Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3 от 05.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 597/2023
Вид
Определение № 3
Подписан
05.01.2024
В сила
05.01.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ТАТЯНА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19,ал.4 и ал.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 и ал.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Ловеч, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500597 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Галина Стилянова Стойчева-Кръстева, против Разпореждане № 2222/07.11.2023г., пост.по ч.гр.д.№1607/2023г.на РС-Ловеч, в частта, в която са отхвърлени претенциите срещу В. С.

А. за договорно възнаграждение в размер на 17.71(представляващо горницата над 58.77лв. до 76.48лв.)дължимо за периода от 20.02.2019г. до 31.07.2019г. и за законна лихва от 437.09лв.,дължима за периода от 31.07.2019г. до 30.10.2023г. Излага,че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи правата си.Неправилно при произнасянето съдът не е отчел и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП,предвиждаща,че преценката на неравноправната клауза не включва отделянето му от основния предмет на договора,както и съответствието между цената или възнаграждението-от една страна и от друга-стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и разбираеми.Счита,че е следвало да се присъди и договорното възнаграждение, тъй като при договарянето му са спазени законовите императивни изисквания,налице са и условията за присъждането му доколкото кредиторът е изпълнил ангажимента си да предостави уговорената сума в заем. В договора ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите и тя е спазена,а уговореният размер е в законовите граници. Не се съгласява и с отхвърлянето на претенцията за законна лихва и развива,че тя е законова последица от предявяване на иска и за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина,характерен за иска по чл.86 от ЗЗДВ подкрепа се позовава и на ТРеш.№3/2017г. Не се съгласява и с направеното от съда прихващане на платено с остатъка от задължението,като се обосновава с чл.26 от ЗЗД. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част и заявлението се уважи изцяло.Претендира и направените разноски в размер 1 на 15лв.-държавна такса и 50лв.юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 08.11.2023г., а жалбата е подадена на 15.11.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1607/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

По подадено на 31.10.2023г. пред РС-Ловеч заявление е образувано ч.гр.д.№ 1607/2023г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявил вземане срещу В. С. А. от гр.Ловеч, в общ размер от 1512.47лв., от който- остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 500лв., непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 76.48лв. за периода от 20.02.2019г. до 31.07.2019г.(дата на предсрочната изискуемост), възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 498.9лв.,законна лихва в размер на 437.09лв.за периода от 31.07.2019г. до 30.10.2023г. и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочил Договор за потребителски кредит с №4277667/11.01.2019г., сключен между В. С. А. и „Профи Кредит България” ЕООД.

Посочил е,че преди да сключи кредита А. е подал искане за отпускане и е получил разяснения, въз основа на които е имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му състояние. След одобрение, на 11.01.2019г., е сключен Договор за потребителски кредит с № 30034277667, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им,приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 12 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 93.19лв. и падежна дата на 20 число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 76.48лв.,за периода от 20.02.2019г. до 31.07.2019г.-която дата сочи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер на 498.90лв.

Твърди, че В. А. не е изпълнил задължението си,не е направил и една погасителна вноска и е изпаднал в забава. Кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането,съгласно Тарифа на таксите на „Профи Кредит България“ЕООД. Затова и за периода от 07.03.2019г.(дата на допусната забава повече от 14 дни) до 31.07.2019г.(дата на обявяване на предсрочната изискуемост), са начислени разходите за извънсъдебно събиране в размер на 0лв. За периода от изпадане на длъжника в забава 21.02.2019г. до обявяване на кредита за предсрочно 2 изискуем на 31.07.2019г.,длъжникът дължи лихва за забава в остатъчен размер от 0лв. Твърди,че е уведомил длъжника,че обявява кредита за предсрочно изискуем на 31.07.2019г. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,за което длъжникът е бил уведомен с нарочно писмо. Изрично пояснява,че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,съгласно ЗМДВИППП не е начислявана и не се търси законна лихва. Иска да се присъдят и разноски от -30.25лв.-държавна такса и 180лв.-разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с №

30034277667/11.01.2019г., подписан при Общи условия, Погасителен план към договора, обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост до В. С. А., с отбелязване,че е непотърсена, доказателства за пълномощията.

С Разпореждане №2160/31.10.2023г. съдът е дал указания за уточняване на размера на отпуснатия кредит,договорната лихва(процент и размер),другите вземания,предмет на изпълнение,има ли погасяване на вноски-размер и как е отнасяно плащането към съществуващия дълг,кога и как е обявена предсрочната изискуемост,размерът на ГПР и дали при определянето му е съобразено възнаграждението за допълнителни услуги, върху кои вземания е начислено обезщетение за забава,предложено ли е изпълнение от длъжника-размер и кои вземания са погасени.

