Решение № 260043 от 13.05.2022, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, … 05.2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова, като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № въззивно гражданско дело № 20193100900022 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Х.Ф.А., ЕГН **********, **** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв. /над доброволно изплатеното в хода на процеса от ответника в размер на 80 000 лв/, представляващи неимуществени вреди, претърпени вследствие на загубата на нейния син – Л.Р.Т., ЕГН ********** в ПТП, настъпило на 08.06.2017 год. на пътя гр. Алфатар – гр. Дулово, причинено от водача на автомобил „Т. А.“, с рег. № ***** – В. В., който към 08.06.2017 год. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, платими по банкова сметка ***: ***

„ТексимБанк“ АД с титуляр адвокат А.С. Д., ведно със:

· законна лихва върху сумата от 150 000 лв. за периода 08.06.2017- 02.08.2021 год. в размер на 63213,39 лв.;

· законна лихва върху сумата от

120 000 лв. за периода 03.08.2017-04.08.2021 год. в размер на 66.67 лв.;

· законна лихва върху сумата от

90 000 лв. за период от 05.08.2021-17.08.2021 год. в размер на 325,03 лв.;

· законна лихва върху сумата от

70 000 лв. за периода от 18.08.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата излага, че на 08.06.2017 год. по пътя гр. Алфатар – гр. Дулово е настъпило тежко ПТП, при което е починал нейният син Л.Р.Т.. Произшествието било причинено от водача на лек автомобил с марка „Т. А.“, с рег. № *****., който към 08.06.2017 год. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.

В следствие на загубата на своя син, който полагал фактически и финансови грижи за ищцата, тя и до настоящия момент изпитвала силни емоционални болки и страдание. За обезщетяване на същите, до застрахователя било отправено искане № 10497/ 18.06.2018 год. за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като към момента на предявяване на иска – 05.01.2019 год., такова не било платено, поради което и предявява претенцията си по исков път, а с оглед несъгласие с доброволно изплатеното й претендира сумата от 70 000 лева.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер; счита същите за недоказани и неоснователни, въз основа на което претендира тяхното отхвърляне. Ответното дружество оспорва наличието на духовна връзка между ищцата и нейния син, като поставя под съмнение твърдението, че загиналият е полагал фактически и финансови грижи за своята майка. В тази връзка изтъква, че починалият не е имал постоянна работа и доходи, а основно се е занимавал със събирането и продажбата на трюфели и билки. Сочи, че ищцата и синът ѝ не са поддържали контакт помежду си и не са били в добри отношения, до който извод водели пестеливата обосновка на претендираните вреди, както и обстоятелството че двамата живеели в различни домакинства. Излага и становище за прекомерност на размера на поисканото обезщетение, което не било съобразено и с критерия за справедливост, жизнения стандарт през 2017 год., ниския размер на застрахователната премия и броя на заведените претенции за изплащане на обезщетения – 18.

По отношение на претенцията за начисляване на законна лихва, ответникът заявява, че същата следва да бъде начислявана след изтичане на рекламационния срок по чл. 380 от КЗ; в условията на евентуалност, прави възражение за недължимост на обезщетението за забава поради изтичане на погасителна давност. Счита същото за недължимо за времето, през което делото е било спряно до приключване на наказателното производство срещу виновния водач.

С ДИМ, уточнена с молба с вх. № 269646/ 07.10.2021 год., ищцовата страна прави искане за изменение на своя иск чрез намаляване на първоначално претендираната сума от 150 000 лв. на 70 000 лв., посредством оттегляне на иска за сумата от 80 000 лв., както и в частта относно претендираната лихва за забава.

Оспорва твърдението на ответника за липса на духовна връзка между нея и сина ѝ, като обръща внимание, че видно от решението на

Апелативен съд – Велико Търново и ВКС, тя е участвала в наказателното производство именно в качеството на частен обвинител. Счита възражението на ответника за завишеност на претендираното обезщетение, обвързано от ответника с размера на премията по застрахователната полица, за неотносимо спрямо лицата, претърпели душевни болки и страдания.

В депозирания отговор на ДИМ, ответникът поддържа възраженията си, направени в отговора на исковата молба, включително и тези за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата за забава и началния момент за нейното начисляване. Оспорва ДИМ и аргументите на ищцата, изложени в ДИМ. Твърди, че спорът по настоящото дело се свежда единствено до отношенията между ищцата и починалия й син, реално претърпените болки и страдания и справедливия размер на обезщетението.

В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

От своя страна, в откритото заседание, ответното дружество, чрез своя пълномощник отправя искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за частичното им уважаване.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството съдът се е произнесъл с Определение № 261151/ 30.11.2021 год. по чл. 140 от ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Съобразно препис – извлечение от акт за смърт № 0016/ 09.06.2017 год. Л.Р.Т. е починал на 08.06.2017 год., а видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 683/ 11.06.2018 год. ищцата е негова майка.

