Решение № 220 от 08.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Перник, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720104741 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, ЕИК 113551816, с адрес: гр. Перник, ул. „Кракра“ № 70, представлявано от В.М., чрез пълномощника юрк. Михаил А., срещу „Аква Мин“ ЕООД, ЕИК 200738980, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „****“, бл. 6, вх. А, ет. 1, ап. 1, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 9484,00 лв. – представляваща главница по фактури за извършени транспортни услуги по договор № ****/0021/03.06.2013 г. и Договор за наем на МПС от 13.02.2013 г., и сумата 301,29 лв., представляваща законна лихва за забава, за които е издаден изпълнителен лист от 12.10.2016 г. по ч. гр. д. № 5804 по описа за 2014 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1899/2023 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..

В исковата и уточняващата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист по ч ч. гр. д. № 5804 по описа за 2014 г. на Районен съд – Перник в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 495/2017 г. по описа на ЧСИ Е.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник, изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ СТ.Б., където е образувано изп.д. № 1899/2023 г. Твърди се, че ищецът не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като са погасени по давност преди образувано на изпълнителното дело.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Аква Мин“ ЕООД чрез управителя В. А., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че не е налице правно основание за предявяване на иска, тъй като не са настъпили нови факти след приключване на съдебното дирене, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност и не са представени доказателства за представителната власт на подалото я лице. Сочи, че искът е неоснователен, тъй като на основание чл. 116 ЗЗД давността е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения от Служба Архив заверен препис на Заповед за изпълнение № 4583/13.10.2014 г. по ч.гр.д. № 05804/2014 г. на РС-Перник се установява, че е издадена в полза на „Аква-Мин“ ЕООД срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД за сумата 20149,92 лв., представляваща незаплатени задължения по фактури, сумата 447,00 лв. – лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 20149,92 лв. от подаване на заявлението – 09.10.2014 г. до плащането, и сумата 403,00 лв. – държавна такса.

От приложения заверен препис на изп.д. № 1899/2023 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че първоначално е образувано под № 495/2017 г. по описа на ЧСИ Е.Д. по молба с вх. № 09306/04.09.2017 г. на „Аква-Мин“ ЕООД с приложен изпълнителен лист от 12.10.2016 г., издаден пона основание Заповед за изпълнение № 4583/13.10.2014 г. по ч.гр.д.

№ 05804/2014 г. на РС-Перник и Решение № 201/18.03.2016 г. по гр.д. № 00011/2015 г. по описа на РС-Перник и Решение № 314/04.10.2016 г. по в.гр.д. № 469/2016 г. на ОС-Перник, срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД за сумата 9484,00 лв., представляваща главница по фактури за извършени транспортни услуги по договор № ****/03.06.2013 г. и Договор за наем на МПС от 13.02.2013 г., сумата 301,29 лв. – законна лихва, произтичаща от Договор за наем от 13.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 9484,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.10.2014 г. до окончателното изплащане на вземането. В молбата е направено искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на третото задължено лице „Хийт Енерджи“ ЕООД до размера на дължимата сума.

На 03.11.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до „Мини открит въгледобив“ ЕАД и запорно съобщение върху вземането, което има „Хийт енерджи“ ЕООД към длъжника, получено от третото задължено на лице на 20.11.2017 г.

Със съобщение от 09.11.2017 г. „Хийт Енерджи“ ЕООД е посочил, че няма финансови отношения с длъжника.

С молба от 18.01.2018 г. взискателят е отправил искане да бъде наложен запор върху вземането, което има длъжникът към трето задължено лице „Хийт Енерджи“ ЕООД чрез налагане на запор върхи банковите сметки на третото задължено лице, отказано с постановление на съдебния изпълнител от 19.01.2018 г.

С молба от 17.01.2020 г. взискателят е отправил искане да бъде наложен запор върху 2 вземането, което има длъжникът към трето задължено лице „Обединена българска банка“ АД, произтичащо от договор за наем на помещение. На 10.02.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД като трето задължено лице за налагане на запор върху вземането, което длъжникът има от наем на помещение. С молба от 17.02.2020 г. „ОББ“ АД уведомява съдебният изпълнител, че няма сключен договор за наем на помещение с длъжника.

