Решение № 1667 от 16.10.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 220/2026
- Вид
- Решение № 1667
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- Мирослава Йорданова-Великова
Други актове по делото
- Определение № 958 от 11.06.2026 · Мирослава Йорданова-Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 195, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 196, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 197, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 204, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 1667
Ямбол, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20267280700220 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д. Т. С., [ЕГН], ЛН № 444631, с адрес: гр. Бургас, [улица], чрез адв. Б. Я. от АК – Бургас, против Заповед № 4070з-461 от 07.05.2026 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, с която на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по следните основни съображения: заповедта не е мотивирана по изискуемия от закона ред, доколкото препраща общо към чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, без да се конкретизира коя точно разпоредба, заповед или разпореждане е нарушена от жалбоподателката; не са изложени категорични доказателства за съпричастността на жалбоподателката към твърдяното нарушение; наложеното наказание е непропорционално с оглед чистото дисциплинарно досие на служителката и липсата на умисъл; и най-съществено – заповедта е издадена извън преклузивния двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото нарушението е било установено и материалите от първоначалната проверка (рег. № 3282р-38624/19.12.2025 г., извършена въз основа на заповед рег. № 3282з-5941/23.10.2025 г.) са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на дата, от която е изтекъл двумесечният срок преди издаването на процесната заповед, въпреки назначаването на нова, втора проверка със заповед № 4070з-118/04.02.2026 г.
Моли се за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и се представлява от адв. Б. Я., който поддържа жалбата и моли за уважаването . В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката допълнително акцентира, че в обжалваната заповед посоченото нарушение на Заповед № 3282з-132/18.01.2022 г., раздел ІV, не отговаря на установената фактическа обстановка, доколкото всеки от разделите на цитираната заповед е самостоятелен и не може да препраща към друг такъв – в случая административнонаказващият орган неправомерно е свързал общата хипотеза по раздел ІІ, т. 9 („Други случаи“) с раздел ІV, който се прилага единствено при наличие на обстоятелства, затрудняващи изясняването в срок на определен случай, каквито обстоятелства не са били доказани по делото. Претендира присъждане на направените разноски в размер на 500 евро адвокатско възнаграждение и 5.11 евро държавна такса.
Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди изложените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед рег. № 3282з-5941/23.10.2025 г. е разпоредено извършване на проверка по случай от 22.10.2025 г., при което е установено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР от страна на жалбоподателката. Резултатите от проверката, обективирани в справка рег. № 3282р-38624/19.12.2025 г., при която е установено извършеното дисциплинарно нарушение и самоличността на извършителя, са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган – Директора на ГДГП.
Въпреки това с последваща заповед № 4070з-118/04.02.2026 г. е възложена нова проверка по случая, след приключването на която е издадена оспорената Заповед № 4070з-461 от 07.05.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, като в обстоятелствената част е цитирано нарушение на Заповед № 3282з-132/18.01.2022 г., раздел ІV, във връзка с раздел ІІ, т. 9 от същата.
По делото е приета административната преписка ведно с приложените писмени доказателства по опис в писмо вх. № 1974/22.07.2026 г. от ответната страна, както и доказателствата, приложени към жалбата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, нарушението се счита за открито, когато материалите от дисциплинарното производство, установяващи нарушението и самоличността на извършителя, постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В настоящия случай материалите от първоначалната проверка, установяващи нарушението, са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 19.12.2025 г, от която двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е изтекъл преди издаването на оспорената заповед. Назначаването на нова, втора по ред проверка със заповед № 4070з-118/04.02.2026 г. не може да доведе до спиране или ново начало на вече изтеклия преклузивен срок, тъй като нарушението е следвало да се счита за открито от момента на първото постъпване на материалите при компетентния орган./В този смисъл е и съдебна практика на по адм. дело № 18/2022 г. на Административен съд – Варна, адм. дело № 794/2022 г. на Административен съд – Хасково/ .
Отделно от изложеното, съдът намира за основателно и възражението на жалбоподателката относно неяснотата и вътрешната противоречивост на фактическите основания на заповедта. От съдържанието на обжалвания акт не може да се изведе по безспорен начин връзката между раздел ІІ, т. 9 от Заповед № 3282з-132/18.01.2022 г. (уреждащ общата хипотеза „Други случаи“) и раздел ІV от същата заповед, който е приложим единствено при наличие на конкретни обстоятелства, затрудняващи изясняването в срок на определен случай. По делото не са представени доказателства за наличието на такива обстоятелства по отношение на случая с жалбоподателката, поради което позоваването в обжалваната заповед на раздел ІV е останало необосновано и не позволява на жалбоподателката да узнае действителното фактическо и правно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Това съставлява липса на надлежна мотивировка на индивидуалния административен акт и самостоятелно съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.адм. дело № 59/2020 г. на Административен съд – Стара Загора/.
Предвид изложеното, заповедта е издадена при съществено нарушение на материалния закон – извън преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – поради неяснота на фактическите основания, което обуславя нейната отмяна.
При този изход на спора на жалбоподателката се дължат разноски в доказания размер от общо 505.11 евро, от които 500.00 евро – адвокатско възнаграждение и 5.11 евро – държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 211 от ЗМВР във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Т. С., [ЕГН], чрез адв. Б. Я. от АК – Бургас, Заповед № 4070з-461 от 07.05.2026 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово да заплати на Д. Т. С., [ЕГН], сумата от 505.11 евро – разноски за производството, от които 500.00 евро – адвокатско възнаграждение и 5.11 евро – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