По делото е прието за безспорно, че по силата на Присъда № 11/ 14.01.2019 год., постановена по НОХД № 379/ 2018 год. на Русенски окръжен съд, потвърдена с Решение № 100002/23.02.2021 год., по ВНОХД № 329/2019 на Апелативен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 60113 по КНОХД № 421/ 2021 год. на ВКС – последното влязло в сила на 21.06.2021 год.,В. В. е признат за виновен за това че на 08.06.2017 г. около 09.00 ч. по път І-7, км. 25+885, в посока гр. Алфатар – гр. Дулово при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ модел „Авенсис“ , с рег. № СС 1144 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, едно от които е Л.Р.Т..

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е и че към датата на процесното ПТП, между виновният водач – собственик на участвалото в произшествието МПС и ответното дружество била налице валидно сключена комбинирана застрахователна полица BG/07/516003215336/ 19.12.2016 год. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие 23.12.2016 – 22.12.2017 год.

Не се спори между страните и че на 18.06.2018 год. ищцата е предявила към застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. по реда на чл. 380 от КЗ. От посоченото в ДИМ се установява, че застрахователят е изплатил на ищцата извънсъдебно сумата от 80 000 лв. както следва: 03.08.2021 год. – 30 000 лв.; 04.08.2021 год. – 30 000 лв. и 17.08.2021 год. – 20 000 лв. Същото твърдение настоящият състав разглежда като признание на неизгоден за страната факт – чл. 175 от ГПК.

За установяване на понесените от ищцата болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф. Р.А. и свидетеля В.П.П., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се.

Базираните на техни непосредствени впечатления показания сочат за наличието на дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния починал син, от непоправимото засягане на която ищцата все още не можела да се възстави и преживявала силен стрес и емоционални болки.

От показанията на свидетеля Ф. Р.А. се установява, че макар той и починалият Л. Т. да не били родни братя, тъй като Л. бил осиновен, те поддържали близки взаимоотношения помежду си. Били отгледани заедно в родната им къща в гр. Дулово, като преди да постъпи на служба в казармата, Л. разбрал, че е осиновен. Това не променило, отношението му към ищцата, като А. заявява, че не е ставал свидетел и на ситуации, в които починалият се е карал или се е отнасял лошо с нея. След като А. напуснал бащината им къща, като известно време след това майка му поискала неговото съгласие, за да прехвърли правото на собственост върху родния им дом на брат му Л.. А. отбелязва и че след като Л. напуснал дома им и заживял в с. Лобър, отделно от съпругата си, близките взаимоотношенията между двамата братя и тяхната майка се задълбочили. Заявява и че приживе починалият контактувал с майка им предимно по телефона, но когато тя го посещавала, към тях се присъединявал и Л.. Наред с това, ищцата навестявала и самия Л.. В показанията си, свидетелят посочва, че именно той е съобщил на майка си и останалите им близки за случилото се с брат му, като ищцата реагирала много зле на случилото се. Счита, че и до сега тя не е преживяла загубата, като след смъртта постоянно плачела, пушела големи количества цигари, а преди две години отключила и диабет. Обръща внимание и че ищцата и дъщерята му често посещават гроба на починалия.

Гореизложеното се подкрепя и допълва от показанията на свидетеля Петков, с когото ищцата живее във фактическо съжителство. Той също счита, че тя не е преживяла загубата, доколкото изпитва затруднения със съня нощем и е отключила диабет. Обръща внимание и че Х. имала пререкания със съпругата на починалия й син, което било причината преди той да се измести от гр. Дулово, тя рядко да го е посещавала там. Въпреки това, Л. поддържал връзка с майка си по телефона, за да проверявал дали тя нямала нужда от някакъв вид помощ.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявените искове черпят правното си основание от чл. 432 от КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. С оглед представенoто по делото искане за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника по чл. 380 от ГПК, съдът преценя същите за допустими.

Основателността на прекия иск на увредено лице срещу застраховател за обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, претърпяването на вреди, които са резултат от поведението на застрахования водач, както и обосноваване на техния размер.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Т. А.“ не е спорно по делото. С оглед обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява вредите, за които отговаря застрахованото лице по чл. 45 от ЗЗД.

На основание чл. 300 от ГПК, постановената от наказателния съд влязла в законна сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на обстоятелствата дали е извършено деянието, било ли е противоправно и виновно ли е било извършено от дееца. Следователно преценката на съда по отношение на тези елементи във връзка с чл. 45 от ЗЗД е изключена, като съдът е обвързан от приетото от наказателния съд.

В този смисъл, доколкото наказателното производство срещу В. В. за престъплението, от което е настъпила смъртта на Л. Т. е приключило с Решение № 60113 по КНОХД № 421/ 2021 год. на ВКС – влязло в сила на 21.06.2021 год., то настоящият състав приема за установено противоправността на деянието /нарушаване на правилата за движение/, причиняването на вредата /смъртта на сина на ищцата/ и вината на водача.