Решение № 385 от 31.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Ловеч, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101711 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Цена на иска: 3000 лв.-за причинени неимуществени вреди и 622.00лв. – за имуществени вреди.

Производството е образувано по искова молба на Г. ПЕТРОВ В., с адрес: *** против В. Б. Б., с адрес: ***.

В първоначалната искова молба ищецът излага, че продължение на 4 години бил подложен от ответника на психически и морален тормоз, представляващ унижение пред познати и приятели, като противозаконно го оклеветил в лъжа в заведено против него на 22.02.2018 г. НЧХД № *** г. Излага фактически твърдения за събития, които са се осъществили в проведеното отчетно-изборно събрание на читалището в с. ***, общ. Ловеч, както и какви нарушения според него са били извършени на това събрание, вкл. и от ответника. Изложена е хронологията в развитието на наказателното дело, което било върнато от ЛОС за ново разглеждане от РС – Ловеч, като е било образувано НЧХД № *** г.

Посочва, че преди това по негова тъжба против ответника пред РС – Ловеч е било образувано НЧХД № *** г., по което ответникът бил признат за виновен и осъден за това, че обидил ищеца на публично място.

В допълнително депозирана уточняваща молба, ищецът излага, че по повод подадена тъжба от ответника срещу него било образувано НЧХД №*** г. по описа на РС – Ловеч, за престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр. с ал.1, т.1, т.2, предл.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК. Сочи, че с присъда № *** г., постановена по НЧХД № *** г. бил оправдан, като съда разпоредил да му бъдат изплатени и направените от него разноски по 1 делото в размер на 622 лв, но недоволен от изхода на делото, ответникът подал въззивна жалба, по която в ОС – Ловеч било образувано ВНЧХД № *** г. Въззивният съд отменил така постановената присъда,със свое Решение от *** г. и делото било върнато за ново разглеждане от първата инстанция. Така в РС – Ловеч било образувано НЧХД № *** г., по което с присъдда № *** г. ищецът също бил оправдан. Ответникът отново депозирал въззивна жалба, по която в ОС – Ловеч било образувано ВНЧХД № *** г., като в първото заседание по делото въззивника- ответникът Б. оттеглил тъжбата си и наказателното производство е прекратено от ОС – Ловеч с Определение № *** г.

Ищецът твърди, че в тази връзка депозира исковата молба срещу ответника, тъй като същият неоснователно образувал срещу него наказателно дело от частен характер, с което създал публични внушения за извършени от него криминални действия, поради което бил третиран три години като престъпник и по този начин са накърнени доброто му име, чест и достойнство. Бил изправен пред укоряващи коментари, подигравки и съмнения от страна на свои близки, познати, съселяни и съседи.

Твърди, че осъщественото от ответника противоправно поведение засегнало положителната оценка за него, която е изградил пред своите близки и познати, нанесъл сериозен удар върху авторитета му. Случаят добил известност в селото и е бил обект на коментари и подмятания по адрес на ищеца. Вследствие на това претърпял продължителни негативни преживявания и стрес, тъй като въпреки че знаел, че е невинен, ответникът инициирал наказателното преследване срещу ищеца. В този наказателен процес явно се отличавала упоритостта на ответника и желанието му на всяка цена да бъде осъден – което демонстрирал не само с подаването на тъжбата – без да има каквито и да е основания затова, а така и с двете въззивни жалби в хода на наказателното производство, които удължили процеса и довели до тригодишно „ходене по мъките“ за ищеца.

Ищецът твърди, че през цялото време чувствал едно унижение, присмех и нервнопсихична непълноценност, уронила самооценката му и положението му в обществото, пред неговите близки и познати. Всички тези страдания преживял, вследствие на неправомерните и непредизвикани от негова страна действия от ответника – подаване на тъжба и предаване на съд за деяние, което не е извършил, тъй като безспорно е установено в наказателния процес, че е невинен.

Излага, че това предизвикало в него състояние на основателен страх и безпомощност, както и силни негативни емоционални преживявания за продължително време, най-вече по време на водените по този случай четири броя наказателни от частен характер дела срещу него. Твърди, че в тази връзка станал по-напрегнат и притеснен, започнал да действа по-нерешително и със забавени реакции, като постоянно си мислел, дали някое негово действие в селото, срещите му в пенсионерския клуб или на друго публично място, няма да е отново мотив да бъде образувано дело срещу него.

Ищецът посочва, че нанесените му неимуществени вреди от ответника – върху психичното му здраве, стрес, душевен тормоз, накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, нарушаване на съня, наличие на високо нервно напрежение се 2 отразило на цялостното му емоционално състояние.

С оглед на изложеното предявява настоящия иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, тъй като счита, че са налице всички елементи, включени в сложния фактически състав на непозволеното увреждане.

В петитумната част е изведено искане да бъдат призовани с ответника на съд и след като се увери в истинността на посоченото, съдът да осъди ответника В. Б. Б. да заплати на ищеца Г. П. В. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 3000 лв, ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 622.00 лв. имуществени вреди – разноски, които платил по НЧХД № *** г. на РС – Ловеч, а така също да заплати и сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, както и от постъпилата уточняваща молба, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор ответникът е изразил становище по основателността на предявените искове. Намира претенцията за присъждане на сумата в размер на 622 лв. – разноски по НЧХД № *** г. по описа на Ловешки РС за неоснователна.