В срок заявителят е представил уточнение на заявлението. Пояснява,че при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги. Предсрочната изискуемост е настъпила на 31.07.2019г.,поради което претендира и законна лихва от тази дата до подаване на заявлението (30.10.2023г.) в общ размер на 437.09лв.,от който върху главницата203.23лв., върху договорното възнаграждение- 31.09лв. и върху вземането за услуги- 202.77лв.

Сочи,че длъжникът е направил плащане на сумата 78.80лв.,с което е погасил част от задълженията по договора в общ размер на 78.80лв. С тази сума е погасил 16.62лв.от вземането за допълнителни услуги, 32.18лв.от лихвите за забава и 30лв.за погасяване на такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,уговорено в чл.17.4 от ОУ към ДПК.

С обжалваното Разпореждане №2222/07.11.2023г. РС-Ловеч е уважил заявлението в частта за главница от 500лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението -31.10.2023г. до изплащането й, 58.77лв.-договорна лихва за периода от 20.02.2019г. до 31.07.2019г. и 28.89лв.разноски,съобразно с уважената част. Отхвърлил е заявлението за вземането за възнаграждение за закупен пакет от 498.90лв., обезщетение за забава в размер на 437.09лв. за периода от 31.07.2009г. до 30.10.2023г. и договорно възнаграждение за горницата над 58.77лв. до 76.48лв. Заповедният съд е извършил преизчисление на дълга, като е съобразявал извършеното от длъжника погасяване по недължимите вземания за такси и допълнителни услуги и с тях е прихванал законната лихва върху договорното възнаграждение. Издал е Заповед №842/07.112023г.за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

По отношение предсрочната изискуемост на договора, съдът се съгласява, че не е надлежно обявена, както твърди заявителят. Процедурата е изрично регламентирана, но не е изпълнена.Макар да има данни за предприети действия в тази насока, видно е, че уведомлението не е връчено на длъжника. Кредиторът не се е възползвал от всички възможности да го стори.

Известието се е върнало като „непотърсено“, което няма как-нито съгласно договора,нито по 3 правилата за връчване на този вид пратки, да се приеме,че е обезпечено узнаването от длъжника на едностранното изменение на договорната връзка. В този смисъл съставът не се съгласява със соченото основание за изискуемост на вземането - „предсрочна изискуемост“ и датата 31.07.2019г.

При съобразяване,обаче че към момента на подаване на заявлението вече е настъпил крайният срок на кредита - на 11.01.2020г. е изтекъл срокът от 12м., то съдът приема,че изискуемостта на вземанията вече е настъпила,но на това основание и от тази дата. Изчисление на вземането в тези времеви граници и размери липсва, поради което не би могло да се присъдят договорната и законната лихва. Размерът им следва да се установи в исковото производство,където при условията на състезателния процес страните могат да заявят позициите си и ангажират доказателства. Съставът намира че заявлението е следвало да се отхвърли и в останалата част за договорната и законната лихви.

При установената нищожност на клаузата за допълнителни услуги,по правилото на чл.23 от ЗПК правилно е присъдена само изискуемата главница и законната лихва върху нея.

Съставът не се съгласява с възможността да се извършва преизчисление и служебно прихващане в настоящето заповедно производство. С оглед едностранния му характер страните нямат възможност да разменят позиции и възражения- това става едва в исковото производство.Затова при констатиране на недължимо платено следва да се отхвърли претенцията и даде възможност на заявителя да я установи в производството по чл.422 от ГПК,в условията на състезателен процес. Съставът споделя приетото в Решение С-170/21 на СЕС,но намира,че в него Съдът е разглеждал възможността да се извърши служебно прихващане само в изрично регламентираните в ЗПК хипотези на чл.19,ал.4 и ал.6 от ЗПК(съотв.чл.23 от ЗПК). Като норми с явно санкционни последици не би следвало да се прилагат по аналогия и в останалите случаи и вземания. Затова и СЕС указва,че въпросът за прихващането следва да се прецени от съда конкретно, при отчитане на спецификите на производството и принципа на „равностойност“. С оглед едностранния характер няма възможност да се преизчисли размерът на дълга съобразно приетата дата на предсрочна изискуемост-както за договорната лихва,така и за обезщетението за забава. Затова съставът намира,че вземанията по тези пера е следвало да се отхвърлят изцяло и се даде възможност да се установят в исковото производство.