Решение № 301 от 21.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Перник, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500391 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение №260426/14.04.2021г., постановено по гр.д. № 4374/2020г. по описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени исковете на ЧСИ Ш.Д. срещу „НД Мениджмънт“ООД, гр.Перник, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, за признаване на установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане срещу „НД Мениджмънт“ ООД в размер на 246 лева, представляваща начислени по изп. д. № 426/2015 г. такси и разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01829/2020 г. по описа на Районен съд Перник.

Със същото решение ЧСИ Ш.Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ООД, гр.Перник сумата от 450 лв. представляваща направени в исковото и заповедното производство разноски.

В срок решението е обжалвано от ЧСИ Ш.Д. като отправеното до съда искане е същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна обстановка и предявеният иск да бъде уважен.

Основните доводи във въззивната жалба са концентрирани върху твърдението, че 1 представените пред районния съд фактура и две сметки по чл. 79 ЗЧСИ, установяват вземането на ищеца срещу ответника. Претендират се разноски. Направено е възражение при условията на евентуалност, ако не се уважи жалбата, да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ ООД, гр.Перник, в който се изразява становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения.

Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което с определение № 551 от 28.06.2021 г. е дал указания на въззивния жалбоподател, да отстрани нередовностите на предявения иск.

По делото е постъпила в определения срок молба с вх. № 3108 от 05.07.2021 г., с която ЧСИ е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***, издадена за сумата от 216 лева с ДДС, но не е отстранил тези констатирани от съда недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № ***, за сумата от 30 лева без ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10,00 лева за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество и 10,00 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е получил, свързани с длъжника. По същия начин е посочил и за начислените от него в процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10,00 лева, за които се е ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното.

С молбата, подадената в изпълнение на дадените указания молба с 3108 от 05.07.2021 г., ЧСИ – Ш.Д. не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, в частта относно претендираната сума по сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***, за сумата от 30 лева без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в процесната сметка на стойност от 10 лева, както и не е посочил, каква информация и документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника, за да начисли такса от 10 лева, и общо по т.31 от ТТРЗЧСИ обща сума от 20 лева. Не е ясно и кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, той следва да я остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната жалба или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл.269 от 2

ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № ***, за сумата от 30 лева без ДДС и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК задължителни указания, настоящият състав намира постановеното първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 30 лв. следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.

Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото се прекрати, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1829/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с уточнителната молба ЧСИ е отстранил нередовностите в предявения иск, в частта касаеща извършените действия, за които е съставена сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***, издадена за сумата от 216 лева с ДДС, поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 21.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1829/2020 г. по описа на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № 1037 за изпълнение на парично задължение в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег. № ***за сумата от 246,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 201579604004 26, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 10.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил настоящите искове по реда на чл. 422 ГПК.

Няма спор по делото и, че на 13.12.2014 г. по ч.гр.д. № 17262/2014 г. на РСПловдив, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който Ц. Б. П. е осъдена да му заплати подробно посочените в същия суми.

От приложеното изпълнително дело се установява, че въз основа на молба от 27.05.2015 г. било образувано изп.д. № 426/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д. със страни: взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – Ц. Б. П. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на открити банкови сметки на длъжника и наложи запор върху вземанията по тях при наличие на такива, като посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по 3 чл.18 от ЗЧСИ.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че „НД Мениджмънт“ ООД е внесъл по сметка на ЧСИ на 12.05.2015 г. сума в размер на 66 лева, представляваща такса за образуване на изпълнително дело.

В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника ЧСИ е извършил следните справки: на 27.05.2015 г. - справка в НАП, 29.01.2016 г. справка в НАП; 03.02.2016 г. - справка в Търговския регистър; 22.02.2016 г. - справка в НАП; 30.09.2016 г. - справка в НАП; на 02.03.2017 г. – справка в НАП; на 09.03.2017 г.

– 1 брой справка в „ГРАО“; на 22.05.2017 г. – 1 брой справка в БНБ, 1 брой справка в ОС „Земеделие“; на 31.10.2017 г. –справка в НАП, за които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** е начислил държавна такса в размер на 60 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.

Извършил е на 22.05.2015г. и 27.05.2015г. справки в ТР и „ГРАО“;

Не са представени доказателства по делото, че е извършена справка в НАП на 02.11.2015 г.

По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил на 03.02.2016 г. искане за съдействие за връчване на ПДИ на „ЕВК“ ООД; на 12.02.2016 г. искане за съдействие до ЧСИ М. О. за връчване на ПДИ; на 02.03.2016 г. напомнително уведомление до трето задължено лице за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; н а 06.04.2020 г. уведомление до ДСИ за прехвърляне на изпълнителното дело, за които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № 23582 от 23.03.2020 г. е начислил държавна такса в размер на 48 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ.

С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на изп.д. № 426/2015 г. към ДСИ към РС- Пловдив, ЧСИ – Д. е изготвил копие от изпълнително дело, което се установява от приложения към изпълнителното дело протокол от 06.04.2020 г., за което е начислил такса по т. 8 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.

ЧСИ е наложил запори, както следва: върху МПС на длъжника на 08.09.2015 г., върху трудовото възнаграждение на 08.09.2015 г., 03.02.2016 г. и 17.11.2017 г., върху банкова сметка на длъжника на 23.05.2017 г., за които действия съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ – е начислил сумата от 90 лева с ДДС.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната фактура е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.Д. през март 2020 г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в счетоводството на ответника и не е отразена в дневника за покупки за съответния период, като ответникът не е заплатил претендираната сума по сметката.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявените пред районния съд по реда на чл.422 ГПК искове са предявени от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Спорни по делото са въпросите свързани с дължимостта на начислените в 4 процесната сметка такси и разноски и до обема на извършените от ЧСИ да изпълнителни и технически действия в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ и извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила публичноправни функции. Ето защо, в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният кредитор е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на имущество, върху което е учреден особен залог, по реда на Закона за особените залози и която стои най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между възложителя и частния съдебен изпълнител не са равнопоставени. Макар че е налице възлагане от взискателя и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между тях не се поражда договорно правоотношение.Частният съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия. Следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на непозволеното увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на обосноваването на допустимост на възражения от страна на взискателя като възложител за необходимост на извършените действия от страна на ЧСИ.