Посочва, че с Решение № *** г. по ВНЧХД № *** г. въззивният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 198 лв. Пояснява, че тази сума произтича от сбора на сумите – разноски, извършени от ищеца, както следва: 300 лв. платено адвокатско възнаграждение по ВНЧХД № *** г. по описа на ЛОС; 1 989 лв. – разноски, присъдени на ищеца по НЧХД № *** г. по описа на РД – Ловеч. Изтъква, че от своя страна сумата в размер на 1 898 лв. – разноски по НЧХД № *** г. по описа на ЛРС представлява сбор от сумите в размер на 622 лв. – разноски, присъдени на ищеца по НЧХД №*** г. по описа на ЛРС плюс 1 276 лв. разноски по НЧХД № *** г. по описа на същия съд. Ответникът излага, че с преводно нареждане от 11.10.2022 г., което е приложил, е извършил плащане в полза на ищеца Г. В. на сума в размер на 2 198 лв. с основание „наказателно дело 301 от 2022 г.“ .

Ответникът е оспорил изцяло като неоснователна и претенцията за присъждане на сумата в размер на 3 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В с.з.ищецът Г. П. В. се явява лично и с договорно упълномощен представител – адв.М.И.. По същество поддържа предявените искове. Фактически и правни доводи са развити в писмена защита.

Ответникът В. Б. Б. взема лично участие в процеса, като се явява с представител по пълномощие – адв. Ст. Г.. По същество оспорва предявените искова, като подробни съображения са изложени в писмена защита.

Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

3

Страните не спорят, а и от вложеното за послужване НЧХД №*** г. по описа на Ловешки РС се установява, че същото е образувано на 11.12.2017 г. по повод тъжба на Г. П. В. против В. Б. Б., с която е повдигнато обвинение за обида, нанесена публично.

С Присъда № *** г., постановена по посоченото НЧХД, съдът е признал подсъдимия В. Б. Б. за виновен в това, че на 29.06.2017 г. в сградата на читалището в с. ***, общ. Ловеч, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В. в негово присъствие – „От всички кметове ти най-много си крал“, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.78а във вр. с чл. 148, ал.1, т.1, във вр. с чл. 147, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание глоба в размер на 1000 лв. в полза на държавата. Със същата присъда В. Б. Б. е осъден да заплати на Г. В. сумата от 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск до пълния претендиран размер от 3000 лв, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Присъда № *** г. по НЧХД № *** г. е потвърдена с Решение № *** г. по ВНЧХД №*** г. по описа на ОС- Ловеч.

Установява се, че след завеждане на горепосоченото дело, на 26.02.2018 г. ответникът В. Б. Б. от своя страна също е подал тъжба против Г. П. В. по обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр. с ал.1, т.1, т.2, предл.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК, въз основа на която е било образувано НЧХД №*** г. по описа на РС – Ловеч.

С Присъда № *** г. по НЧХД № *** г. съдът е признал Г. П. В., в качеството му на подсъдим по делото, за невиновен за това, че по друг начин – в Тъжба от 13.12.2017 г. до Ловешкия районен съд, на стр.2 е написал: б./В.Б. е лъгал, като е посочил цифрата, че за майка му са гласували 41 чл. а по списък са били 39 члена, и в./ В.Б. е излъгал, че са гласували 41 чл. а има подписана Декларация, че 7 члена не са гласували за нея, поради която причина е отпаднала друга кандидатка“ е разгласил публично за В. Б. Б. от с. ***, обл.

Ловеч позорни обстоятелства, че е излъгал при преброяването на гласовете на присъстващите и гласували членове на проведеното отчетно-изборно събрание на *** г. на Народно читалище „*** г.“ и е посочил различен брой такива гласове от действително гласувалите за дадена позиция членове, поради което и на основание чл.304 от НПК подсъдимия е опрадван по повдигнатото обвинение.

Със същата присъда предявеният от В. Б. против Г. В. граждански иск за сумата от 3 000лв, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателаното й изплащане, като неоснователен и недоказан, е отхвърлен. Наред с това, В. Б. е осъден да заплати на Г. В. сумата от 622.00 лв., представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

4

Установява се, че В. Б. е обжалвал така постановената оправдателна присъда, като по повод подадената от него въззивна жалба е било образувано ВНЧХД № *** г. по описа на ОС – Ловеч.

С Решение № 7 от *** г. по ВНЧХД № *** г. ОС – Ловеч е отменил присъда № *** г., постановена по НЧХД №*** г. на Ловешкия РС, с която е признал Г. П. В. за невиновен по повдигнатото му обвинение и е върнал делото на РС – Ловеч за ново разглеждане от друг състав.

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на 01.02.2019 г. е образувано НЧХД № *** г. по описа на РС – Ловеч.

По делото е постановена Присъда № *** г., с която подсъдимия Г. П. В. отново е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр. с ал.1, т.1, т.2, предл.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.

С горепосочената присъда е отхвърлен предявения от В. Б. против подсъдимия Г. В. граждански иск за сумата от 3000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.