Заповед № 698 от 19.06.2025, Районен съд - Хасково

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Хасково

Районен съд – Хасково, ІХ граждански състав в проведеното на 19.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1528 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Минчо К. Димитров, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. Т. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап. 3, общ. Столична, обл. София (столица) следните суми: 750 лева /седемстотин и петдесет лева / - главница, дължима по Договор за кредит № 411880 от 09.04.2020 г., сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 13.01.2022 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „АПС Бета България” ЕООД; 205,74 /двеста и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 09.04.2020г. – 11.04.2021г.; 300,52 лева /триста лева и петдесет и две стотинки/ - лихва за забава, за периода от 11.04.2021 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 25,12 лева /двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/ държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 22,71 лева /двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен Договор за кредит № 411880 от 09.04.2020г. между „Сити Кеш” ООД и длъжника, по силата на който на длъжника била отпусната сума в размер на 750 лева, платима на 12 броя вноски, с краен срок 11.04.2021г., вземанията по който са прехвърлени на 13.01.2022 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „АПС Бета България” ЕООД.

Освен държавна такса, длъжникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП, което съдът определя на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност, като по съразмерност на заявителя се присъжда посочената по-горе сума.

Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдените суми:

IBAN: ******, BIC: ****

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му, с която се претендира присъждане на 1000,26 лв. - неустойка, начислена на основание чл.6.2 от Договор за потребителски кредит, 509,10 лв – тарифа за таксите и разходите събиране, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Съдът намира, че претендираните суми за такси и неустойка не следва да бъдат присъждани, доколкото се основават на постигнати между страните уговорки, които са нищожни.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая, клаузите на договора, уговарящи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, при предоставената заемна сума, са неравноправни клаузи. Допълнителното 1 възнаграждение, заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправно на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП. С оглед отхвърляне на заявлението в частта за присъждане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, като акцесорно и следващо главното задължение, ще се отхвърли и искането за присъждане на обезщетение за забава върху претендираното вземане.

На следващо място съдът намира, че вземанията на заявителя за сумите представляващи такса за извънсъдебно събиране на задължението, е възникнало на основание недействителна договорна клауза. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране, при определени условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.

Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.

Относно разноските:

Освен платената държавна такса, длъжникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП, което съдът определя на сумата от 50 лева, предвид едностранния характер на производството и ниската фактическа и правна сложност. Разноските се присъждат съобразно уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендираните от заявителя разноски следва да бъдат присъдени съобразно с уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В отхвърлителната му част разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Препис от разпореждането, обективирано в заповедта за изпълнение, да се връчи на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че 2 възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ./п/ не се чете.

( М.К. Д. )

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.С.

3