Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 355 от 14.07.2021, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1350/2021
Вид
Определение № 355
Подписан
14.07.2021
В сила
14.07.2021
Състав
Емил Марков, Ирина Петрова, Десислава Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 96 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. София , 06.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емил Марков

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Емил Марков Частно касационно търговско дело № 20218003901350 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частната жалба (с вх. № 8159 от 18 май 2021 г.), означена още и като „касационна“, на пловдивското „Лакта Агро“ ЕООД /ЕИК 205521240/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Велико Търново против определение № 1142 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 23.ІV.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1186/2021 г., с което – като процесуално недопустима (просрочена) - е била оставена без разглеждане частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 617/21.VІІІ.2020 г. на ОСКюстендил по ч. гр. дело № 407/2020 г.: за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск на дупнишкото „Асбо-Агро“ ООД /ЕИК 204316535/ срещу търговеца настоящ частен жалбоподател във връзка с претенцията за присъждането на сума в размер на 107 041.09 лв. на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като до размера на тази искова сума е бил наложен запор върху банковите сметки на последното, а дупнишкият търговец молител в обезпечителното 1 производство по чл. 390 ГПК е бил задължен да внесе гаранция в размер на 4 000 лв.

Поддържайки общо оплакване за неправилност

/незаконосъобразност/ на прекратителното определение на САС, частният жалбоподател „Лакта - Агро“ ЕООД претендира отменяването му, инвокирайки довод, че към дата 28.ХІІ.2020 г., за която въззивният съд е приел, че атакуваното пред него първоинстанционно определение по чл. 390 ГПК е влязло в сила, то „изобщо не е било порочно“, понеже към този момент все още не е съществувал соченият от настоящия частен жалбоподател порок:

„несеквестируемост на средства по банковата му сметк8а в „Инвестбанк“ АД, което обстоятелство било настъпило едва на 24 март 2021 г., т.е. след постъпването по нея на несеквестируемата сума, представляваща субсидия за земеделски производител по смисъла на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., във вр.р чл. 38 а от Закона за подпомагане на земеделските производители (досежно прилагане на схемите за директни плащания).

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Асбо-Агро“ ООД-гр. Дупница, обл. Кюстендил /ЕИК 204316535/, писмено е възразило чрез свои процесуални представители по пълномощие от САК по основателността на бланкетното оплакване за порок на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на изплатения хонорар за един адвокат от САК, възлизащ на 300 лв. (триста лева),: съгласно чл. 4, ал. 2 от приложен към отговора договор за правна защитна и съдействие № 21/14.VІ.2021 г.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния 2 едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно производство пред САС, т.е. срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, преграждащ понататъшния ход на производството по чл. 396 ГПК, настоящата частна жалба на пловдивското „Лакта - Агро“ ЕООД /ЕИК 204308951/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

В процесния случай с първоинстанционното про0доление на ОС-Кюстендил по чл. 390 ГПК от датата 21.VІІІ.2020 г. е бил наложен запор върху сметки на търговеца настоящ частен жалбоподател в общо 24 търговски банки - до размер на сбора от цената на двата бъдещи обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, както и с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно 107 041.09 лв. (96 083.20 лв. + 10 957.89 лв.), които дупнишкото „Асбо – Агро“ ООД следвало в едномесечен срок да заведе.

Към таза датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт по чл. 390 ГПК седалището и адреса на управление на настоящ частен жалбоподател са били в село Дерманци, община Луковит, обл. Ловеч, ул. „Райкова млака“ № 5, както тези данни са били посочени в молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове (вх. № 5425/21.VІІІ.2020 по описа на ОС-Кюстендил).

Междувременно, видно от справка в ТР, на датата 5.ХІ.2020 г. дружеството настоящ частен жалбоподател е променило седалището и адреса на своето управление, премествайки ги от ловешкото село Дерманци – в гр. Пловдив. Във връзка с това обстоятелство съставът на САС е могъл да констатира, че на основание издадената срещу „Лакта – Агро“ ЕООД на датата 27.VІІІ.2020 г. Обезпечителна заповед, първоначално е било образувано изп. дело № 1224/2020 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /с рег. № 879/ и район на действие, 3 съвпадащ с юрисдикцията на Ловешкия ОС. След научаване за вписаното в ТР обстоятелство досежно настъпилата промяна в седалището и адреса на управление на дружеството настоящ частен жалбоподател, ловешкият ЧСИ е изпратил съобщението за наложените върху банковите сметки на този длъжник запори, делегирайки връчването му чрез друг ЧСИ от съответния район – ОСПловдив, а именно чрез ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823. По реда на чл. 47, ал. 5 ГПК/, във вр. чл. 50, ал. 4 ГПК такова – фингирано – връчване е било реализирано най-късно до датата 21.ХІІ.2020, поради което преклузивният едномесечен срок за обжалване на определението по чл. 390 ГПК е изтекъл на датата 28.ХІІ.2020 г.

(присъствен ден, понеделник).

При тези данни по делото съставът на САС е констатирал, че частната въззивна жалба по чл. 396, ал. 1 ГПК/, с която е бил сезиран от длъжника „Лакта –Агро“ ЕООД, е била подадена една на 1 април 2021 г. (вх. № 47 по описа на САС), т.е. след повече от три месеца от изтичане на срока за това, поради което се явява просрочена.

Същевременно може да се констатира, че търговецът настоящ частен жалбоподател по същество признава, че „към дата 28.ХІІ.2020 г.“ обжалваното пред САС първоинстанционно определение по чл. 390 ГПК „изобщо не е било порочно“ (но било станало такова впоследствие). Меродавно в случая е наличието на влязъл в сила съдебен акт на първостепенния съд за допускане на обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени осъдителни искове /с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. Като е съобразил това ключово обстоятелство, съставът на въззивния съд е постановил правилно /законосъобразно и обосновано/ определение за прекратяване на частното въззивно производство по обжалване на влязло в сила определение по чл. 390 ГПК.

В заключение, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, сред действията 4 на съответния съдебен изпълнител (бил той частен или държавен), които подлежат на обжалване пред окръжен съд, е и насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Сама по себе си тази процесуална възможност лишава оставената без разглеждане частна въззивна жалба от правен интерес, а това допълнително подкрепя решаващия правен извод на САС за прекратяване на образуваното частно въззивно производство по нея. .

При този изход на делото в настоящето частно производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК и предвид изрично направеното от ответното по частната жалба дупнишко търговско дружество искане за това, пловдивският търговец настоящ частен жалбоподател ще следва да бъде осъден- на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да му заплати сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно чл. 4, ал. 2 от приложения към писмения отговор по чл.

276, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие № 21 от 14.VІ.2021 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1142 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 23.ІV.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1186/2021 г.

О С Ъ Ж Д А частния жалбоподател „Лакта-Агро“ ЕООД /ЕИК 205521240/ сега със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Освобождение № 3, офис # 314 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГП К – да заплати на ответното по частната му 5 жалба „Асбо – Агро“ ООД /ЕИК 204316535/ със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Свети Георги“ № 41, СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6