпускател. За тези си констатации свидетелите С. и А. съставили КП №***г. На 19.04.2019г. в гр.С., св.А., в присъствието на св.С. и на А. Пламенов П. – представляващ „***” ЕАД- гр.С. съставил АУАН №

***г. на жалбоподателя за това, че в качеството си на собственик на язовир ”***” не е изпълнило даденото му задължително предписание с № ***г - в срок до 18.03.2019г. да подмени втория спирателен кран на основния изпускател на язовир „***“. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/. Акта бил подписан от А. П. и получил копие от същия.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г. от Заместник

Председателя на Държавна агенция метрологичен и технически надзор, като предвид на това, че жалбоподателят е наказан за нарушение от същия вид с НП№ ***г. влязло в сила от 18.06.2018г. му е определил наказание имуществена санкция в размер на 10 000лева, на основание чл.200, ал.4 вр. ал.1 т.39 от ЗВ , с оглед на това, че настоящото нарушение е осъществено повторно. Следва да се отбележи, че в НП е отразено, че жалбоподателя е наказан преди това с наказателни постановления …., но единствено е посочено два пъти НП№ ***г.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на служителите на регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията за тях” – Западна Централна България при ДАМТН, както и от писмените доказателства, приети по делото, които са без противоречиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът намира свидетелските показания на св.С. и св.А. за категорични, логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.

Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от

Закона за водите от „***”

ЕАД – гр.С.. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че административното обвинение е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.

Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени в АУАН и НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл, съдът възприема твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила като голословни и като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност. Следва да се посочи, че в случая срокът за изпълнение на задължителното предписание е изтекъл на 19.03.2019г., от която дата е започнал да тече и тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като на тази дата е и осъществено самото нарушение по чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите. От това, че АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП е съставен на 19.04.2019г., следва, че същият е съставен при спазване на посочения срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

АУАН е съставено от оправомощено длъжностно лице, видно от приложената заповед, издадена от Председателя на ДАМТН.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление.

Досежно релевираното в жалбата наличие на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

"Маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай" и правилно административно-наказващият орган не я е приложил. В процесния случай не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по -ниска степен на обществена опасност.

Процесното нарушение не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1 т. 7 от ЗВ - предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях - чл. 2, ал. 2 т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания в посочените срокове биха могли да доведат до непредвидими последици от аварии и злополуки, а в някои случаи - с огромни мащаби. По делото не са ангажирани и доказателства към момента да са били изпълнени дадените предписания, макар и след указания срок, нито да са предприети вече действия в тази насока.

Или по друг начин казано от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.

От друга страна съдът намира, че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 10000.00 лева е несъответно на допуснатото нарушение и неправилно определено, като следва да бъде намален размера му към минималния такъв по закон, при което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част Определената по размер от наказващият орган санкция на юридическото лице е в рамките на предвидената в закона - чл.

200, ал.4 вр. ал. 1, т. 39 ЗВ, която разпоредба предвижда за извършеното нарушение при условията на повторност налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 50 000 лева, в редакцията й към датата на издаване на наказателното постановление, като не са настъпили по-благоприятни за жалбоподателя изменения в посочената санкционна норма в ЗВ.

Същевременно съдът намира, че при определяне размера на наложената на „***” ЕАД – гр.С. имуществена санкция в размер на 10 000 лева, наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, причините за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото липсват в наказателното постановление съображения и доводи в тази насока, които да бъдат обект на преценка от въззивния съд.

Съдът счита, че тежестта на нарушението, доколкото липсват данни в конкретния случай да е съществувала пряка или опосредена опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, не обосновава извод за налагане на наказание значително над предвидения от закона минимален размер от 1 000 лева.

С оглед това съдът намира, че наложената на санкционираното юридическо лице имуществена санкция следва да бъде намалена от 10 000 лева на 2 000 лева.

При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде изменено в изложения по –горе смисъл.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г. на заместник-председател на Държавна агенция метрологичен и технически надзор, упълномощен със заповед №***г. на Председателя на ДАМТН против „***” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***” №136 ет.3 представлявано от С.Д.Д. – изпълнителен директор, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.83 от ЗАНН във вр. чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1 т.39 и ал.4 от ЗВ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000.00 /три хиляди / лева, в частта му относно наложеното наказание, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 10000/десет хиляди/лева на 2000/две хиляди/лева.