Определение № 609 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. София, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600830 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл., вр. чл. 323, ал. 2 НПК Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от адв. А. Т., защитник на подс. И.

Ч. А., с която се атакува разпореждане № 779/05.03.2026г. на СГС, НО, 33 състав, по НОХД № 6558/2023 г., за връщане на жалбата на служебния защитник срещу постановената на 03.10.2025 г. присъда. Излага се доводът, че неправилно е върната жалбата, тъй като жалбата и допълненията към нея са достатъчно ясни. Това се отнася и до отправените с тях искания за оправдаване на подсъдимата или намаляване на наложените й наказания. Иска се отмЯ. на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстнационния съд за изпълнение на процедурата по чл. 325 НПК.

Въззивният съдебен състав, след като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

С присъда от 03.10.2025 г., постановена по НОХД № 6558/2023 г. на СГС, подс. А. е призната за виновна в извършване на престъпления по чл.212, ал.5, вр. ал.1, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.211, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът й е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, при първоначален общ режим, конфискация на цялото имущество и лишаване от право да упражнява професия на основание чл. 37 ал. 1, т. 7 НПК, за срок от петнадесет години. Срещу присъдата на СГС, е постъпила в срок жалба и допълнение към нея от страна на служебния защитник на подсъдимата. Приемайки, че същите не отговарят на законовите изисквания, първоинстанционният съд с разпореждане от 19.01.2026 г. е дал седемдневен срок, в който – адв. А. Т. в качеството на защитник на подсъдимата А. да отстрани констатирани от СГС пропуски в подадената въззивна жалба и приведе същата съгласно изискванията на чл. 320 ал.1 и ал.2 от НПК. С допълнение от 09.02.2026 г. служебният защитник на подсъдимата А. отново я е допълнил. Независимо от това като е приел, че защитата не е отстранила нередовностите на въззивната жалба и тя не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд я е върнал на жалбоподателя. В настоящото производство се атакува именно връщането на жалбата.

След като въззивният съд се запозна с аргументите, изложени в жалбата на служебния защитник на подсъдимата А., съдържанието й, възраженията в нея и изложеното 1 в двете допълнения, намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че същата не отговаря на разпоредбата на чл. 320, ал. 2 НПК. Въпросният текст на НПК очертава минимума от изисквания, които следва да се спазват при подаване на жалба срещу първоинстанционен съдебен акт. Настоящата жалба е в писмен вид, посочен е съдът, до който се подава, авторът й, както и са визирани исканията и възраженията на страната срещу присъдата. Отправено е и искане за събиране на доказателства. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 320, ал. 3 НПК, до даване ход на съдебното заседание пред въззивния съд, страните могат да правят допълнителни писмени изложения, с които да допълнят доводите си. Оплакванията на подалия жалбата защитник на подсъдимата са ясни и конкретни, като дават възможност да се дефинират възраженията му. Затвърждава се изводът, че жалбата по съдържание отговаря на минимума от изисквания на чл. 320, ал. 1 НПК и няма пречки да се разгледа в рамките на въззивното производство.

По тези причини въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Подсъдимият има право на защита, което включва и възможността да иска постановения срещу него осъдителен акт да бъде проверен в рамките на институционалния контрол от горестоящия съд. Тъкмо защото е субект на защита, по отношение на него законът не вменява задължение за „съответност“ на жалбата, каквото създава за представителите на държавното и частно обвинение по чл. 336, ал. 2 НПК и чл.

337, ал. 2 НПК, защото те рамкират и предмета на доказване, и фактическата, и правна рамка, срещу която се защитава подсъдимият.

В този смисъл на защитника на подсъдимия правилно е била дадена възможността да допълни жалбата си след изготвяне на мотивите на присъдата, тъй като той има право на това. Дори обаче той да не беше упражнил това свое право (а той го е направил), от това не могат да възникнат неблагоприятните последици по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК.

Подсъдимият и неговият защитник имат възможност да допълнят жалбата си включително пред въззивния съд по чл. 320, ал. 3 НПК за първи път, тъй като това не води до ограничаване на права на другите страни в производството.

Ето защо въззивният съд намира, че разпореждането на съдията е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за администрирането му за разглеждането на постановената присъда по същество.

Воден от горното въззивният съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на СГС, НО, 33 състав, от 05.03.2026г., по НОХД № 6558/2023 г., за връщане жалбата на служебния защитник на подсъдимата И. Ч. А. – адв. А.

Т. срещу постановената на 03.10.2025 г. присъда.

ВРЪЩА делото на СГС за изпълнение процедурата по чл. 321 от НПК и размЯ. на книжата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3