Решение № 16645 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16645 гр. *******, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110103776 по описа за 2025 година

М. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. „*******“ № ************** чрез адв. Т. В. - ***********, с адрес: ********, ул. „************* е предявил срещу "****************, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

*************************************** отрицателен установителен иск за следното:

Да се приеме за установено по отношение на "****************, че ищецът М. Х. А. не дължи сумата от 15 727.71 лв. по Договор за потребителски кредит от 31.03.2014г., поради погасяването й по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД и чл. 111, б. б/ и б. в/, пр. II от ЗЗД от ЗЗД.

Претендира направените по делото разноски.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр.

3 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 29.06.2026 г. е изменен предявения по делото иск, като ответника "**************** е заменен с "*********************, което дружество е конституирано като ответник на мястото на първоначалния. По този начин "*********************, с оглед на новото му процесуално качество, е заличен като трето лице – помагач на ответника, съгласно конституирането му на 30.03.2026 г.

В проведеното на 29.06.2026 г. съдебно заседание на осн. чл. 233 от ГПК производството по делото срещу "**************** е прекратено.

С молби, депозирани по делото в различно време, последната от които за насроченото на 29.06.2026 г. съдебно заседание, ответникът "********************* на основание чл. 237 ГПК е признал предявения иск като основателен, частично за сумата от 11 966, 86 лв. /6 118, 56 евро/, произтичаща от вземания по договор за потребителски кредит № **********, 1 поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, респективно погасена е възможността за принудително изпълнение по отношение на тази сума. Частичното признание на иска е обосновано с твърдението, че с извършената цесия между "********* и "********************* на последното е прехвърлна само сума в размер на 11 966, 86 лв., а не общо дължимата по договора в размер на 15 727, 71 лв. /8041, 45 евро/. Ищецът е поискал да се постанови решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Безспорно е между страните и е установено по делото, че сумата предмет на иска е вземане по договор за потребителски кредит от 31.03.2014 г., по който ищеца е длъжник, а "********* е кредитор за сума в размер на 10 000 лв., платими в срок от 120 месеца и общо дължимата сума в края на договора е 15 727, 71 лв. Доводите на ответника, че съгласно договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г. с цедент "********* и цесионер "*********************, последният е получил от цедента "******* само сума в размер на 11 966, 86 лв. са неоснователни, тъй като видно от договора и извлечение от Приложение № 1 към него цесионера "********************* е получил вземането към ищеца М. Х. А. в цялост /т. 2.3 от договора за цесия/ - не само неплатената главница, но и с всички привилегии и обезпечения, вкл. изтекли лихви и направени разходи за събиране на вземанията. Процесния потребителски договор е сключен за срок от 120 месеца, сумата от 15 727, 71 лв. е общо дължимата към датата на последния падеж при точното му и пълно изпълнение, поради което няма как към датата на прехвърляне на вземането - да се прехвърли сумата от 15 727, 71 лв.

Към датата на предявяване на иска, по който е образувано настоящото дело, сумата предмет на иска от 15 727, 71 лв. е погасена в цялост, тъй като ответникът не е оспорил посочените от ищеца обстоятелства по неизпълнение на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********* от 31.03.2014 г., а именно, че договорът не е изпълняван от длъжника след края на 2014 г. От друга страна, за събиране на вземането не са предприети никакви действия, вкл. чрез предприемане на принудително изпълнение.

Поради това, процесното вземане, за което се прилага 5 - годишна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, е погасено още през 2019 г., най - късно м януари 2020 г.

По изложените съображения съдът ще уважи изцяло предявения иск, като част от размера му от 11 966, 86 лв. /6 118, 56 евро /счита за признат по реда на чл. 237 от ГПК, в който случай е достатъчно да се посочи, че се основава на признанието на иска, а за остатъка от 3760, 85 лв. /1922, 89 евро/ по изложените по - горе съображения, поради погасяването му по давност, като и в двата случая легитимен ответник е кредитора на вземането "*********************.

При този изход на делото, разноски се дължат и на двете страни - на ответника, защото не е дал повод за завеждане на делото, съразмерно на признатата част от иска, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, а на ищеца съразмерно на останалата част от иска, която остана оспорена от ответника, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Затова при сторени от ищеца разноски в общ размер на 1271, 65 евро, на осн. чл. 78, ал. 1 2

ГПК му се дължи сума в размер на 304, 08 евро, а на ответника при разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро се дължат 114,13 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. „*******“ № ************** чрез адв. Т. В. - ***********, срещу „**************** с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. *******, ****************, бизнес сграда "********, с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че М. Х. А., с ЕГН **********, не дължи на „**************** сумата от 15 727.71 лв.

/8041, 45 евро/ по Договор за потребителски кредит от 31.03.2014г., сключен между "********* като кредитор и М. Х. А. като длъжник, вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г. от цедента "********* на цесионера "*****************, при признание на иска по чл. 237 от ГПК за сума в размер на 11 966, 86 лв. /6 118, 56 евро/ и поради погасяване по давност на сума в размер на 3760, 85 лв. /1922, 89 евро/.

ОСЪЖДА „**************** с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. *******, ****************, бизнес сграда "******** да плати на М. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. „*******“ № ************** сторени по делото разноски в размер на 304, 08 евро, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. „*******“ № 29, ет. 2, ап. 2 да плати на „**************** с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. *******, ****************, бизнес сграда "********, сторени по делото разноски в размер на 114, 13 евро, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 -седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3