С молба от 23.02.2022 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител да да бъде наложена възбрана и изнесени на публична продан посочените в молбата имоти.

Дадени са указания за уточнение на имотите и внасяне на такси по искането, които са изпълнени от взискателя. С молба от 10.05.2022 г. взискателят е отправил искане да бъде наложена възбрана върху имот на длъжника в с.Р..

С молба от 20.06.2022 г. взискателят е отправил искане да бъде наложен запор върху средствата, които длъжникът получава като наем от Общинска банка и от Общинска застрахователна компания. На 18.08.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Обшинска банка“ АД като трето задължено лице за налагане на запор върху вземането, което длъжникът има от наем на помещение. С писмо от 09.09.2022 г. „Обшинска банка“ АД уведомява съдебния изпълнител, че няма наемни отношения с длъжника.

С молба от 06.10.2022 г. взискателят е отправил искане да бъде наложен запор върху средствата, които длъжникът получава от ОЗК „Застраховане“ АД. На 17.11.2022 г. е изпратено запорно съобщение до ОЗК „Застраховане“ АД като трето задължено лице за налагане на запор върху вземането, което длъжникът има от наем на помещение, получено на 21.11.2020 г. С уведомление от 28.11.2022 г. ОЗК „Застраховане“ АД като трето задължено лице е заявило, че приема вземането срещу „Мини открит въгледобов“ АД за основателно, върху същото няма наложен друг запор и няма претенции от други лица.

С молба от 10.05.2023 г. е отправено искане от взискателя да бъде наложен запор върху банковите сметки на „ОЗК Застраховане“ АД и възбрана върху посочените в молбата имоти.

С молба от 16.06.2023 г. взискателят е отправил искане изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ СТ.Б. за продължаване на изпълнителните действия.

С молба от 20.07.2023 г. взискателят е отправил искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника от „ОЗК Застраховане“ АД и „Общинска банка“ АД, както и налагане на възбрана върху посочени в молбата имоти.

На 24.08.2023 г. е изпратено съобщение до „ОЗК Застраховане“ АД дължимите суми към „Мини открит въгледобив“ ЕАД, ако има такива, да бъдат превеждани по банковата сметка на ЧСИ СТ.Б. по изп.д. № 1899/2023 г.

С уведомление от 18.06.2023 г. „ОЗК Застраховане“ АД уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът няма вземания от тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, 3 за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязло в сила решение, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД новата давност е пет години.

По делото не са представени доказателства за момента на влизане в сила на решението, поради което съдът приема, че предвиденият в закона петгодишен давностен срок е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 12.10.2016 г., към който момент страните не спорят, че решението е влязло в сила.

От приложения препис на изп.д. № 1899/2023 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че първончално въз основа на молба на взискателя от 04.09.2017 г. за вземанията по изпълнителния лист е образувано изп.д. № 495/2017 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.

В случая погасителната давност за вземанията е прекъсната с молбата от 04.09.2017 г. за образуване на изпълнителното дело, съдържаща искане за предприемане на конкретен изпълнителен способ, а след това е прекъсвана многократно - с молбите за налагане на запор върху вземанията на длъжника от трети задължени лица от 03.11.2017 г., 17.01.2020 г. и 10.02.2020 г. Не прекъсват давността молбите от 18.01.2018 г. и 10.05.2023 г. за налагане на запор върху банковите сметки на третите лица, доколкото така поискания способ е незаконосъобразен.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Тъй като между изпълнителните действия от 10.02.2020 г. и 23.02.2022 г. е налице бездействие на кредитора в период от две години, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 11.02.2022 г.

4

С Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК , е прието, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. С оглед изложеното, давността е прекъсната отново с подаване на молбата от взискателя за налагане на възбрана от 23.02.2022 г., след това отново е прекъсната с молбите за налагане на запор върху вземанията от третите задължени лица от 20.06.2022 г. и 06.10.2022 г.

От гореизложеното следва, че предвидената в закона погасителна давност за вземанията не е изтекла, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ответника, който не е направил искане за това, поради което разноски неследва да бъдат присъждани на никоя от страните.